Тунелът към еврото се стеснява

Автор: ПЕТЪР ЙОВЧЕВ

Общественото мнение е най-лошото от всички мнения, казвал някога Никола дьо Шамфор, една от трагичните фигури на френската революция. Очевидно същото мислят и българските политици, и то от почти всички краища на спектъра, ако се съди по напредъка на плановете за въвеждане на еврото. Този процес, който започна през 2015 г. без публични дискусии, без анализи, без проучвания, сега е на път да бъде завършен съвсем на тъмно. Дори задачата за изготвяне на "Оценка на ползите и разходите от приемането на еврото", заложена в оригиналното Постановление 168 на Министерския съвет от юли 2015, загадъчно е изчезнала при бързата поправка на документа, обнародвана на 30 март тази година, в последния момент преди парламентарните избори. 

Мнозина очакваха, че стратегията за еврото, задействана от бившия финансов министър Владислав Горанов, най-малкото ще бъде премислена с идването на служебното правителство (което така или иначе прие ревизията на предишната власт като основна задача). Вместо това обаче в края на юни бе приет Национален план за въвеждане на еврото в Република България и бе фиксирана датата, когато да се случи това: 1 януари 2024 година. Планът бе публикуван за обществено обсъждане и получи някои доста съществени критики, на които ще се спрем по-късно. Но все така няма и помен от публични дискусии, от аргументи, да не говорим за въпросната оценка на ползите и разходите. Това би било грешен подход дори при положително обществено мнение. Но то далеч не е такова. Агенция "Тренд", която следи от няколко години темата, отчете 19% подкрепящи въвеждането на еврото и 50% категорично "против" през 2020, а в последното изследване от септември 2021 негативните нагласи дори нарастват: 58% против еврото срещу 21% "за", като 71% от анкетираните смятат, че еврото ще доведе до повишаване на цените. 

През май "Евробарометър" публикува своя телефонна анкета, според която подкрепата за еврото в България е пораснала от 50% преди година до 56% сега. Но в това проучване въпросът бе формулиран съвсем общо: дали по принцип подкрепяте идеята за въвеждане на еврото, без да се уточнява кога. В последващ въпрос се пита кога да стане това и отговорите изглеждат така: "колкото може по-скоро" - 26%, "след време" - 36%, "колкото може по-късно" - 17%, и "никога" - 20%. Тоест 73% от запитаните не желаят еврото да се въвежда в сроковете, предвидени от Националния план.

Ето и още няколко ключови въпроса от проучването: Притеснен ли сте от злоупотреби с цените покрай прехода - 77% казват "да"; С приемането на еврото България ще загуби ли контрол върху икономическата си политика - 47% казват "да" срещу 46% "не"; С приемането на еврото България ще загуби ли част от своята идентичност - 49% "да", 48% "не".

Тоест дори проевропейското по презумпция проучване показва, че българското общество е безкрайно далеч от консенсуса в полза на еврото. Да се упорства с ускоряване на темпото при тази ситуация много прилича на политическо самоубийство - макар и самоубийство, което после потенциално би могло да бъде възнаградено с уютно място в европейските структури, каквито немалко случаи имаше при влизането на други страни в еврозоната.

Рисковете са ясно очертани в коментарите под публикувания от МФ план. "Приемането на еврото без национален референдум и против нагласите на хората е неморално и има потенциал да генерира силен евроскептицизъм", предупреждава един такъв коментар. "Еврото би следвало да се приеме само след като политиците успеят да убедят народа в ползата от него... Ако не се направи това, всеки икономически проблем на страната ни ще се приписва от евроскептиците на еврото и ще се използва за генериране на евроскептицизъм и евентуално излизане на страната ни от ЕС".

"Планът опитва да  представи принципи и технически  детайли, но не съдържа фундаментален  предварителен елемент - анализ  на ползи и разходи, свързани  с евентуална замяна на лева  с евро като официална валута  в страната", отбелязва друг  коментатор. "Публичните институции  в България никога не са  представяли такъв анализ на  обществото и бизнеса, който да  обосновава защо е необходимо  и какви биха били ползите  спрямо разходите, ако еврото  бъде въведено в България в  обявения целеви срок". Други  мнения подчертават, че сега действащият  Валутен борд е инструмент  за фискална дисциплина, който  с приемането на еврото би  изчезнал, и тогава за "България е много вероятно да повтори пътя на Португалия, Италия, Гърция и Испания, чийто държавен дълг е много по-голям от българския".

Впрочем нещо подобно каза и бившият гръцки финансов министър политик Янис Варуфакис в интервю за "Нова Телевизия". Нашумелият политик заяви, че според него Полша и Чехия никога няма да "направят тази грешка" (за еврото), и изрази учудване, че България иска да го стори. "Еврото няма да ви помогне. Фалшивото усещане за полза се внушава от готовността на Европейската централна банка да печата пари, но това е нож с две остриета. Моята препоръка е - стойте далеч”, подчерта Варуфакис.

Доста тревожни коментари предизвиква и една точка в плана, която гласи: "Превалутирането ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания  валутен курс между еврото и лева, който ще бъде определен с изменение на  Регламент (EО) No 2866/984". Решението какъв да е валутният курс се взема от Съвета на ЕС - означава ли това, че досегашният фиксиран курс ще се промени без обсъждане в българския парламент, се пита в един от коментарите по плана, а друг директно настоява "В Проекта да бъде изрично, ясно и категорично регламентирано, че приемането на единната европейска валута като законно платежно средство в България се допуска единствено и само при превалутирането на лева в евро само при настоящия фиксиран курс, при който 1 евро = 1.95583 лева, и чрез прилагане на пълния цифров размер на този фиксиран курс при преобразуване, т.е. използване на всичките пет знака след десетичната запетая".

Какво предвижда сценарият, съставен от Координационния съвет за приемане на еврото? Освен датата - 1 януари 2024, той уточнява няколко други важни неща. В първия месец след въвеждането на еврото то и левът ще са в обращение заедно. След това - тоест в оптимистичния сценарий от 1 февруари 2024 - плащанията в България ще стават само в евро. В първата година търговците ще са длъжни да изписват цените и в двете валути. Всички банкови сметки ще бъдат "автоматично и безплатно" превалутирани в евро (отново изниква въпросът при какъв курс?). През първите шест месеца банките и "Български пощи" ще обменят на каса левове за евро без такси. В БНБ левовете ще се обменят без такси неограничено време. Планът също предвижда, доста трогателно, да се осигури прозрачност - "Процесът по подготовка на страната ни за членство в еврозоната следва да бъде максимално прозрачен". Как ще стане това без обществена дискусия и след зачеркването на нуждата от оценка на ползите и разходите ли? Много просто: "за целта ще се създаде специална интернет страница за еврото и ще се проведат различни информационни и разяснителни кампании".

В интерес на истината в последните месеци се чуха и по-рационални и отговорни позиции по темата. Служебният премиер ген. Стефан Янев коментира на заседание на Министерски съвет, че "В обществото и в политическия дебат не е достатъчно ясен и не е еднозначен отговорът искаме или не искаме, и ако искаме, кога и при какви условия?".

Защо анализът на ползите и разходите е толкова неудобна тема? Може би защото повечето ползи всъщност отдавна вече са изконсумирани. За Хърватия, която кандидатства успоредно с България, еврото изглежда разбираема стъпка: хърватската икономика и без това е силно евроизирана, с голям дял на кредитите в евро; куната е плаваща валута, за поддържането на курса на която хърватската народна банка на няколко пъти бе принудена да прави скъпи интервенции; страната е необикновено силно зависима от туризма, и то от дестинации в еврозоната; и накрая поредицата бюджетни дефицити увеличиха хърватския публичен дълг до 88% от БВП, така че евентуалното повишаване на кредитния рейтинг покрай приемането на еврото ще е добре дошло, намекна финансовият министър Здравко Марич.

Нищо от това не е валидно за България, чиято валута е стабилна благодарение на Валутния борд, и която има второто най-ниско съотношение дълг/БВП в целия Европейски съюз. Но дори и в Хърватия в момента тече национална подписка за свикване на референдум за еврото.

Подобен референдум проведе Швеция още през 2003 година, с почти 83% избирателна активност и 56% гласове "против" еврото. Референдумът бе необвързващ, но поредицата шведски правителства оттогава се съобразяват с волята на хората и блокират влизането в механизма ERM II. Швеция, както и България, е приела ангажимента да приеме еврото с ратификацията на Лисабонския договор. Но това приемане не е обвързано с дати - може да се случи и през 2060 година. Полша, Чехия и Унгария избраха същия подход като шведите и възнамеряват да отлагат еврото, докато могат - или докато ситуацията в еврозоната не стане по-благоприятна. Румъния наскоро задвижи плановете си за приемане на еврото, но с доста по-широк времеви хоризонт: 2027 или 2028 година, с възможности за допълнително отлагане на срока.

Впрочем Румъния е единствената друга страна в ЕС освен Хърватия, която не ползва еврото и чийто държавен дълг е нараснал силно за последното десетилетие - с близо 26%; хърватският се е увеличил с 39%. За това време българският публичен дълг е пораснал с 11%, но от най-ниската стартова база; тези на Чехия, Дания и Унгария са се изменили само с по два-три процента, а шведският дори е намалял.

На този фон дългът на 19-те страни в еврозоната е скочил от 80,2% до 100.5% от БВП (през първото тримесечие на 2021), дълговете на Франция, Белгия, Испания, Кипър и Португалия са уверено над 100-те процента, този на Италия надхвърля 160%, а гръцкият е вече над 209% от БВП. Не изглежда като най-подходящия момент за присъединяване към тази групичка. Още повече, че това изглежда като процес, от който няма връщане назад.

Възможността за изход от еврозоната съществува на теория, но цената за това съзнателно е направена толкова висока, че да го направи самоубийствено. Впрочем по този повод би било добре да си припомним референдума за еврото в Дания: още една страна, чиито политици не смеят да вземат решения на тъмно. Референдумът бе свикан през март 2000 година от правителството на Поул Расмусен - независимо, че страната вече си бе договорила правото да не влиза в паричния съюз, единствена от сегашните членки. Расмусен, както и всички останали големи партии в Дания, подкрепяха еврото.

Основен аргумент на премиера бе настояването, че страната може да излезе едностранно от еврозоната, ако реши - но Еврокомисията категорично опроверга това. А после излезе и докладът на Датския икономически съвет, който твърдеше, че "икономическите ползи, които да се пожънат от членството в Европейския паричен съюз (EMU), са несигурни и малки", и че "EMU най-добре може да бъде описан като политически проект". Накрая датчаните отхвърлиха еврото с 53.2% "против" и 46.8% "за". И нито веднъж до момента не са съжалили за това.

Разбира се, България не е Дания. Механичните съпоставки между различни държави могат да са подвеждащи. Но българските граждани би трябвало да имат същите права като датските: да чуят ясно всички аргументи, да проучат плюсовете и минусите, и да вземат информираното решение, което е в основата на всяка работеща демокрация.

Анализът е публикуван в последния брой на Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE