Финансовото министерство планира 7 млрд. лв. дефицит до края на годината

Тази година от МФ допускат и алтернативен сценарий. Той разглежда вариант на по-бавно възстановяване на външната среда от очакваното в базовия сценарий.

м1

През първите две години се очаква по-бавно нарастване на равнището на цените в страната, изразено както чрез дефлатора на БВП, така и чрез инфлацията. Това ще се отрази отрицателно върху равнището на БВП по текущи цени и въпреки последващото ускорено нарастване на ценовите нива той ще остане по-нисък спрямо базовия сценарий.

м2

Любопитна е и прогнозата за инфлацията. Според МФ през януари 2021 г. годишният темп на инфлация за кратко премина на отрицателна територия, след което отчете положителна стойност от 0,2% през февруари. Повишението на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява и в края на годината ще достигне 2,8%.

Очакваното нарастване на международните цени на петрола ще доведе до по-високи вътрешни цени на енергийните стоки, като транспортните горива се очаква да поскъпнат с близо 17% в края на 2021 г. Повишението на цените на услугите ще се ускори до 2,6% в края на годината, подкрепено от засилването на вътрешното търсене. От друга страна, очакваните по-високи цени на храните в страната ще се отразят в поскъпване на услугите в ресторанти, хотели и други заведения за хранене. Нехранителните стоки (без енергийните) ще прекъснат тенденцията на поевтиняване и, предвид поскъпването при услугите, приносът на базисната инфлация към общото нарастване на цените в края на годината се очаква да нарасне. Средногодишната инфлация през 2021 г. се прогнозира да бъде 1,8%.

Пазар на труда

Мерките за запазване на съществуващата заетост ще продължат да функционират поне до края на май 2021 г., което ще е сред факторите, влияещи върху заетостта и безработицата поне през първата половина на годината, пише в документа. Коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 5%, което ще бъде съпроводено и с повишение на участието на трудоспособното население в работната сила (15 - 64 г.) до 73,4%.

През следващите години (2022–2023) се очаква ускорение в ръста на заетостта, което да се обуслови от постигането на относително високи темпове на икономически растеж. През 2023 г. се очаква коефициентът на икономическа активност да достигне 76,5%, което ще е с над 3 пр.п. повече спрямо предкризисното ниво на показателя от 2019 г. През 2024 г. ръстът на заетостта ще се забави до около 0,5% както поради забавянето на общия ръст на икономиката, така и поради изчерпването на възможността за привличане на нови заети от контингента на безработните и неактивните лица. През целия период се очаква коефициентът на безработица да намалява и да достигне 4,4% през 2024 г.

Според прогнозата на Министерството на финансите в периода 2021–2024 г. кредитът за частния сектор ще нараства с умерени темпове в съответствие с възстановяването на потребителското и инвестиционното доверие. Търсенето на кредит от частния сектор ще остане потиснато през 2021 г., като тенденцията на забавяне ще продължи до края на годината. Влияние в тази посока ще има и от факторите от страна на предлагането, като склонността на банките да поемат по-малко риск и възможно покачване на лихвените проценти.

Очакваният по-нисък растеж на кредита през 2021 г. ще е в резултат от по-слабото търсене и отрицателните ефекти върху инвестиционната активност, произтичащи от ситуацията с COVID-19, както и поради ефекта от постепенното изтичане на действието на мораториума за отсрочване на изискуеми задължения към банки. През 2021 г. годишното нарастване на вземанията от предприятия се прогнозира да бъде около 2,8%, а на вземанията от домакинствата – 4,3%. Общо растежът на вземанията от частния сектор през 2021 г. се очаква да бъде около 3,4%.

Дългосрочни бюджетни перспективи

Българската пенсионна система е изправена пред сериозни демографски предизвикателства. През 2021 г. се очаква разходите за пенсии да достигнат 9,9% от БВП. Слаб спад до 9,7% ще има в 2022 г. поради факта, че средства за еднократни плащания не са предвидени. През 2023 г. разходите за пенсии ще нарастват с по-бърз темп от брутния вътрешен продукт и техният дял ще достигне 10%.

Проблемът със застаряването на населението не е безобиден - ако през 2019 г. на 100 лица между 20 и 64 г. съответстват 36 лица на възраст над 65 години, то през 2070 г. броят им ще нарасне до 60 на 100 лица. В резултат от застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите ще намалее с около 34%, а делът на възрастното население (65+) от общата численост на населението ще нарасне от около 21% през 2019 г. до 31% през 2070 г. Подобни числа поставят под огромен натиск пенсионната система.

През последните години се наблюдава устойчиво нарастване на разходите за здравеопазване, а в дългосрочен план застаряването на населението има въздействие върху разходите за здравни и дългосрочни грижи.

С оглед на всички тези данни и рисковете от по-бавно възстановяване от коронакризата перспективите пред България далеч не са толкова розови, колкото ни се иска.