България се завърна на дълговия пазар, емитирайки успешно две емисии за първи път от 2016 г. насам. За този период страната ни бе единствената в региона, която емитираше вътрешен, но не и външен дълг.
Сега България емитира външен дълг за 5 млрд. лв., обяви финансовият министър Кирил Ананиев на извънреден брифинг в Министерство на финансите.
Парите ще отидат за рефинансиране на съществуващ дълг, увеличение на фискалния резерв и покриване на социално-икономическите мерки, приети от правителството. Средствата ще се използват и за икономическото възстановяване на страната, както и за финансиране на бюджетния дефицит.
За излизането на международните финансови пазари се заговори усилено от няколко дни в различни медийни публикации, но от финансовото министерство коментираха темата официално едва днес.
На 15 септември ведомството е пласирало две емисии облигации с общ обем 2,5 млрд. евро, или близо 5 млрд. лв. Книжата са със срок на погасяване 10 и 30 години.
Първоначалният план е бил да се предложат облигации за около 2 млрд. евро, но емисията е била четирикратно преподписана, уточни Ананиев. Според него заявките са били за над 7 млрд. евро, като в крайна сметка са били продадени по 1,25 млрд. евро от всяка емисия.
"Това е уникален резултат", категоричен е финансовият министър. Постигнатата доходност по двата транша можем да сравним с тази на страни с по-висок кредитен рейтинг, заяви той.
Важно е да се уточни, че това е първото излизане на България на международните пазари след 2016 г.
Към момента фискалният резерв на страната разполага с около 10 млрд. лв., а въпреки коронакризата държавната хазна бе на плюс до края на юли. Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за август 2020 г. се очаква да бъде дефицит в размер на 190,4 млн. лева. В този смисъл вероятно е добре страната ни да има буфери, подобно на други европейски държави, които изтеглиха подобни заеми още през пролетта.
Стъпката обаче е нелогична за редица експерти. Според бившия министър на финансите Петър Чобанов заедно с поетия от началото на годината дълг общата сума вече надвишава 8 млрд. лв.
„Парите ще се похарчат до края на годината, а ще се връщат 30 години. Не виждам за каква стабилност говорим“, коментира той и добави, че мярката е закъсняла. „Ако беше направено през март и беше подпомогната реално икономиката с тези пари, щеше да има някаква логика“, обясни той пред Investor.bg.
Според икономиста Стоян Панчев пък е възможно цената на дълга да бъде твърде висока заради протестите в страната и множеството критични статии за България в чуждестранния печат.
След журналистически въпрос обаче финансовият министър увери, че лихвите ще бъдат изключително изгодни за страната ни. „Очевидно доверието към страната ни е на много високо ниво. Успехът на емисията ни е в резултат на многодишните ни усилия. На второ място сме по нисък дълг в ЕС, преди нас е само Естония“, каза Ананиев.
Българските инвеститори са придобили 16% от общия размер на книжата, имало е и много чуждестранни и иинституционални инвеститори. „Постигнахме доходност, която намалява разходите при обслужване на нов дълг и при двете емисии. Лихвите ще са много по-ниски от първоначално заложените", каза Ананиев. Той добави, че ключов фактор за успеха е и международното признание, което България получи с влизането си във валутно-курсовия механизъм ERM II през юли тази година.
За 10-годишните облигации доходността е от 0,389% при лихвен купон от 0,775, докато за 30-годишните доходността е 1,476% при купон от 1,375. За първата емисия е имало 255 поръчки, а за втората - 236 поръчки, което е сигнал за наистина висок интерес.
По данни на МФ при записването са доминирали фонд мениджъри и банки. Българските инвеститори са придобили 16% от общия размер на книжата. Имало е участие на инвеститори от Германия, Великобритания, САЩ, Нидерландия, Швейцария, Белгия.
Според министерството това представлява най-големият обем, който България пласира наведнъж, а също така и най-ниската доходност и спред по 10-годишни книжа. Страната е успяла да понижи спреда по 10-годишните книжа от 100 на 60, а при 30-годишните - от 180 на 145.
Ананиев посочи още, че се коментира възможността за актуализация на бюджета за тази година.
преди 4 години Че какво общо има бордът? Според мен, успешният валутен борд у нас дори е фактор за повишаване на кредитния ни рейтинг. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Абе добре е да се вземат външни кредити за да се закрепи фиксирания курс, това ако се погледне платежния баланс. Друг е въпросът как се връщат подобни кредити при валутен борд, но нека това да го мислят следващите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Браво за успешната нова емисия. Добре е да рефинансираме старите борчове, а и да остане и за резерв малко, че със спадналите приходи от донорите ни работещи в чужбина, трябва отнякъде да влезе малко свежа валута. Браво. отговор Сигнализирай за неуместен коментар