За 4 години данъчните са отписали 10 млрд. лв. несъбрани налози

За периода 2017-2020 г. българските приходни агенции са отписали данъчни задължения за над 10 млрд. лв. За предходни периоди сумата е сходна. Това стана ясно от втората пресконференция на служебния финансов министър Асен Василев. По думите на министъра всяка година се отписват по около 2-3 млрд. лв. несъбрани данъци.

„Това са несъбрани пари от данъци, които вместо да идат за пенсии и здравеопазване, просто са отписани. Публикуваме и списък на длъжниците към НАП, които дължат суми над 5 хил. лева“, каза още служебният министър.

Въпреки всеобщото убеждение, че служебното правителство на практика не може да свърши кой знае каква работа за двата месеца, в които ще бъде начело на страната, Василев изглежда може да преобърне тази нагласа. По време на днешната пресконференция той обеща "изцяло ново начало за това как приходните агенции общуват с българските граждани и основен преглед на дейностите по събиране на данъци и харчене на обществен ресурс.

Директорът на Националната агенция за приходите Румен Спецов уточни, че общата дължима сума от трудно събираеми данъци към момента е 9,9 млрд. лв., но не стана ясно дали за тези пари има обезпечения от фирмите. На журналистически въпрос Спецов уточни още, че в момента се подготвя анализ защо се е стигнало до отписване на данъчни задължения и дали те са на фирми в ликвидация или да отписани по давност.

Директорът на НАП Румен Спецов

От пресконференцията стана ясно още, че 160 млн. лева е данъчното задължение на най-големия длъжник. Първите 100 фирми в списъка дължат над 2 млрд. лв., като част от дълговете са на работещи предприятия и те трябва да бъдат събрани. Асен Василев подчерта, че в НАП се наблюдава системно несъбиране на данъчни постъпления и липсва адекватен данъчен контрол, което е довело до натрупването на огромни дефицити в системата – "било чрез измами, било чрез избягване на плащане".

Новият шеф на НАП обясни още, че предстои сериозен вътрешен преглед на поверената му приходна администрация. Ще бъде направен пълен анализ на дейността на дирекция „Фискален контрол“, където, по думите му, с годините са правени най-много политически назначения. Investor.bg припомня, че през 2018 г. отделите „Оперативни проверки“ в териториалните структури на НАП бяха закрити, а договорите на всички служители от това звено бяха прекратени. Ставаше дума за близо 300 служители на данъчното, част от които бяха възстановени на работа но в дирекция „Фискален контрол“.

В Агенция „Митници“ също има странни промени, стана ясно още по време на пресконференцията. През 2019 г. е било премахнато звеното за последващ контрол, с което на практика митниците не могат да правят вече тематични проверки и инспекции на рискови фирми след преминаване на стоките границата. „Това ще се промени, корекциите в правилника на дейността на ведомството ще бъдат публикувани за обществено обсъждане и след това приети от Министерски съвет“, обясни още Асен Василев.

Предстои сериозен преглед и на това как се харчи обществения ресурс от частни фирми чрез обществени поръчки. По думите на Асен Василев е констатирана сериозна концентрация на фирми, като през 2020 г. държавата е дала 15,8 млрд. лв. на частни дружества, от които 7 фирми са получили една пета от този ресурс. Други три фирми са взели 1,3 млрд. лв. Само за първите 4 месеца на тази година по-малко от 5 фирми са получили 1,4 млрд. лв. Проверките започват от тази концентрация и ще бъдат по цялата верига, увери Асен Василев. Той уточни, че ще бъде изискано разрешение от всички държавни ведомства списъкът на фирмите, получили публичен ресурс да бъде публичен.

Относно дейността на Агенция „Митници“ стана ясно, че всички служители на ведомството ще минават през проверка, която ще сравнява техните доходи с тяхното имотно състояние и влогове. "За целта те ще подписват декларация, с която се отказват от банкова тайна в български и чужди банкови институции и позволяват на НАП да достъпва информация от имотни и търговски регистри за наличието на техни фирми и имоти", каза Василев и добави, че който не иска да попълни такава декларация, е свободен да напусне.

Новият шеф на митниците - Павел Тонев, обяви, че от началото на година има изоставане в някои акцизни приходи. Общото неизпълнение към момента е за 67,5 млн. лв. Най-много изостават приходите от акцизи на цигарите – събраните пари са с 52,2 млн. лв. по-малко от очакваното. При горивата изоставането е с 18,5 млн. лв., а при алкохола – с 2,2 млн. лв. 

Новият шеф на Агенция "Митници" Павел Тонев

Относно тегленето на нов дълг, Асен Василев коментира, че не би следвало това да се наложи през юни и юли.

„Въпреки това съм помолил колегите да подготвят издаванията на дълг, макар че в момента такава нужда няма“, каза Василев и уточни още, че подобна стъпка се прави когато условията на международните пазари са подходящи.

„За съжаление предишното правителство прахоса изтеклите 4 месеца и финансира растящите разходи чрез преструктуриране, а не чрез актуализация. Към момента ние намерихме резерви да продължим“, каза още финансовият министър.

По думите му дотук очертаната картина е силно притеснителна. „Това е на картина на системно несъбиране на данъчни постъпления, на премахнат данъчен контрол. Една картина, позволила да се натрупа огромни дефицити в системата – било чрез измами, било чрез избягване на плащане. От днес започва системната работа, за да се решат тези проблеми. Затова започваме проект по електронно фактуриране и ще се прави предрегистрационен ДДС контрол на фирмите, за да не се създават фирми, чиято единствена цел е да се точи ДДС”, допълни Василев.

Служебният финансов министър няколко пъти вече отправи критики към предшественика си Кирил Ананиев. Двамата неведнъж влизаха в задочни спорове чрез медиите относно това дали е трябвало да се подготви актуализация на бюджета и изобщо какво е състоянието на хазната. Докато според Ананиев държавните пари са в отлично здраве и наследството на ГЕРБ е повече от достатъчно, за да се приключи годината, така както е планирана, то Асен Василев видя сериозни пробойни при събираемостта на приходите. Припомняме, че ръководствата на двете приходни агенции са напълно сменени.

Днес министърът не даде нова информация относно задължителната по закон пролетна макроикономическа прогноза, която МФ е длъжно да публикува. Документът трябваше да е приет от правителството до 14 април и е от особена важност, защото на база допусканията в него се извършва бюджетната процедура. На база този документ се правят и прогнозите за дефицита и изпълнението на държавната плана-сметка.  

Единствената информация по темата от финансовия министър преди около седмица бе, че прогнозата не е публикувана, защото е трябвало да се помисли какви политики трябва да се заложат в нея и как те да се съгласуват с Конвергентната програма.

Липсата на пролетната макроикономическа прогноза създаде и объркване с очаквания дефицит в края на 2021 г. Дефицитът, утвърден със Закона за държавния бюджет, е изчислен по националната методология, докато в Конвергентната програма, изпратена в ЕК преди две седмици е по европейската методология. Реално заложената за 2021 г. разлика между приходите и разходите в размер на 4,9 млрд. лв. (3,9% от БВП) по европейската методология всъщност е 5%, или 6,2 млрд. лв. Завишението е с около 700-800 млн. лв. и идва от това, че европейската методология отчита бюджетните сметки на начислена основа, а националната - на касова. Въпреки разликата в методологиите това не променя основните параметри и не разсейва съмненията в качеството на управление на държавните пари. Ако обаче пролетната макроикономическа прогноза бе публикувана навреме, подобни разминавания в методологиите и пресмятането нямаше да има.