Обичайно трезвата германска икономическа общност захвърли добрите обноски, впускайки се в остра идейна битка за бъдещето на еврото, пише Financial Times.
Сериозни експерти от областта на публичните финанси и монетарната политика си разменят обвинения в подклаждане на национални страхове в „кръчмарски стил”, според една от фракциите, и в съзнателно изопачаване на фактите, според техните опоненти.
В основата на спора е изтъкнатият професор Ханс-Вернер Зин, президент на германския институт за икономически изследвания IFO. Неговият емоционален език и остри предупреждения по отношение на огромните европейски дългове, гарантирани от Германия, провокираха гневни контра-обвинения в популизъм от опонентите му сред академичната общност.
Професорът от Мюнхенския университет инициира апокалиптично отворено писмо, публикувано миналата седмица от консервативния Frankfurter Allgemeine Zeitung, в което осъжда стремежа на правителството към банков съюз в еврозоната.
„Данъкоплатците, пенсионерите и спестителите от все още финансово стабилните европейски държави не трябва да гарантират банковите дългове на останалите”, се казва в писмото. „Тази схема няма да спаси еврото или европейската идея, а просто ще облагодетелства финансовите институции на Wall Street и в Лондон, както и някои германски инвеститори.”
Писмото, в което се твърди, че вече е подписано от над 200 учени, обаче вбеси германският финансов министър Волгфанг Шойбле, който окачестви подписалите го като безотговорни, а професор Sinn („смисъл” от немски) - като професор Unsinn („безсмислица”).
Писмото разбуни и университетите. 220 академици подписаха ответен отговор, декларирайки че банковият съюз е съществена стъпка за овладяването на кризата в еврозоната, която по никакъв начин не обезпечава колективизация на банковите задължения.
Трето официално писмо, публикувано в бизнес вестника Handelsblatt и подписано от светила като Берт Рюруп, дългогодишен икономически съветник на правителството, осъжда съмнителните аргументи и националните клишета в оригиналното писмо. То обвинява авторите в неоснователно разбуждане на страхове и емоции.
Зин обаче е непреклонен. „Става въпрос за справедливост, но преди това за фундаментални принципи”, посочва той пред FT. „Инвеститорите трябва да приемат последиците от своите инвестиции.”
„Сумите просто са прекалено големи, дори за да се мисли за спасяване. Имаме банкови дългове за 9,2 трлн. евро и правителствени за 3,3 млрд. Те не могат да бъдат гарантирани единствено от данъкоплатците”, изтъква професорът.
преди 12 години Не е необходимо някой да бъде прецакан. Но е напълно възможно лобитата да прехвърлят тежестта от болната на здравата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Точно! Но, както и да го наречеш, държавните регулации и протекции, винаги са "държавна хранилка" ;) и повод едни пари да минават "под масата"... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Нещата са предсказуеми само че едни искат те да се случват бързо , а други да отлагат във времето. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Банките са ЧАСТНИ и работят ЧРЕЗ държавата, а не ЗА държавата. Ако под "държавни интереси" имаш предвид администрация и политици - то тогава си прав. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Първото е вярно и в тази връзка, второто изречение трябва да е "реципрочно". Банките са ЧАСТНИ и работят за ДЪРЖАВНИТЕ интереси. Та кой е луд да не "слушка" този дето му определя правилата, пък и го регулира даже.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години банковата дейност вече се основава на държавни протекции и регулации и няма нищо общо с доверието на клиентите. Казано другояче банките са държавни институции работещи за частни интереси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Но понеже все някой трябва да бъде прецакан, познай от три пъти кой ще бъде той. Възможни отговори: а) Данъкоплатците. б) Инвеститорите. в) Всички. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Поне за две неща са прави професорите - твърде голямата задлъжнялост не може да се гарантира от никой, дори от господ, и другото - банковата дейност се основава на доверие, а то липсва и няма да се върне, ако бъдат прецакани вложителите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Следващия "стадии" в развитието на експерти счетоводители и одитори се именува "икономист". Просто още една "професия", още една "наука". Икономическата "наука", всъщност е съвкупността от правила определени за някакъв период от време за някаква група хора от едни "управляващи" и подчинените им структури, по отношение на отчитане/регистриране на приходи в производство, търговия и услуги.Всички изброени компоненти са субективно променяеми в зависимост от интересите и/или нуждите на конкретните субекти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Има нещо като компютърни модели на системи. Даваш му на модела входните данни, той ти изплюва резултата. По неясна за мен причина, това като че ли в икономиката не се прави. Или ако се прави, не дава достоверни резултати. Свободния пазар позволява да се нарушават собствените му правила и резултата е този като кризата в момента. Трябваше да е отминала, а тя се задълбава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар