Икономисти предлагат България да мине към частни пенсии

Държавният стълб на пенсионната система в България се намира в състояние на практически фалит. Размерът на дефицита в пенсионната система е огромен – през 2007 г. е бил 1,5 млрд. лева, докато през 2018 г. в бюджета на фонд "Пенсии" е заложен дефицит от близо 4 млрд. лв., което представлява 262% дефицит в пенсионната система, натрупан само за едно десетилетие.

Тези данни обяви главният икономист на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Георги Вулджев, цитиран от БТА, по време на дискусия, организирана от Българското либертарианско общество.

По думите му разходите за пенсии са най-голямото разходно перо в държавния бюджет.

Перото „Пенсии“ в бюджета

През 2016 г. разходите във фонд "Пенсии" формират 26,8% от всички разходи в бюджета, което се равнява на 9,4% от брутния вътрешен продукт, пресмята Вулджев.

Според главния икономист от ЕКИП ситуацията е толкова критична, че за работещите българи, които в момента са на по 20-30 години, най-вероятно няма да има пари за изплащането на техните пенсии, когато се пенсионират.

Вулджев  напомни, че всяка година година дефицитът във фонд "Пенсии" се налага да бъде запълван с трансфери от централния държавен бюджет. 

Той е на мнение, че този проблем ще се задълбочава все повече, защото населението в България застарява.

Икономистът цитира данни на Националния статистически институт за 2015 г., които показват, че тогава всеки 100 работещи са издържали 78 пенсионери.

“В дългосрочен план застаряването на населението застрашава да доведе до сериозна фискална криза”, посочи Вулджев и изтъкна, че вдигането на данъците и осигуровките не е решение.

Предложение за нов модел пенсии

За да се реши този проблем, двете организации предлагат да се премине към напълно частно пенсионно осигуряване. Експертите в тях смятат, че то не страда от структурни недостатъци като държавното, защото следва различен модел, при който пенсионните вноски се натрупват и инвестират на индивидуална основна, а не се изхарчват за пенсиите на настоящите пенсионери. Те са категорични, че такава система не е зависима от демографските тенденции.

Едно от предложенията е в краткосрочен план да се съкратят вноските към първия държавен стълб на пенсионната система с 4 процентни пункта, като със същия размер да се увеличат към втория, частен стълб на системата. Другото е – всеки гражданин да има свободата да се осигурява както намери за добре.

Моментна картина на ДОО в България

Финансовото състояние на държавното обществено осигуряване е стабилно и ще се запази такова и в дългосрочен план, коментираха за Investor.bg от Националния осигурителен институт.

Перспективите са тази ситуация да се запази – дългосрочните актюерски прогнози на Националния осигурителен институт показват, че през следващите десетилетия недостигът от средства в държавното обществено осигуряване ще продължи да намалява като дял от брутния вътрешен продукт.  

От института обясняват, че за тази година разходите на държавното обществено осигуряване са планирани да бъдат около 11,1 млрд. лева, като от тях разходите за пенсии са малко под 9,5 млрд. лева.

През 2017 г. разходите за пенсии са били малко над 9 млрд. лева, като нарастването е обусловено преди всичко от мерките за осъвременяване на пенсиите и по-високия среден осигурителен доход, от който се изчисляват новоотпуснатите пенсии. Демографските фактори също оказват влияние, посочват от института с управител Ивайло Иванов.

От НОИ напомнят, че в последните години се реализираха редица инициативи за подобряване финансовата устойчивост на държавното обществено осигуряване. Сред тях е плавното повишаване на осигурителната вноска за пенсия с по 1 пункт през 2017 г. и 2018 г.

Резултатът е, че през 2017 г. трансферът за покриване на недостига от средства от държавния бюджет се очаква да бъде малко под 4,1 млрд. лева при планиран около 4,4 млрд. лева, отчитат в НОИ. В сравнение с 2016 г. намалението е значително – тогава трансферът за покриване на недостига от средства е надвишавал 4,5 млрд. лева.

Експертите на осигурителния институт напомнят, че темата за влиянието на демографските промени върху системите за социална защита не е нова – нито в международен план, нито за България, затова още в края на миналото десетилетие у нас беше приет Закон за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. „Сребърен фонд“), който в моменти на силен демографски натиск да съдейства за подобряване устойчивостта на пенсионната система.

По данни на Министерството на финансите към края на 2017 г. във фонда има близо 2,8 млрд. лева.