В ЕС обезщетението за болки и страдания е между 5-25 хил. евро, а в България - 118 хил. лв.

Средното обезщетение за болки и страдания на лице в Европа се движи в диапазона между 5 и 25 хил. евро. В България за 2017 г. то е в размер на 118 хил. лв. на лице, като е трайна тенденцията за нарастване на размера през последните 5 години. Това показва анализ на Асоциацията на застрахователите в България, цитиран по време на пресконференция в София днес.

Проблемът е, че подобни средства могат да бъдат осигурени само чрез драстично увеличение на цената.

Според бранша това решение има тежки социални последици, изразени в драстично увеличаване на цената на най-масовата застраховка. На практика ще бъдат засегнати всички домакинства в страната, като се има предвид, че броят на полиците в момента е 3 053 317.

В края на миналата седмица промени в Кодекса на застраховането бяха внесени от председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. В момента кодекса чака да бъде приет на второ четене от депутатите. Предложените изменения слагат таван на неимуществените обезщетения, които застрахователите могат да изплащат на близки на загинали при катастрофа. По-конкретно Менда Стоянова предлага да се създаде нов член, който предвижда съпрузите, децата и родителите да получават до 20 хил. лв. еднократно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за смъртта на свой близък. Същата сума се предвижда и за лица, които живеят на семейни начала с починалия, за осиновители и осиновени деца.

Брат или сестра може да получат до 15 хил. лв., а до 5 хил. лв.  – по изключение други лица, които са създали емоционални отношения с починалия по време на настъпване на непозволеното увреждане, довело до смъртта.

Заради широкия обществен отзвук премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов разпореди на парламентарната група на партията да не гласува внесените промени в Кодекса за застраховането, докато не бъдат подложени на широк обществен дебат.

Тук съвсем ясно трябва да се каже също, че въпросните промени не се прокарват „през задния вход“ на парламента, каквито обвинения циркулират в общественото пространство от различни експерти и засегнати групи. От АБЗ от повече от година настояват за промени в методиката, по която се определя цената на полицата по ГО, а конкретният казус с решението на ВКС е факт от това лято. Проблемът беше поставен съвсем ясно и по време на обсъждането на промените в Кодекса за застраховането на първо четене преди около месец. Така че в този смисъл, внесените от Стоянова промени са очаквани, конкретните предложения за тавани обаче са съвсем отделна тема.

Причината за негативното въздействие на решението на ВКС е, че то отваря врати за завеждане на множество нови претенции от лица, които не са имали досега право да претендират за обезщетение, обясни Светла Несторова, председател на управителния съвет на АБЗ. Тя цитира данни от Софийски градски съд за юли и август 2018 г., според които близо 1/5 от заведените дела са именно от този кръг лица. В допълнение твърденията, че размерът на обезщетенията за новия кръг лица ще бъде по-нисък и ще трябва доказване на емоционална близост, не отговарят на вече оформящата се съдебна практика, добави тя. Последните съдебни решения определят обезщетения на новите правоимащи, близки до старите.

„Наред с непредвидимо високия и лавинообразно нарастващ брой на лицата, претендиращи за обезщетения, самият среден размер на обезщетенията за „болки и страдания“ е изключително висок в сравнение с присъжданите в Европа и в сравнение с присъжданите такива в България при други случаи, например при смърт в вследствие на медицинска грешка (размерът е законоволимитиран между 30 хил. – 90 хил. лв. за всички наследници).  Обезщетението за неимуществени вреди „болки и страдания“ е само една част от обезщението, предвидено по закон в случай на смърт при ПТП. В „общото“ обезщетение се включва и това за имуществени вреди (загуба на доход, издръжка на деца, медицински разходи и т.н.)“, каза още Несторова.

Според АБЗ стъпката в правилната посока е въвеждането на ясни правила при определяне на обезщетенията.  Наложително е да започне работа по дългосрочно решение, а именно разработване на методика, която да дава ясни и обективни критерии, по които правоимащите лица да получат заплащане на обезщетения за имуществени вреди. Комбинацията от лимитиране на обезщетението за неимуществени вреди при смърт на пострадалото лице и въвеждане на измерими критерии за имуществените вреди (напр. издръжка в съответствие с дохода на пострадалото лице) ще позволи справедливо обезщетяване на правоимащите лица без да се засягат необосновано интересите на застрахованите.

Междувременно обаче е наложително в Кодекса за застраховането да се въведат еднократни и фиксирани размери на обезщетенията във връзка с неимуществените вреди на увредените лица, изразяващи се в морални болки и страдания, в резултат от смъртта на близък при пътнотранспортно произшествие. Тези фиксирани обезщетения следва да са съобразени с европейската практика и със стандарта на живот в България. Освен това, наличието на законово определени лимити  ще защити наследниците от посредническия произвол, който на практика ги лишава от обезщетения към момента.

Светла Несторова призова и за експертен дебат по време на гласуването на промените в кодекса от парламента. Тя припомни, че цената на ГО не се определя на политическо ниво, а се формира на база статистика и математически изчисления. „Тя е функция от смъртността, щетимостта, съдебните практики, калкулацията на застрахователите и тарифите, които те правят. Всяко следващо съдебно решение променя статистиката. Затова е важно да има законодателна предвидимост, която да овладее този процес. Всеки месец застрахователят прави резерви, в следващите 6 месеца има икалендарно приключване на годината. Резервите отразяват най-добрите ни очаквания, не може да си позволим да висим във въздуха“, каза още председятелят на АБЗ.

Проблемите с обезщетенията при смърт не са само проблем на застрахователното право, а на правото изобщо. Голяма част от тези дела стигат до нас след като вече са решени, уточни тя. По думите ѝ големият въпрос е, че като общество сме изправени пред избор – дали да оставим ситуацията с високите обезщетения за неимуществени вреди без промяна, като платим за това с високи (непосилни) цени за ГО или да се въведе ясен ред и предвидимост чрез методика, да се въведат ограничения в размера на обезщетенията за неимуществени вреди „болки и страдания“, да се засили дела на обезщетенията за имуществените вреди и в резултат да имаме  цени на ГО,  отговарящи на жизнения стандарт на българите.