Ще променят ли данъци следващите депутати?

До изборите остава по-малко от месец. Въпреки това едва наскоро по сайтовете на партиите, които ще се борят за народната любов, се появиха предизборни програми. А не е ли това най-важният документ, на база на който човек може да реши за кого да гласува? Ако човек чете предизборните платформи, трудно може да разбере например кои ще са двигателите на растеж на икономиката в следващите години и как те ще се стимулират (според съответната партия), нито пък дали дадена политика ще доведе до нарастване на държавния дълг и как това ще се отрази на фиска.

Това важи особено силно, когато говорим за данъчни политики. Програмите на партиите са кратки, твърде общи, изобилстващи от правописни грешки (въпреки че за всички образованието е приоритет) и твърде несъдържателни. Малкото добри хрумвания не са подплатени с обосновка и конкретни стъпки за изпълнението им, а всичко останало напомня на популизъм, популярен и в миналото. Предлагат се редица данъчни промени, без да се обясни как ще бъдат финансирани. 

Вечната битка за необлагаем минимум

В тазгодишната надпревара доста партии включиха тази стъпка в програмата си, което загатва, че има шанс той да бъде въведен. Това е точно толкова популярно, колкото дебата за плюсовете и минусите на плоския данък, който към момента (въпреки критиките) успя да изкара сериозна част от доходите на българите на светло. Проблемът е, че при доходите има огромна ножица, а неравенствата трудно се преодоляват само с данъчни подходи.

Другият проблем е, че мярката присъства в общественото пространство без конкретни разчети и без да е ясно колко бюджетни приходи ще коства въвеждането ѝ. А би могло да има и обратен ефект, изразен в генериране на сива икономика. Необлагаемият минимум има потенциал да намали изкривяването в данъчно-осигурителната тежест за хората с ниските и високи доходи, но това по-скоро трябва да бъде като част от комплексни мерки, насочени към намаляване на бедността и редуциране на неравенствата.  

От ГЕРБ все още не са публикували своята програма, въпреки че партията представи ключовите си политики от предизборната си програма на среща с КНСБ на 8 март. От оскъдната информация стана ясно, че ГЕРБ не предвижда повишаване на данъците и ще отстоява запазването им на сегашните нива. Бившият финансов министър Владислав Горанов изтъкна, че настоящият модел на данъчна система се е доказал като работещ и в следващите няколко години не следва да се правят съществени изменения в данъчната политика. Въвеждането на необлагаем минимум не е изключено, ако се съди по думите на Горанов. Това представя ГЕРБ към момента, започнахме с тях, тъй като са най-голямата системна партия.

При БСП съществена промяна няма. Откакто „плоският данък“ бе въведен в България през 2008 г., няма избори, на които социалистите да се явят без в предизборната програма да е включено връщане на прогресивното данъчно облагане. Тази година не е изключение. От партията ще се борят за по-високо облагане за 120 хил. граждани с месечен доход над 3600 лв. За всички останали 3,4 млн. души се запазва ставката от 10%, а близо 800 хил. семейства ще „плащат по-ниски данъци“. От програмата не става ясно на каква база ще бъде това облекчение. От записаното във визията на партията обаче се разбира, че вероятно ще е по линията на данъчни облекчения за семейства с деца и такива, които се грижат за свои близки. Социалистите предвижват и приравняване на данъчните ставки върху доходите, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове с данъчните ставки върху доходите от труд. От БСП нямат намерение да пипат корпоративния данък, но пък отново говорят за намаляване на ДДС върху лекарствата и храните.

ДПС все още няма публикувана предизборна програма.

"Има такъв народ" планира въвеждане на необлагаем минимум и семейно подоходно облагане при запазване 10% ставка върху доходите. Партията на Слави Трифонов планира отмяна на облагането на лихви по депозити, както и повишаване на прага за регистрация по ЗДДС. В предизборната платформа е записано и разработване на програма за преотстъпване на корпоративен данък при реинвестиране на печалбата и внедряване на софтуерна фискализация. Тези неща партията планира да реализира в рамките на от 1 до 4 години.

Според различни социологически проучвания още няколко партии имат шанс да станат част от следващия парламент.

"Изправи се! Мутри вън!“ ще се борят за нова данъчна политика чрез децентрализация на част от приходите от бюджета в полза на общините. Партията на Мая Манолов и сие ще настоява за повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 50 хил. лв. на 200 хил. лв. и запазване на доброволната регистрация по ДДС като облекчение за микро- и малкия бизнес. В програмата е записано  още и намаляване със 75% на патентния данък до възстановяване на икономиката, както и временно освобождаване от данъци на сектори и производства като стимулираща мярка. Сред приоритетите е отмяна на някои данъци и такса смет за фирми без дейност или при силно намалени обороти до излизане от икономическата криза, както и намаляване на данъчната тежест в частта данък върху ЕТ, данък върху застрахователни премии, данък върху доход от лихви и срочни банкови депозити.

В приоритетите на ВМРО, които ще се явят сами на парламентарните избори (без сегашните им партньори от НФСБ), е записано, че те ще настояват за въвеждане на необлагаем минимум, като целта е да се подкрепят хората с ниски доходи. „Ще настояваме и семейното подоходно облагане, което извоювахме за 2021 г., предвиждащо данъчни облекчения за всяко работещо семейство, както следва – 450 лв. за едно дете, 900 – за две, 1350 – за три деца, да остане постоянно и сумите до края на мандата да се увеличат до 600 лв. за едно дете, 1200 лв. – за две и 1800 лв. – за три деца“, пише в програмата. Колко ще струва това предложение на хазната, не става ясно. В същото време от партията ще „се борят“ за оставането на плоския данък.

Облечени в мантрата „антикризисни мерки за съживяване на икономиката“, се появяват предложения за отпадане на данък дивидент, който според ВМРО е наказание за генерирането на печалба и представлява двойно облагане. Те ще настояват и за намаляване на данъка върху едноличните търговци от сегашните 15% на 10%. В програмата е заложена и ускорена данъчна амортизация за инвестициите в машини, оборудване  и технологии –  по-бързата подмяна на капитала и машините, с които оперират фирмите, ще доведе до по-висока производителност на служител за единица време, а оттам и до по-високи реални доходи за всички, твърдят от ВМРО.  От партията предлагат и антикризисно увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от сегашните 50 хил. лева на 150 хил. лева за период от 3 календарни години, което ще направи прага един от най-високите в Европейския съюз. Планира се също прагът да стане 250 хил. лева за по-изостаналите икономически региони на страната до момента, в който те не догонят средните равнища за страната.

От партията на Красимир Каракачанов предлагат и отпадане на данък „уикенд“, тъй като е труден за администриране и коства допълнителен разход за бизнеса за правна и счетоводна консултация.

Програмата на „Демократична България“ включва нaмaлявaнe c 1/3 нa дължимитe ocигypитeлни внocĸи зa вcичĸи мaлĸи и cpeдни пpeдпpиятия дo ĸpaя нa 2021 г.; ocвoбoждaвaнe oт дaнъци и ocигypoвĸи зa 3 гoдини нa вcичĸи cтapтъпи зa инoвaции в oблacттa нa виcoĸитe тexнoлoгии, oтгoвapящи нa цeлитe нa Πлaнa зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт; нaмaлявaнe нa дaнъĸ oбщ дoxoд зa xopaтa c ниcĸи дoxoди чpeз въвeждaнe нa нeoблaгaeм минимyм oт 500 лв. нa мeceчнитe дoxoди.

Всичко това е описано в икономическите мерки за излизане от кризата, които партията предлага. Но и от обединението, което включва „Да, България“, „Демократи за силна България“ и „Зелено движение“, не описват какъв ще е ефектът от тези мерки върху приходите в хазната, нито как промяната в дaнъчнo-ocигypитeлния peжим ще бъде компенсирана от други пера в бюджетния сектор.

НФСБ, които ще се явят заедно с ВОЛЯ, също все още не са публикували своя програма.