Дълговата криза в еврозоната се влошава въпреки твърденията за обратното. Но как можем да излезем от нея? Този въпрос поставят авторите на изследване, публикувано на сайта Voxeu, Пиер Пари, главен изпълнителен директор и основател на Banque Pâris Bertrand Sturdza и Чарлз Виплож, професор по международна икономика в Graduate Institut в Женева.
Те предлагат пет възможни решения, с които страните да редуцират опасните нива на своя дълг. Ако се вгледаме по-задълбочено в детайлите, изглежда, че единствената възможност, която едновременно е реалистична и ефективна, е страните да обявят фалит като продадат дълга си на Европейската централна банка. Като оставим моралния риск настрана, опрощаването на дълга веднъж завинаги ще сложи край на дълговата криза.
Спредът между лихвите по държавните ценни книжа на страните от еврозоната се стесни. Това накара някои да твърдят, че кризата отшумява. Обаче стесняването в спреда не е вследствие от подобряване на основните икономически показатели. Това стана след като ЕЦБ стартира своята програма за изкупуване на държавни облигации на страните от еврозоната на вторичния дългов пазар (т.нар. Outright Monetary Transactions, или ОTM). Изказването на президента на ЕЦБ Марио Драги, че ще направи всичко необходимо, за да спаси еврото, свърши работа. Инвеститорите повярваха, че ЕЦБ може и ще се справи с покачващите се в средносрочен план спредове.
Но това означава, че информацията, която спредовете ни поднасят, е много противоречива. Спредовете по ценните книжа вече не издават мислите на инвеститорите за устойчивите нива на дълга. Техните очаквания са комбинация от очакванията за размера на дълга и бъдещите действия на ЕЦБ.
Как да измерим дълговата криза в еврозоната?
Спредовете бяха по-точният измерител преди стартирането на OMT. Ето защо трябва да използваме по-грубата мярка – измененията на публичния дълг на страните като съотношение към брутния им вътрешен продукт (БВП). Обаче съществуват редица проблеми при използването на показателя дълг към БВП:
- Дългове са брутни, т.е. в тях не са включени държавните активи;
- Брутните дългове не включват неконсолидираните публични задължения на пенсионната и здравната система;
- БВП е статичен измерител за способността на държавата да се разплаща със своите кредитори;
- Ръстът в БВП също е от значение.
Като имаме предвид, че растежът в еврозоната в момента се движи плахо, БВП като знаменател в съотношението дълг/БВП вероятно ще расте по-бавно, отколкото през 90-те години. Четирите точки взети заедно показват, че нивото на дълга като част от БВП през 2010 г. очертава една по-оптимистична картина, в сравнение със стойностите му от 90-те години.
Ако публичният дълг е бил неустойчив през 2008 г., по всяка вероятност той ще бъде по-висок сега. Впечатляващо е, че това важи дори и за Гърция, която преструктурира своя дълг през 2011 г. с размер, достатъчен, за да фалира банковата система на Кипър. Казано по друг начин - не само че първоначалният проблем не е разрешен, а напротив – той се е влошил още повече.
Какви са вариантите за изход от дълговата криза днес?
Проблемът с дълговете не може да бъде отминат с лека ръка. Когато дългът е неустойчив, той няма как да бъде поддържан. Единствените въпроси са как и кога дойде кризата. Ето и петте предполагаеми отговора на този въпрос, които обясняват и сегашното състояние на нивата на дълга.
Вариант номер 1. Редукция на дългосрочния дълг чрез генериране на бюджетни излишъци
Основна грешка на Тройката кредитори бе желанието й да наложи бюджетни съкращения на всяка цена без да има ясна дългосрочна визия. От доста време е известно, че са нужни десетилетия, а не години, за да може бюджетната консолидация да намалим нивото на публичния дълг, след като вече той е достигнал опасни нива. Ако критерият от Маастрихт за ниво на дълга от 60% е израз на допустимите нива (не че някой може да каже дали и защо точно 60% е приемливото ниво на дълга като част от БВП), на някои страни като Гърция, Португалия и Италия най-вероятно ще им трябват още 20 години, за да изпълнят критерия.
Генерирането на бюджетен излишък след период на дефицит е рестриктивна мярка, но ако бюджетът бъде на излишък и след това, то това определено не е рестриктивен ход. Ето защо първоначалните разходи са тези за редукцията на дълга и поради тази причина не е времето да се води такава политика.
Разбира се, колкото по-дълго се отлага този тип политика, толкова по-голям ще бъде дългът и толкова по-дълъг ще бъде периодът на икономии след това. Съживяването на икономическия растеж е важна предпоставка.
Това може би ще е най-желаният курс на действие, ако фискалната политика временно бъде с експанзионистичен характер или ако паричната политика даде начален тласък на възстановяването, или ако износът може да повдигне икономиката. Структурните реформи понякога се предлагат като алтернатива, но минават много години, за да се види ефектът от тях и най-често те са с рестриктивен характер в самото начало на тяхното въвеждане.
преди 11 години Та ако "икономистите" са просто едни счетоводители на високо ниво и със задълбочени познания по данъчно и счетоводно законодателство, `що да измисляме нАуката и титлите.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години В този ред на мисли и това което каза Мави, един въпрос. Ха дай определение на "науката" икономика и какво точно изучава. Че нещо "специалистите" по таз` нАука май са излишни.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години От времето на Маркс капитализмът все загнива, все умира и все аха аха и утре да се срути. Да, ама не - живее си, просперира си и то не защото част от изложените аргументи не са верни, а защото хора като СС-23 робуват на идеологии, а не на здрав прагматичен подход, нещо което се е опитал да им каже колегата Чик-Чирик. Изходът от подобна ситуация никога не е само в един вариант, но математически погледнато, всички проблеми със свръхзадлъжнялост се решават по два начина - мек чрез умерено висока инфлация (размиване на дълга между всички) или твърд - чрез фалит. Останалото са подробности. При щатите случаят е по-различен най-малкото по причина на това, че населението им продължава да расте вече две столетия главно за сметка на емиграцията, което позволява чисто механично да расте икономиката. В Европа при тази зловеща демографска картина това няма да сработи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Първо трябва да се осъзнае кое е нормалното ! Стимулираната чрез дългове икономика не е нормална. Още по-малко е стабилна и дългосрочна. След като това се осъзнае и приеме, решенията ще изникнат от самосебе си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Дали на нас ни харесва или не може да си дискутираме колкото си искаме. Другото е това което се лучва - реалността. Всички основни суровини се търгуват в $ и това скоро (ако въобще) няма да се промени. Няма как да се рестартира системата с опрощаване на дългове. Това са застраховки, това са валутни резерви, това са пенсии, това е една тотално сбъркана система, която може да се поправи само с мнооооого чакане и усилия, които да са координирани. Да, ама както виждаме "великите сили" за природата не могатда се разберат, защото пак се опира до пари.Смятай сега като стане дума за директни плащания(или отказ от такива) за каква невъзможна мисия иде реч. Американският модел съвсем не е само консумацията. Американските пари са навсякъде по света и могат да постигнат всичко, което си поискат, дори с цената на война. Добро-лошо, правилно-грешно, но това е положението. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Пич, модела на американската икономика- стимулиране на "разтеж" и потребление, чрез неограничено помпане на дефицит и неогратичено печатане на кухи пари, води до едно...ФАЛИТ! С печатане на кухи пари, може доста дълго да се изкара, създавайки илюзията, че нещата "се оправят", НО....това е илюзия, защото гилотината на дълга става все по-тежка, и е просто въпрос на време те да полети надолу и да отсече главата!Продължавам да твръдя, че икономиката и банките трябва да бъдат рамкирани от държавите, за движение в "канал", без възможност за излизане от канала! Да, това няма да позволи големи печалби, но...няма да допусне и големи загуби! Стегната икономика с много плавен и спокоен ръст, без възможност резки движения....така виждам аз нещата! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години хехе...ми то нали все корифеите с икономическо образование докараха светАа до тук Нали са все икономисти из банки, фондове, тръстове... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години В едно нещо си прав - нямаш грам икономическо образование. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не мога да повярвам, че тука имаме общи възгледи с теб :)) Аз също съм против безразборните кредити, както ставаше досега. Искаш да си купиш нещо? Ми събирай няколко месеца пари и си го купи. Не да купиш 10 неша днес и после да фалираш, щото консуматорския ти глад е некотролируем. Така и производителите ще си правят сметката много по-добре и ресурсите ще се ползват много по ефективно с по-малко разхищение. Което е добре дори и за природата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Без да чета статията и без да имам и грам икономическо образовение, изхождайки изцяло от чиста прагматичност и математика, мога да кажа (както вече не веднъж съм споменавал), че единственият практически и прагматичен изход е....ОПРОЩАВАНЕ НА ДЪЛГОВЕТЕ И РЕСТАРТИРАНЕ НА СИСТЕМАТА НА ЧИСТО, НО....С НОВИ, ЯСНИ И СТРОГО РЕГЛАМЕНТИРАНИ ПРАВИЛА! Аз считам, че банковата систева и изобщо икономиката трябва да бъдат "стегнати" и рамкирани за движение в тесни граници, за да не се допускат в бъдеще балони! По отношение на кредитите: трябва да се забрани даването на кредит, извън рамките на капитала на банката! Това фактически породи цялата криза! как така ще "раздаваш" пари, които реално ги нямаш! Това е БЕЗУМИЕ, на което повече няма кой да се върже! отговор Сигнализирай за неуместен коментар