Плоският данък не върши работата, за която беше въведен, и си заслужава да се мисли дали не трябва да се въведе прогресивен данък с различни ставки.
Това коментира проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН при представянето на Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България.
Той е на мнение, че изборът на системата за данъчно облагане трябва да е съобразен с разбиранията и очакванията на обществото за социална справедливост и икономическа мотивация. Професорът е категоричен, че за девет години с плосък данък практиката подкрепя хипотезата, че няма позитивна връзка с инвестиционната активност.
„Призоваваме към дебат, академичен, обществен, който да прерасне в управленско решение. Плоският данък не беше въведен със сериозни обсъждания и не е сериозно така да се махне“, посочи доц. Виктор Йоцов.
Според него дебат трябва да има и за диференцираната ставка на ДДС. За пример ученият даде Румъния, която въведе диференцирано ДДС и това вече дава положителен ефект, като през миналата година северната ни съседка отчете 7% икономически растеж.
„Не очакваме политически сътресения и предсрочни избори“, прогнозира доц. Йоцов. – Не очакваме и промяна във фискалните и данъчните параметри, които ще отговарят на средносрочната прогноза. До края на 2020 г. икономическият растеж ще е между 3 и 3,5%. Не очакваме завишена инфлация, икономиката няма да тръгне да прегрява.“
Той обаче се надява да се засили темпът на усвояване на европейските средства, които „отбелязват посредствени резултати през последните две години“.
Активност в капиталовите разходи
„От 2009 до 2017 г. от страната са „спестени“ 10 млрд. лева капиталови разходи от планираните официално държавни инвестиции от 47 млрд. лева. Брутният вътрешен продукт можеше да бъде с една трета повече, ако тези инвестиции бяха действително реализирани и БВП към 2017 г. щеше да е с около 33 млрд. лева повече, пресметна проф. Минасян. – Към 2017 г. БВП на човек от населението в България се оценява на около 7 хил. евро, а при реализацията на планираните от консолидираната фискална програма инвестиции този показател трябваше да надхвърли 9 хил. евро. Щяхме да изпреварим, макар и с малко, Румъния – предпоследната страна в тази поредна тъжна, за нас, европейска класация.“
Планирани и отчетени капиталови разходи в КФП
Проф. Минасян съобщи, че в периода 2010 -2017 г. общият износ на български резидентни капитали в чужбина се оценява на 13 млрд. евро, което с три четвърти повече от нетните постъпления от ЕС. В структурно отношение те се разпределят по средния начин: инвестирани преки инвестиции в чужбина – 3,6 млрд. евро или 28%, инвестирани портфейлни инвестиции в чужбина – 5,3 млрд. евро или 41%, инвестиран друг капитал в чужбина – 3,9 млрд. евро или 30%.
Минасян отчете, че българските капитали в чужбина реализират минимална доходност, като през 2017 г. тя е била 1%, но ако тези капитали са били инвестирани в производство в България тя би могла да донесе доходност от 5%.
Гарабяд Минасян е на мнение, че икономиката трябва да намери път към динамична стабилност.
Износ на местни капитали (млн. евро)
По-малко стоки за експорт
Според гл. ас. Недялко Несторов износителите в България работят на границата на своя производствен потенциал и без инвестиции няма да има увеличение на експорта.
Очакванията му са през тази година са салдото по търговията със стоки да се влоши през следващите години, както поради задържане на темповете за износ, така и поради увеличавене на вноса заради засиленото вътрешно търсене. Така нетният износ вероятно ще бъде с отрицателен принос в растежа на БВП.
Ръст на физическия обем на БВП, износ и внос на България, %
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
преди 6 години Стигнах до БАН и спрях да чета. Имам достатъчно натрупан негативен опит с "кадри" на БАН. Много ви здраве... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Като цяло ми е доста необяснима подкрепата за прогресивните данъци от част от коментиращите по-долу. Колкото и да се опитвам да разбера защо някой би подкрепил премахването на плоския данък, стигам до 2 основни извода:а/ брутната заплата на въпросните лица е около 1000 лева - тогава при определени условия прогресивно облагане ще им остави повече "пари в джоба" в сравнение с плоския данък. Автоматично изключвам тази хипотеза обаче, защото *** е малко или много специализиран сайт и ме съмнява, че през 2018 година се посещава от хора с доход от 1000 лева бруто.б/ подкрепящите прогресивно подоходно облагане изобщо си нямат представа какво означава това с оглед на реално разполагаемите им средства в края на месеца и просто защитават теза, от която хал хабер си нямат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Абе вместо да гледаме други страни, защо не погледнем за пример един друг квазиданък, наречен здравни и пенсионни осигуровки ? В момента там е налице класическа социалистическа ситуация - едни плащат върху 300 лв., други върху 2600 за едно и също нещо (реално за почти нищо). После отиваме и си доплащаме за екипи, в частни болници и т.н. НОИ пък изплаща почти еднакви пенсии и слага прагове, като не плаща реалните пенсии на куп хора. Ето как работи една "неплоска" (бих казал нелинейна) система. Един куп *** и чиновници се възползват от т.нар. здравно-осигурителна система, без да имат принос. И с какво всичко това е по-добро от плоския (реално пропорционален или линеен) данък ? Нещо повече - куп "богати" семейства, между които и моето, плащат данъци и осигуровки, но не получават ни детски, ни безплатни учебници, нито по-добро образование... Аман от комунистически професори. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Би ми било интересно някой с доходи над средната работна заплата да каже че иска да му вдигнат данъка. Или пък някой със средно европейски доходи тук да поиска да му вземат примерно една трета от тях. Ако ще искате да взимате от доходите на тези, които работят и печелят добре имайте поне честта да кажете колко взимате сега ;-)Или пък тези, които са емигрирали и останалите тук трябва да плащат данъци за да осигуряват и техните родители... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Да съкратим бюджета на БАН и ще докараме някой друг милион. То при 10% хората укриват данъци, какво остава ако е 20+. Богатите данъци не плащат и пак ние ядем калая... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Облизват се за прогресивното облагане щото края на еврофондовете се вижда, а след това ще стягат коланите, та търсят откъде да цоцат и след това, тяхната кожа... Аз съм "против" - когато се научат да разпределят правилно тези данъци, които сега плащам - тогава ще съм "за" прогресивно облагане. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Ти продължавай със сравнителния анализ, аз ще продължавам с анализа на пропуските (Gap Analysis - преводът е малко странен :).Gap analysis refers to the process through which a company compares its actual performance to its expected performance to determine whether it is meeting expectations and using its resources effectively. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Косвените данъци започват от 20% (ДДСто) и стигат до 80% (с акцизите).Така има приходи в бюджета, ама няма в джоба на хората = емиграция. Ще има още малко приходи, после от босия ще вземат цървулите... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години А колко фирми местят "данъчните " офиси ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години А защо въобще се дава публичност на този арменски "икономист"?И дали в БАН е достигнала информация за десетките големи чуждестранни компании, които отварят офиси тук през последните години в голяма степен и заради по-леките данъчни условия...или "анализите" им все още се базират на данни от времето на петилетките? отговор Сигнализирай за неуместен коментар