България влезе в „чакалнята“ на еврозоната и банковия съюз

България бе приета за член на валутно-курсовия механизъм ERM II и банковия съюз като част от усилията на страната да влезе в еврозоната. Заедно със страната ни в двете структури бе приета и Хърватия.

ЕЦБ определи базов курс за конвертирането н българския лев в евро от 1,95583 лв. за евро.

За хърватската куна обменният курс е 7,53450 куни за евро.

След това двете валути ще могат да се колебаят в диапазон плюс или минус 15% от този курс. Ако приемем, че двете държави успеят да осъществят това за най-малко две години, двете страни биха могли след това официално да се присъединят към еврозоната.

(THREAD) Bulgaria and Croatia are taking key steps towards adopting the euro. The Bulgarian lev and Croatian kuna are being included in the Exchange Rate Mechanism II.
The countries join the banking union too, with the ECB supervising their largest banks from 1 October pic.twitter.com/BVTV3O0hkM

— European Central Bank (@ecb) July 10, 2020

България влиза в „чакалнята“, запазвайки едносттранно режима на валутния борд. 

След внимателна оценка на българския валутен борд бе прието България да се присъедини към валутния механизъм със съществуващото с ЕС валутно споразумение едностранно и без допълнителни задължения по отношение на ЕЦБ, посочват от институцията в прессъобщение.

Споразумението за участие във валутно-курсовия механизъм се основава на ангажимента на България да се присъедини към Банковия съюз и ERM II едновременно и на база изпълнението на изискванията, заложени в подаденото писмо за намерение в края на юни 2018 г.

Влизането на българския лев в т. нар. „чакалня“ е придружено от ангажимента на българските власти за спазване на стабилни икономически политики с цел предпазване на икономическата и финансова стабилност и постигане на устойчива икономическа конвергенция, посочват от ЕЦБ.

Оттам допълват и че българските власти са поели ангажимент да прилагат специфични мерки и в небанковия финансов сектор, държавните предприятия, законовата рамка за обявяване на несъстоятелност и тази за борба с прането на пари. България също така ще продължи прилагането на реформи в съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност заради тяхната важност за стабилността и интегрирането на финансовата система.

Задължителните точки на интервенция във валутния механизъм ще бъдат оповестени от ЕЦБ и Българската народна банка преди отварянето на валутните пазари на 13 юли.

Надзорът започва от октомври

Заедно с влизането в ERM II България и Хърватия влизат и в Единния надзорен механизъм, който също е под ръководството на ЕЦБ, която взе репение за установяване на тясно сътрудничество с БНБ. То ще е факт 14 дни след като репението бъде официално оповестено в държавния вестник на ЕС.

ЕЦБ ще поеме директен надзор над значимите банки от 1 октомври 2020 г. Не е ясно обаче кои ще прецени за такива - със сигурност в това число влизат топ 3 по активи в страната: Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ.  Банковият надзор на ЕЦБ и Българската народна банка се подготвят за плавен преход към новия надзорен режим.

Реакциите

В съобщение до медиите Европейската комисия приветства влизането на страната ни в ERM II, посочвайки, че решението на страните по валутния механизъм II представлява важен момент в усилията на България и Хърватия да се присъединят към еврозоната.

„Участието във валутния механизъм II ще спомогне за укрепване на устойчивостта на българската и хърватската икономика. То ще помогне на двете страни да поставят стабилността в основата на своите политики, ще насърчи тяхното сближаване и в крайна сметка ще им помогне в усилията им да въведат еврото“, казват от ЕК.

Комисията посочва, че България и Хърватия поеха редица ангажименти в областта на политиката, предназначени да осигурят безпроблемното им преминаване към валутния механизъм и участие в него. Оттам допълват, че страните по ERM II възложиха на ЕК и ЕЦБ да наблюдават ефективното изпълнение на тези ангажименти в рамките на съответните си области на компетентност.

Комисията проследи изпълнението на ангажиментите на България в следните области на политиката: надзора на небанковия финансов сектор, рамката за несъстоятелността, рамката за борбата с изпирането на пари, управлението на държавните предприятия.

Комисията прецени, че тези четири ангажимента са били ефективно изпълнени от българските органи, допълват от ЕК.

Левът вече е привързан към еврото, докато куната се колебае в тесен диапазон като част от подготовката на двете страни за присъединяване към валутния блок.

„Еврото е осезаем символна европейското единство, благоденствие и солидарност. С това решение се признават важните икономически реформи, предприети от България и Хърватия, като същевременно се потвърждава продължаващата привлекателност на единната европейска валута. Ще продължим да подкрепяме и двете страни в следващите заключителни стъпки към присъединяването им къмеврозоната“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

„Много се радвам да приветствам България и Хърватия като членове на валутния механизъм II — важен етап по пътя към въвеждането на еврото като национална валута. И двете страни работиха усилено, за да стигнат до тази точка, дори в разгара на пандемията от коронавируса. Това е свидетелство за привлекателността на нашата обща валута — все още сравнително млада, но много успешна в световен мащаб. Това са добри новини за България, Хърватия и за цялата еврозона“, коментира Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на ЕК по въпросите на икономиката в интерес на хората.

„България и Хърватия положиха огромни усилия, за да се подготвят за влизането си във валутния механизъм II и банковия съюз. Днес тези усилия дадоха резултат. В период на криза и несигурност това решение изпраща послание за доверие в еврото и яснота, че България и Хърватия ще бъдат следващите страни, които ще го въведат. С тази ключова за тях стъпка към нашата обща валута всички ние като европейци правим нова стъпка към все по-сплотен съюз“, коментира и Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката.

Какво означава ERM II?

Валутният механизъм II (ERM II) бе създаден на 1 януари 1999 г. като наследник на първоначалния валутен механизъм (ERM), за да се гарантира, че колебанията във валутния курсмежду еврото и други валути на държави — членки на ЕС, не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар, както и за да се помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за участието си в еврозоната.

Във валутния механизъм II централният валутен курс за валутата на държава членка извън еврозоната се фиксира спрямо еврото и колебанията на валутата спрямо този курс могат да бъдат само в определени граници. България и Хърватия обявиха съответно през юли 2018 г. и юли 2019 г. намерението си да се присъединят към валутния механизъм II и се ангажираха да изпълнят редица мерки, предназначени да осигурят безпроблемното им участие във валутния механизъм II, преди да се присъединят към него.

Еврозоната днес

Влизането в ERM II подчертава продължаващата привлекателност на еврото въпреки дълговата криза, която последва глобалния финансов срив през 2008 г. и многократните прогнози за смъртта на блока. Преминаването към еврото, което остава на второ място като глобална резервна валута единствено след долара, се разглежда в Източна Европа като средство за стимулиране на инвестиции и в някои случаи – на окончателно затръшване на комунистическото минало на региона.

Последната страна, която осъществи промяната, беше Литва преди пет години. Останалите четири съществуващи членове от Източна Европа са Естония, Латвия, Словакия и Словения.

България ще предприеме последващи ангажименти, за да се стигне до реално въвеждане на еврото, в областта на: засилване на рамката на надзора в банковия сектор, подобряване на макропруденциалната рамка, засилване на надзора върху небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества), подобряване на рамката за несъстоятелността, засилване на рамката за борба с изпирането на пари и модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия. По тези последващи ангажименти предстои да бъдат проведени преговори с европейските партньори, включително с членовете на еврогрупата и представителите на Дания.

По време на престоя ни в „чакалнята“ е необходимо да се следи и за стриктното изпълнение на критериите от Маастрихт, описани в член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

На 10 юни Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува доклада си за постигнатия напредък в седемте държави членки извън еврозоната, които са правно задължени да въведат еврото: България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешката република и Швеция. В заключителната му част се обобщава, че България не е готова за приемане на еврото и вече не изпълнява част от формалните критерии. Страната покрива критерия за публичните финанси, както и този за дългосрочните лихвени проценти, но заради растящата инфлация не покрива критерия за ценова стабилност.

След като страните се присъединят към ERM-2, те остават в механизма за около две години, преди да започнат практическата подготовка за присъединяване към еврозоната, процес, който отнема приблизително още една година, което прави 2023 г. най-ранната година за членство в еврозоната.

Предисторията

Пътят на България към ERM II и от там към еврозоната не е лек. Процесът бе съпроводен от ожесточени политически препирни, липса на решителност от страна на правителствата и множество спекулации с темата. Разбира се, имаше и редица критерии, на които страната ни не отговаряше.

Членството в еврозоната е задължение на всички новоприсъединили се страни, но е задължение без краен срок и се предхожда именно от присъединяване на лева към Механизма на валутните курсове, по-известен като ERM II.

Дебат за пробна крачка имаше още през 2009 г. по време на първия кабинет на Бойко Борисов, но страната ни приключи годината с бюджетен дефицит от 3% от БВП, което осуети тези планове. Правителството на Пламен Орешарски възроди интереса към темата, но до конкретни действия така и не се стигна. И така до 18 юли 2018 г., когато в последния ден на българското европредседателство, след месеци неофициални преговори страната ни изпрати писмо до ЕЦБ, но не за членство в ERM II, а за влизане в банковия съюз чрез така нареченото "споразумение за тясно сътрудничество". На практика това означава българската банкова система да се постави под надзорa на ЕЦБ чрез т. нар. "единен надзорен механизъм" (SSM). Нито една друга страна в ЕС не го е правила до момента. Нито пък някоя от предишните присъединили се към еврозоната държави е била подлагана на такава процедура, но пък бе изрично условие, ако искаме да влезем и във валутно-курсовия механизъм ERM II.

През лятото на миналата година стана ясно, че четири от шестте български банки, които бяха обект на цялостната оценка на ЕЦБ вследствие на искането на България за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българска народна банка, -„УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД – нямат капиталов недостиг, тъй като резултатите им не попадат под съответните прагове, използвани в прегледа на качеството на активите и стрес теста. Резултатите обаче на „Първа инвестиционна банка“ АД попаднаха под прага за съотношението на БСК1 от 8%, използван както в преглед на качеството на активите, така и в базовия сценарий на стрес теста, а също и под прага от 5,5% в утежнения сценарий на стрес теста. Резултатите пък на „Инвестбанк“ АД попаднаха под прага за съотношението на БСК1 от 8%, използван в базовия сценарий на стрес теста, както и под прага от 5,5% в утежнения сценарий на стрес теста. При прилагането на негативния сценарий на стрес теста, включващ неблагоприятни икономически дисбаланси и продължителен спад в икономиката на страната, ПИБ би имала нужда да изгради допълнителен капиталов буфер от 262,9 млн. евро. При същия сценарий „Инвестбанк“ би имала нужда от 51,8 млн. евро.

Прегледът на качеството на активите бе допълнен от стрес тест, който показва как биха се променили капиталовите позиции на банките при хипотетичен базов и утежнен сценарий през следващите три години (2019–2021). За стрес теста бе приложена същата методология като в стрес теста на Европейския банков орган през 2018 г.

През 2016 г. също имаше стрес тестове и преглед на качеството на банковите активи, но само от страна на БНБ, който обхвана всички банки.

Пътят към ERM II мина и през сериозни законодателни промени. В началото на 2020 г. депутатите приеха окончателно на второ четене спорната поправка в чл. 29 от Закона за БНБ. Това стана чрез промени в преходните и заключителни разпоредби на Валутния закон. Според записаното в него други държави ще могат да искат промяна на валутния курс на лева към еврото. На практика това е процедурата, по която всяка държава членка на ЕС трябва да мине, за да приеме еврото и тя не е нова. Различното в случая с България е, че освен факта, че страната ни има валутен борд, фиксираният курс на лева към еврото е записан и в закон - в Закона за БНБ. По презумпция изискванията за членство в ERM II и оттам в Банковия съюз и еврозоната са писани за държави с плаващ курс.

Много важно уточнение е, че малко преди това Народното събрание прие решение, според което страната ни ще излезе от участие във валутно-курсовия механизъм, ако бъде предложен различен от сегашния курс на лева към еврото. На практика без промяната на чл. 29 пътят на страна към ERM II и еврозоната щеше да бъде затворен. Затова беше прието и въпросното решение на НС, за да гарантира, че който и да е финансов министър или управител на БНБ, интересът на българските граждани и спестяванията им ще бъде защитен.

До края на февруари кабинетът поддържаше стабилно тезата, че страната ни следва плана и през пролетта на 2020 г. Ще изпрати официалното писмо, с което да поиска приемане в ERM II. После дойде коронакризата, а през март управителят на БНБ Димитър Радев обяви в ефира на Нова телевизия, че сроковете за присъединяване на страната ни към банковия съюз и валутно-курсовия механизъм ERM II вече са нереалистични. Той отбеляза, че все пак работата по процеса не трябва да спира, но евентуално отлагане за 2021 г. „няма да бъде фатално“. Малко след това от БНБ съобщиха пред Investor.bg, че страна не е поискала отлагане на процеса по присъединяване към така наречената „чакалня за еврозоната“. На 10 април пъл премиерът Бойко Борисов обяви, че страната ни спешно ще кандидатства за членство в ERM II до края на април. След това срокът бе изместен до края на юли.

Същевременно Хърватия, която стартира процедурата година по-късно от България, изпълни ангажиментите си, а проверката на ЕЦБ не откри капиталов недостиг в нито една от изследваните пет банки. Така реално двете държави бяха пакетирани с очакване решението да се вземе през юли.

*Информацията е актуализирана към 19:50 ч.