Европа ще трябва да „работи много упорито“, за да запази най-щедрата социална система в света и да остане конкурентоспособна в световен мащаб, заявява германският канцлер Ангела Меркел в интервю за британския вестник Financial Times.
Ключът за способността на Европа да преодолее предизвикателството на глобализацията е да харчи повече за изследвания и образование и да реформира из основи своя пазар на труда и системата на данъчно облагане, за да възстанови конкурентоспособността, посочва Меркел.
„Ако в Европа днес живее малко над 7% от населението в света, а континентът осигурява около 25% от световния брутен вътрешен продукт и му се налага да финансира 50% от социалните разходи в глобален мащаб, то е очевидно, че ще трябва да работи много упорито, за да запази своето благосъстояние и начина си на живот“, подчертава тя. „Всички ние трябва да спрем всяка година да харчим повече, отколкото произвеждаме“, добавя германският канцлер.
Макар че не предлага таван за социалните разходи като мярка за конкурентоспособността, тя загатва за това в светлината на нарастващите социални разходи на фона на застаряващото население. Всъщност Меркел твърди, че Германия е изправена пред едно от най-големите си демографски предизвикателства.
Дори ако страната контролира своите дългове и дефицит, но ползва целия си бюджет за социални разходи и нищичко за изследвания, тя би създала лоши условия за конкурентоспособността на бизнеса в световен мащаб, отбелязва тя.
За срещата на високо равнище на лидерите на държавите-членки на Европейския съюз, която се проведе през миналата седмица, германският канцлер замина с намерението да постигне споразумение за мерки за повишаване на конкурентоспособността, което би се превърнало в голяма крачка по пътя към по-тясна икономическа обвързаност.
Тя не успя да получи пълна подкрепа за позицията си, най-малкото от страна на френския президент Франсоа Оланд, който настоява, че бъдещите договори за „конкурентоспособност и растеж“ не трябва да бъдат задължителни за всички държави-членки на еврозоната.
Меркел обаче отхвърля предположението, че традиционният френско-германски „двигател“ за по-тясна интеграция в Европа не работи както трябва, след като Оланд бе избран на поста през май. „Независимо, че представяме различни държави и произлизаме от различни политически среди, винаги откриваме решенията заедно“, убедена е тя.
Германският канцлер гледа на взаимоотношенията им като на нещо подобно на „голямата коалиция“ между нейния Християндемократически съюз и лявоцентристката германска Социалдемократическа партия. Тя оглавяваше такова коалиционно правителство от 2005 до 2009 г., а може да ѝ се наложи да повтори упражнението още веднъж след изборите в Германия догодина.
На срещата в Брюксел обаче бе ясно, че приоритетите на Меркел и Оланд са различни. Френският президент имаше силното желание да бъде постигнато споразумение за един щедър бюджет, който да съживи растежа в държавите-членки, застигнати от рецесия. Меркел обаче бе непреклонна, че подобно финансиране трябва да бъде умерено, „ограничено във времето и за точно определени проекти“, като не трябва да надхвърля 10-15 млрд. евро.
Тя обясни, че опитът ѝ на гражданин, преживял краха на комунистическото управление в Германската демократична република, е оцветил политическата ѝ кариера оттогава. „Видяхме с очите си в ГДР и цялата социалистическа система, че икономика, която не е конкурентоспособна, отказва благоденствие на хората и в крайна сметка води до сериозна нестабилност“, припомня германският канцлер.
„Намирам за тревожно, че мнозина в Европа просто приемат, че заедно със САЩ Европа осигурява рамка за световен еталон – че Европа е традиционно силна и че светът ни гледа“, изтъква тя. „Оттогава се появиха много нови модели: Китай, Индия, Япония, Бразилия, а към тях ще се присъединят още страни, които работят упорито и се доказват като иновативни“, добавя Меркел.
преди 11 години Сега предстои друг ход на събитията: свиване на потреблението поради невъзможност то да се поддържа високо. Хората ще свикват с по-малко енергия, храна и удоволствия, а тези, които все още могат да си ги позволяват, ще бъдат санкционирани от системата. (Вчера видяхме всички опитите на един такъв - Депардийо - да се съпротивлява.)Така те или ще трябва да се преместят, или да се променят. При свиващо се потребление ще тече интензивен процес на фалити или сливания с цел оцеляване, а големите частни икономически структури все по-често ще имат нужда от държавна подкрепа и постепенно ще мутират в държавни такива. Следва социализъм! А след социализма следва.... хахаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Социализмът предполага урегулиране на целия икономически живот, в т.ч. и потреблението. Системата работи добре при умерено към ниско потребление. За това обаче трябва съответното съзнание на членовете на обществото. Когато обаче на нас ни налагаха ниско потребление, западните магазини се пукаха от стока, ние завиждахме на живеещите при капитализма и сами саботирахме и помогнахме за провала на нашата система. Вече никой обаче не цени изобилието на стоки по магазините! Ценностите се менят, хората са принудени да си гледат първо в портмонето! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Има много питанки с трудни, или по-скоро неудобни отговори, колега!Специално за надъханите пресни капиталисти тук: малко сте закъснели, не по ваша вина, разбира се, да се надявате на връщане на статуквото от преди 100 години! Пред капитализма няма особено светло бъдеще, ако се опитва да се съчетава с някаква форма на демокрация. Политиците, изповядващи тази идеология ще загубят всякакви шансове да вземат властта по нормален изборен път!Капитализмът е обществен строй, който се е появил по естествен път и сега наблюдаваме естествения процес на неговото отмиране. Естественият му приемник е социализмът!Нашият комунистически социализъм нямаше шанс, защото трябваше да се конкурира в неравностойна среда. Той обаче също нанесе смъртоносен удар на опонента си принуди работодателите и държавата да започнат да се съобразяват с материалното положение и социалния статус на наемните работници! Работниците там гледаха от нас, искаха права и ги получиха! Сега е много трудно да им се отнеме! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години п.п. Застаряването на населението води до промяна в ценностната система и у нас и в Европа . Вече рсстежа не е важен , важено е типичното за възрастните хора - да запазим статуквото отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години И Европа и в у нас основния проблем е демографията : на главния въпрос защо хората се чувстват несигурни и не правят деца все още никой не е отговорил . Или по скоро никой не иска да отговори защо повсеместно се разруши средната класа от собственици и се създаде псевдо подобна от служители - зависими от политически мастодонти . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Да нещата вървят към нормализиране. Всички ще режат социални разходи. Дали ще го направят явно, или чрез инфлация няма никакво значение. И предайте на господин Оланд, че заклинанията "растеж "и "повишаване на потреблението" не вършат работа. По-същата логика мога да повтарям "Аз съм милионер, аз съм милионер." Но не съм и няма да стана. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Политиците в цяла Европа са същите негодници като нашите - те си купуват гласовете на паразитиращите *** с парите от данъците и осигуровките на работещите здраво хора и наричат това СОЦИАЛНА СИСТЕМА !!!Европа е забогатяла от истинският капитализъм, развивал се векове, такива социалистически *** като Меркелова ще я разсипят !!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Социализъм няма вариант да съществува, ако не е наложен повсеместно или на целия свят (каквито идеи се показват наскоро). Ако ЕС си наложи социализма (което всъщност натам вървяха нещата) това означава да се обрече на опадък, защото държави като Китай, Индия и сие бързо ще го изпреварят във развитието си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години У нас публичност е добил един израз манджа с грозде и смисълът му е за нещо, получено от взаимно изключващи се компоненти, нещо нехармонично и недобро. Това е обаче, което може да се каже за ЕС.Естествените състояния на едно стопанство са две:1. Капитализъм, където свободната инициатива води процесите в системата. Там всеки се развива за своя полза и на своя отговорност. Държавата се грижи само за вътрешния ред и целостта на границите. В този смисъл не е работа на Меркел да се занимава с тези въпроси!2. Социализъм, където държавата е основният фактор в системата. Тя е собственик на основните средства за производство, тя управлява процесите и преразпределя благата.Всички опити да се смесват тези две субстанции водят до некачествен продукт. ЕС трябва да реши по кой път ще се развива и да го каже честно на хората да излязат политиците от двете идеологии и да предизвикат дискусия и евентуален референдум.Социалният капитализъм е манджа с грозде! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Проблемът на Европа, наистина е в постепенната загуба на конкурентноспособност, влошаване качеството на образованието и остарели схващания по отношение на облагането и социалната система.. Не може обаче да "лекуваш" намаляващото търсене с мерки, които ще го свият още повече, нито да решиш проблема с фалитите като предизвикаш нови фалити, или пък да решиш проблема с кредитите създавайки още повече лоши кредити... освен, разбира се, ако целта не е тоталното обедняване и лумпенизиране на част от Европа (ако е тъй, то ние сме отличници в процеса!) За образованието - Европа има какво да подобрява в науката. В тази област потенциала за подобрение е огромен, а очакваната възвращаемост на вложенията - обещаваща! В момента университетите в Европа (с изключение на Англия) едва успяват да минат за по-добри от тези в Африка и Южна Америка, и дишат прахта на тези от Азия и Северна Америка... изводите сами се набиват на очи. ПС. За бг образованието... - или добро или нищо... отговор Сигнализирай за неуместен коментар