2021: Новата Европа

Именно SPD беше партията, която приветства положително отделянето на неудобните британци и скандинавци и убеди останалите 21 държави да се присъединят към Германия в новите федерални Съединени Европейски Щати (СЕЩ) по силата на договора от Потсдам от 2014 г. С присъединяването на шестте останали бивши югославски републики – Босна, Хърватия, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия, общият брой на членките достигна 28, с една повече от броя на членовете на предишния ЕС. След разделянето на Белгия на Фландрия и Валония общият брой на членките достигна 29.

От голямо значение е, че именно SPD подкрепи най-уверено усилията на Марио Драги, италиански банкер, който стана президент на Европейската централна банка в началото на ноември 2011 г. Драги надхвърли мандата си в масивното индиректно купуване на италиански и испански облигации, което толкова драматично прекрати кризата на пазара на облигации само няколко седмици, след като той встъпи в длъжност. В действителност, той  превърна ЕЦБ в кредитор от последна инстанция за правителствата.

Но Драги имаше много по-големи заслуги. Разширявайки баланса на ЕЦБ, той успя да възстанови доверието в цялата европейска финансова система, и то много по-успешно, отколкото се бе случило в САЩ през 2009 г.

И така, Европейският паричен съюз не се разпадна въпреки ужасните предсказания от анализаторите в края на 2011 г. Напротив, през 2021 г. еврото се използва от повече страни, отколкото преди кризата.

Пълното разпадане на еврозоната щеше да предизвика монетарен хаос, можеше да предизвика неочаквани лоши последици. Но това лесно бе забравено, като се има предвид какво се случи от другата страна на Средиземноморието.

Да се върнем обратно през 2011 г. Все още имаше такива, които вярваха, че Северна Африка и Близкият Изток навлизат в ярка нова ера на демокрация. Но от гледна точка на 2021 г., подобен оптимизъм изглежда почти неразбираем.

Събитията от 2012 г. шокираха не само Европа, но и целия свят. Израелската атака срещу ядрените съоръжения на Иран хвърли запалена клечка в бурето с барут на "арабската пролет". Иран контраатакува чрез своите съюзници в Газа и Ливан.

След като не успяха да наложат вето на израелските действия, САЩ отново „седнаха на задната седалка“, като предложиха минимална помощ и се опитваха напразно да запазят пролива Ормуз отворен, без нито един изстрел. А когато целият екипаж на американски боен кораб бе заловен и държан като заложник от Революционната гвардия на Иран, малките шансове за преизбиране на президента Обама се изпариха.