Ще има ли ефект от намаляването на ДДС?

Намаляването на ДДС от няколко дни активно е сред горещите теми, които се обсъждат в публичното пространство. Вчера финансовият министър Асен Василев потвърди, че се обмисля да не се облага с ДДС хлябът и да се намали данъкът за плодовете и зеленчуците родно производство. Подобни намерения циркулират от години, а заради кризата от пандемията страната ни въведе намалена ставка за редица сектори.

Ако може да има „добра новина“ в случая, тя е, че Василев е противник на диференцираните ставки. „По принцип съм против диференцирането на ДДС ставките по две причини. Едната е, че едни стоки спрямо други стоки, винаги влизаме в разговор, който е защо тези, а не другите. И втората е, че видяхме с ресторантьорите, че в крайна сметка това не стига до крайния потребител”, каза той вчера.

Но от Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите прегърнаха промяната на ставката. „Ние очакваме да се покачи потреблението на хляб, защото цените трябва да паднат с 20% към крайния потребител. Всъщност това е много силна социална мярка“, каза пред bTV Марияна Кукушева, председател на Управителния съвет на браншовата организация.

„Между другото, не може да се очаква, че бюджетът на потребителите ще намалее чувствително като бюджет, който се ползва за покупка на храна, защото бюджетът за покупка на хляб е най-малкият бюджет за всяко едно семейство. Но това е една много вярна стъпка в посока да можем да повишим покупателната способност“, твърди Кукушева.

Според хора от бранша намалението на ДДС ще понижи доставната цена на хляба с 20%, а секторът ще изсветлее. Проблемът е, че крайната цена на практика ще зависи от търговските вериги.

„Ще чакаме окончателното решение на правителството, но нашето желание е ДДС да отпадне по цялата верига. Цената не се определя само от косвения налог. Най-голямото перо при нас е увеличението на цената на тока. Дали ще има тези дотации, които ги имаше до момента, или ще изчезнат след април месец. Фонд електроенергия вече е доста по-голям от фонд работна заплата", коментира пред БНТ Лазар Генчев, собственик на цех за производство на хлебни изделия. 

От Сдружението на хлебопроизводителите припомнят, че идеята за по-ниски или нулеви ставки по ДДС за хляба се обсъжда от поне 7 години. „В момента производителите на хляб се борят за оцеляване. Няма как да се направи калкулация на себестойността на продуктите, защото инфлацията настъпва с много бързи темпове. Намаляването на ДДС определено ще се отрази благоприятно на сектора, но понижението на ставката трябва да е с поне 10%. Това със сигурност, ако не намали крайната цена, то поне ще забави ръста. Таван на цените означава масови фалити в хлебопроизводството", коментира председателят на Сдружението на хлебопроизводителите Димитър Людиев пред Bulgaria ON AIR.

Синдикатите също подкрепят идеята. „От години настояваме за диференциран ДДС за стоки от първа необходимост. Ясно е, че може да се направи, но с това не се изчерпват нужните действия“, коментира пред Нова телевизия икономистът от КТ „Подкрепа” Ваня Григорова. Тя обясни, че институциите трябва да следят как и доколко бизнесът увеличава цените, на които продава.

„Ние имаме и веригата на доставки, през която също трябва да мине този контрол. Например, 50% от цената на хляба е надбавка на търговец и ДДС. Очевидно е, че това са паразитни надбавки, на които е крайно време да бъде сложен край”, категорична е тя.

Относно тавана на цените обаче банкерът и финансист Левон Хампарцумян обясни, че има възможност дадена стока да изчезне от рафтовете в магазините, ако има таван. „Кой точно ще контролира тези неща - инспектори, които взимат някакви мизерни заплати и които с 20 лв. може да ги купиш. В края на тази верига ще се създаде една нова „черна” борса, в която едни хора рязко ще забогатяват за сметка на всички останали”, подчерта той.

На първо четене изглежда, че в коалицията има принципно съгласие по въпроса с намалението на ставката по ДДС.

Подобна стъпка обаче освен, че е силно противоречива, поражда и друг проблем – Брюксел едва ли ще разреши намалена ставка за "родното производство", защото това нарушава правилата на ЕС. Съмнително е дали може да бъде направена процедура по дерогация, но дори да се стигне до нея, ще отнеме време. 

Още преди години икономистът Емил Хърсев обясни, че правилният подход е падането на ДДС да се извърши стъпка по стъпка - да се намали първо с 1% и да се изчакат ефектите, после с още 1%... И така докато се стигне до хармонизираната ставка от 15%, към която се стреми ЕС.

Истината е, че темата с ДДС ставките от десетилетия е удобна политическа дъвка. Казусът е сред любимите и на БСП. Като цяло липсват категорични икономически доводи, които да доказват твърдо, че е добре или зле да бъдат използвани диференцирани ставки по ДДС, особено по време на криза. Подобна стъпка се приветства от бизнеса, но това невинаги води до повишено потребление или намаление на цените. По-скоро ефектът се изразява в изкуствено наливане на печалба в даден отрасъл за сметка на друг, по-печеливш, и който не се нуждае от „стимул“.

Освен това всякакви радикални промени в данъчната система (а промяна на ставките по най-важния налог, от който силно зависят приходите на държавата, е радикална промяна) преди приемането на България в ERM II и еврозоната обричат на риск фискалната система. Тази теза защитиха още преди години от Българска стопанска камара (БСК). Още през 2019 г. бизнесът обяви, че би подкрепил общо намаляване на ставките, но това може да стане едва след влизането на България във валутния съюз.

Хубаво е и пак да припомним, че диференцираните ставки са трудни за администриране и са отлична предпоставка за данъчни измами, а така се облагодетелстват едни сектори за сметка на други. Приходите от ДДС са основният източник на средства за държавната хазна и е рисковано да се „играе“ със ставките. Практиката на други страни показва също така, че дори ставката да бъде намалена, това едва ли ще окаже влияние на крайните цени, какъвто всъщност е търсеният ефект и което прави мярката неефективна.