Кой е отговорен за гръцката трагедия?

Гърция следва пътя, поет от няколко други засегнати от кризата развиващи се икономики през последните 30 години. Всъщност през тази година аз приведох доводи, че са налице смайващи прилики между някога гордата държава-членка на еврозоната и Аржентина преди фалита ѝ през 2001 г., посочва в коментар за изданието Project Syndicate главният съизпълнителен директор на PIMCO Мохамед Ел-Ериан.

При еднакво мъчителния взрив в икономическо, финансово, политически и обществено отношение, който наблюдаваме в момента, би следвало да очакваме разгорещен дебат по въпроса кой е виновен за задълбочаващите се страдания, които милиони гърци преживяват в момента.

Заподозрените са четирима и всеки от тях е замесен в грандиозен бум, предхождащ онова, което за съжаление ще се окаже още по-забележителен крах.

Мнозина бързо ще обвинят успешните гръцки правителства, водени от доскоро доминиращите две гръцки политически партии – Нова демокрация в дясната част на спектъра и ПАСОК в лявата.

Алчни да заемат процъфтяване за страната си, те натрупаха огромни дългове, довеждайки я същевременно до драматична загуба на конкурентоспособност, а по този начин – и до загуба на потенциал за ръст. Някои от тях дори се опитаха да бъдат крайно пестеливи по отношение на истината, проваляйки се в разкриването на истинския размер на бюджетните си провали и задлъжнялостта си.

Заели прекалено много средства след присъединяването си към еврозоната през 2001 г., Нова демокрация и ПАСОК изоставиха своите сънародници, когато след финансовата криза от 2008 г. бяха необходими корекции и реформи.

Последвалото подкопаване на международните позиции на страната увеличи затрудненията, които гърците бяха започнали да усещат.

Чакай малко, чувам ви да казвате, предугажда въпросът на читателите Ел-Ериан. За всеки направен дълг има увеличаване на кредита. Прави сте.

Частните кредитори на Гърция бяха повече от щастливи да наливат пари в страната, само за да се изплъзнат от отговорностите си за споделяне на бремето, когато изкуственият бум не можеше вече да бъде поддържан.

Прекаленото кредитиране бе толкова широко разпространено, че в един момент доведе спреда в доходността между гръцките и германските държавни облигации до едва 6 базисни пункта – смешно ниско ниво за две страни, които се различават толкова фундаментално по отношение на икономическото си управление и финансовата обстановка.

Прекалено алчните кредитори на драго сърце гарантираха за тази абсурдна премия за риск.

Дори когато стана пределно ясно, че дълговото бреме на Гърция е доведено до ниво на несъстоятелност, кредиторите отложиха момента на истината. Те протакаха, когато се стигна до критичното споразумение за контролирано споделяне на бремето (това е начинът, по който се приемат претенциите на частния сектор към Гърция по отношение на „орязването“ на дълга). И колкото повече го правеха, толкова повече пари изтичаха от Гърция без никакво намерение за завръщане.