Отиващото си правителство на Бойко Борисов завещава тежко наследство. Вместо планирания дефицит в размер на 6,2 млрд. лв., в края на 2021 г. хазната ще бъде на минус с близо 7 млрд. лв., или 5,6% от БВП. Това е записано в Конвергентната програма на България за периода 2021-2023 г.
Документът бе приет на 5 май от Министерски съвет и качен едва днес на сайта на Министерството на финансите. Наличен е и на сайта на Европейската комисия.
Важно е да се припомни, че Конвергентната програма e стратегически документ, представящ основните елементи на националната фискална политика в средносрочен план. Програмата се изготвя ежегодно от Министерството на финансите и се представя за оценка на Европейската комисия най-късно до края на месец април (тази година България закъсня с почти месец), съгласно графика на т. нар. „Европейски семестър" - инициатива за засилена координация на икономическите политики в ЕС.
Програмата е един от документите, въз основа на които ще бъде оценявана готовността на България за членство в еврозоната. Намерението за прогнозна дата за влизане в „клуба на богатите“ остава без промяна – 1 януари 2024 г. Стъпките за достигането на тази цел са заложени и в Конвергентата програма.
В този смисъл и с оглед на изпълнението на номиналните конвергентни критерии (т. нар. Маастрихтски критерии) е повече от любопитна прогнозата, залегнала в текстовете - в средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 2,7% от БВП за 2022 г. и 3,1% за 2023 г.
От 2012 до 2019 г. България с лекота отговаряше на критериите за дефицит (с едно изключение от 2014 г.) и дълг. Нещата се промениха през миналата година и тенденцията очевидно ще се задържи. Още през есента на 2020 г. ЕК даде да се разбере, че пактът за стабилност и растеж вероятно няма да действа и през 2021 г.
Много експерти настояват и за неговата преработка и адаптиране към новите условия, но към момента Европа все още не е решила окончателно дали да удължи суспендирането на правилата за дълга и дефицита. Решението се чакаше още през март, като с него ЕС на практика няма да калкулира държавните разходи за борба с коронавируса в изчисленията на Комисията за дълга и дефицита.
Проблемът е, че само за месец (април спрямо март 2021 г.) влошаването на правителствената оценка за дефицита е около 800 млн. лв. За тежкото наследство на ГЕРБ говорят и последните данни на МФ. От тях може да се направи изводът, че следващото правителство ще трябва да се справя с фискален резерв почти на ръба (към края на април той е в размер на 8,5 млрд. лв., но 3,3 млрд. лв. от тях са неприкосновени, тъй като са част от Сребърния фонд) и недофинансирани мерки срещу Covid-19.
Следващата власт ще трябва да се бори и с нулев дефицит – натрупаната към края на март разлика между приходите и разходите бе преодоляна в края на април благодарение на преведените в бюджета 660 млн. лв. от концесията на Летище София. Така на практика гласуваният с бюджет 2021 г. дефицит в размер на 4,9 млрд. лв. се оставя изцяло на следващото правителство.
В края на работния ден от Министерство на финансите се свързаха с Investor.bg и поискаха да бъде уточнено, че дефицитът, утвърден със Закона за държавния бюджет, е изчислен по националната методология, докато в Конвергентната програма е по европейската методология. Реално заложената за 2021 г. разлика между приходите и разходите в размер на 4,9 млрд. лв. (3,9% от БВП) по европейската методология е 5%, или 6,2 млрд. лв. Завишението е с около 700-800 млн. лв. и идва от това, че европейската методология отчита бюджетните сметки на начислена основа, а националната - на касова. Въпреки разликата в методологиите това не променя основните параметри и не разсейва съмненията в качеството на управление на държавните пари.
В същото време докато бюджетните приходи вървят сравнително по план за първото тримесечие на годината и са с около 2,2% повече спрямо същия период на 2020 г., то разходите са нараснали с почти 25% на годишна база. Основно перо в тези сметки заемат добавките от 50 лв. за пенсионерите, които струват на хазната над 106 млн. лв. на месец. Ако мярката бъде удължена до края на годината, за тях ще бъдат похарчени почти 1 млрд. лв. Това е особено тежък политически ребус, защото ако държавата продължи да изплаща добавката, ще се наложи актуализация на бюджета, а тя не може да бъде правена от служебно правителство.
На фона на всичко това премиерът в оставка се похвали миналата седмица, че оставя хазната на плюс и с минимално ниво на изтегления дълг (едва 800 млн. лв., при лимит от 4,5 млрд. лв.).
Оптимизъм лъха и от Конвергентната програма. Явно от МФ са уверени, че ЕК ще реши да удължи суспендирането на правилата за дълга и дефицита. „Ефект върху салдото оказват еднократните разходи, като след тяхното приспадане, отрицателното салдо на начислена основа намалява съответно до 2,4% през 2022 г. и до 2,3% през 2023 г.“, пише в документа.
Там се посочва още, че на базата на предвиденото дългово финансиране и прогнозите за БВП, през следващите години се предвижда дългът на сектор „Държавно управление“ да нараства както в номинално изражение, така и като съотношение на консолидирания дълг на сектора спрямо БВП, но въпреки това да остане далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий от 60%.
В програмата се планира дългово финансиране на бюджета под формата на ДЦК в рамките на 6,2 – 6,7 млрд. лв. годишно, при размер на падежиращия дълг в обращение от 3 – 3,5 млрд. лв. годишно. „Предвидените по-големи от погашенията обеми нов дълг целят акумулиране на средства във фискалния резерв и осигуряване на средства за изплащане на падежиращите се еврооблигации. За периода не е предвидено финансиране с държавни заеми и не се очаква поемане на нов дълг под формата на финансов лизинг или други форми на дълг от първостепенните разпоредители с бюджет“, обясняват от МФ.
Какво още
Според Конвергентната програма спадът на инвестициите ще продължи и през 2021 г., но с по-бавен темп. Частните инвестиции са компонентът, който ще се възстановява най-бавно от кризата, предизвикана от COVID-19, поради все още несигурната икономическа среда.
През 2021 г. се прогнозира растежът на БВП да достигне 2,7%. Ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19 ще окажат негативен ефект върху потреблението на домакинствата през първото тримесечие на годината, след което то ще нараства, подкрепено от увеличението на заетостта. Общо за годината растежът му ще бъде около 2%. Както и през 2020 г., правителственото потребление ще допринесе за икономическия растеж с близо 1 пр. пункт.
През 2021 г. се очаква износът на стоки да нарасне с 4,1% и почти да достигне предкризисните си нива. Възстановяването на услугите ще е по-плавно, предопределено от много по-бавното възобновяване на международните пътувания. Приносът на нетния износ към растежа на БВП ще е положителен (1,2 пр.п.).
Растежът на БВП ще се ускори до 3,6% през 2022 г., а през 2023 и 2024 г. растежът на икономиката ще се забави, съответно до 3,4 и 2,7%.
Припомняме, че в Конвергентната програма 2020–2023 г. бяха представени прогнози само за 2020 г. Очакванията тогава бяха за спад на реалния БВП в размер на 3%. В действителност БВП се сви с 4,2%.
По оценки на МФ растежът на потенциалния БВП през 2020 г. бе 1,7%, а отклонението от потенциала е отрицателно в размер на 3,1%. „Основна причина за по-слабото нарастване на потенциалното производство през годината беше отрицателният принос на фактора труд. Очакваното възстановяване на заетостта през следващите години ще доведе до ускорен растеж на потенциалния БВП и той ще достигне 2,3% през 2023 г. Нарастването на инвестициите също ще доведе до по-сериозен принос на капитала за растежа през 2023 г. Общата факторна производителност (ОФП) ще допринесе с 1,2 - 1,3 пр.п. за потенциалния растеж през разглеждания период. През 2024 г. се очаква слабо забавяне на растежа до 2,2%, което ще дойде както по линия на капитала, така и на труда. По-нататъшното увеличение на заетите ще бъде ограничено от негативните демографски процеси в страната“, пише още в Конвергентната програма.
преди 3 години Нормално е да сме с най-нисък бюджетен дефицит умньо след като сме и с най-нисък БВП, най-нисък бюджет и най-нисък растеж, ако въобще има някакъв растеж. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Понеже ти си чел статията, да ти цитирам първия абзац:Закона за държавния бюджет дефицит в размер на 6,2 млрд. лв., в края на 2021 г. хазната ще бъде на минус с близо 7 млрд. лв., или 5,6% от БВПТа къде са тия 3%? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Пояснение за незнаещите и нечетящите повече от заглавието: Това е дефицит от 3%. Много добър показател, особено в криза.Вижте дефицитите на другите държави.Планирания дефицит извън криза е около 2%, сега говорим само за 1% повече, което е много добре! Сащ -5% дефицитГермания - 4%Великобритания - 13%Полша - 7%Румъния - 10%Франция - 9%Китай - 6%... Всъщност сме от държавите с най-нисък дефицит, ама първо трябва да се чете, после плюенето! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Само гледайте каква каша е надробил Джипиката.Обясненията, че бюджетът бил на излишък, при все че има непокрити задължителния, като например милиони за изборните машини, са абсурдни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години След 5 месеца дефицита ще стане 8 милиарда. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години след мен и потоп... деааа и пропадналата мутра дето гласувате за нея! Поне е ясно кой саботира и кой не иска да има евро в България. отговор Сигнализирай за неуместен коментар