България и Хърватия показват, че еврото все още е по-добрата алтернатива

Въпреки всички свои недостатъци притегателната сила на еврозоната се оказва трудна за пренебрегване, посочва Bloomberg в свой материал.

Хърватия и България станаха поредните две държави, които се приближават с още една стъпка към присъединяването в блока на единната валута, след като в петък бяха приети в т. нар. „чакалня“ на еврозоната – валутно-курсовия механизъм ERM II. Така те ще станат 20-та и 21-та членка, а Румъния се надява да е 22-та.

По-малко от четвърт век от създаването си еврозоната няколко пъти стана жертва на финансови кризи, които лесно биха могли да я унищожат.

Но тези епизоди накараха правителствата на страните членки да позволят на Европейската централна банка да подсили своя арсенал в опит да запази блока единен. За някои това е достатъчно силен аргумент, че единната валута все още е привлекателна.

Желанието на все повече държави да приемат еврото е огромен вот на доверие за Европейския съюз и еврозоната, симулира самочувствието, посочва Жил Моек, главен икономист на AXA SA. Според него въпреки някои трудности за Европейската централна банка разширяването на еврозоната увеличава надеждността на еврото като валута за целия ЕС.

Сега България и Хърватия ще трябва да прекарат поне две години в ERM II, преди да могат да станат пълноправни членки.

Когато това стане, страните ще имат пълен достъп до масивните финансови буфери на ЕЦБ, които многократно са били използвани за успокояване на кризи. Държавите също така ще приемат и втората по големина резервна валута в света, сменяйки лева и куната, които така и не получиха пълно обществено доверие. Близо 80% от спестяванията в Хърватия са в евро. На събитие по повод 25-ата годишнина на куната пък управителят на Хърватската централна банка Борис Вуйчич пожела валутата да не дочака 30-та.

В България при банковите депозити към 30 април позициите в евро са над една трета (34,4%), тези в левове са 57,1%, докато делът на другите валути е относително малък – 8,5%, припомня Investor.bg

Двете държави искат да станат по-силни и са избрали за тази цел да гледат на запад, също както други източноевропейски страни преди тях.

Словения първа се присъедини към еврозоната през 2007 г. Словакия, която се бореше с валутна нестабилност преди това, влезе през 2009 г. Естония, Латвия и Литва – след тежки икономически сривове по време на световната финансова криза, влязоха в блока в годините между 2011 г. и 2015 г., отчасти и заради геополитически тревоги заради териториалната си близост до Русия.

Хърватия и България са две от най-бедните страни членки на ЕС и зависят до голяма степен от чуждестранни туристи, които обаче отсъстват тази година заради пандемията. И двете вече се обърнаха към ЕЦБ за суап линии за достъп до евро.

„Преди всичко това е част от политически процес“, казва Саймън Киджано-Еванс, главен икономист на Capital LLP. „Но също така има и абсолютна икономическа логика“, допълва той.

Главоблъсканицата с конвергенцията

Но все пак, членството в еврозоната крие рискове. Загубата на контрол върху обменните курсове означава, че членките на блока не могат да обезценят валутата си като изход от криза. Вместо това те могат да се окажат в затворени в спиралата на намаляващите цени и заплати, както се случи в южните европейски икономики по време на дълговата криза.

Също така няма много признаци, че самото членство във валутния блок помага за изравняването на жизнения стандарт с другите държави.  Това е една от причините ентусиазмът за единната валута да не е универсален при всички.

Полша, която е най-голямата европейска икономика извън еврозоната, не иска да се откаже от злотата, докато полският жизнен стандарт не се изравни с този на Западна Европа. Унгарската централна банка иска по-строги критерии за членство – в това число по-висока производителност, по-зряла финансова система и по-тясна връзка на икономическите цикли на отделните държави. Чешкият премиер Андрей Бабиш пък многократно повтаря, че не иска да помага за спасяването на закъсали държави като Италия.

Докладът на ЕЦБ за напредъка на България и Хърватия, публикуван минали месец, показва, че все още има много работа за вършене, преди да могат те да се присъединят към еврото – особено по отношение на инфлацията и състоянието на публичните финанси. Притеснения има и затова дали България се бори достатъчно адекватно с корупцията и прането на пари след поредната порция финансови престъпления в региона от последните години.

Колкото до централната банка във Франкфурт, новите кандидатки увеличават риска един ден тя отново да бъде призована да се намеси, за да предотврати разпространението на местна финансова криза към останалата част на блока. Малките икономики не са от значение - Гърция пак беше на косъм да разбие валутния съюз през 2015 г., въпреки че икономиката й отговаря за едва по-малко от 2% от брутния вътрешен продукт на еврозоната.

За България и Хърватия обаче това е за предпочитане пред алтернативата.

„Тази криза ни показа, че тези, което са в еврозоната и „чакалнята“, ще имат достъп до милиарди евро за възстановяване“, заяви българският премиер Бойко Борисов. „Тези, които не са, ще поемат дълг и то с голяма лихва“, посочи той.