Турция се възползва от момента да вземе иранска страна, докато в същото време се обсъждаше отделяне на Ататюркската светска държава от исляма. Окуражено от изборната победа, мюсюлманското братство хвана юздите на властта в Египет и осъди мирния договор с Израел. Кралят на Йордания нямаше друг избор, освен да последва примера.
Така Израел остана напълно изолиран. САЩ бяха фокусирани другаде, след като американският президент Мит Ромни се съсредоточи в преструктуриране в стил Bain Capital на баланса във федералното правителство.
Беше въпрос на време да се намесят и Съединените щати на Европа, за да предотвратят сценарий, от който германците отчаяно се страхуваха. Говорейки от новата централа на европейското външно министерство на Рингщрасе, президентът на СЕЩ Карл фон Хабсбург обясни пред Al Jazeera: „Първо, ние бяхме притеснени от ефекта за скок на цената на петрола. Но преди всичко се страхуваме от радиоактивни отлагания върху любимите ни курорти."
Правейки ретроспекция на отминалите 10 години, фон Хабсбург, още познат като ерцхерцог Карл от Австрия, основателно може да се чувства горд. Не само че еврото оцеля, но някак си, само един век след абдакирането на дядо му, Хабсбургската империя се разгърна отново под формата на Съединени европейски щати.
Нищо чудно, че британците и скандинавците предпочитат да ги наричат „Немската империя“.
*Найъл Фъргюсън е професор по история в Харвардския университет и автор на "Цивилизацията: Западът и останалите", публикувана този месец от Penguin Press.
преди 13 години И за мен Брюксел е прекалено далече за столица. Виена, Прага, дори Милано, Будапеща, или някой южногермански град са много по-подходящи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар