България по пътя към еврозоната? Кога, ако не сега...

Какво реално ще донесе приемането ни в ERM II?

На първо място това ще обърне фокуса към страната ни в една много по-положителна насока.

„Въпреки че заявката за членство е закъсняла, съм щастлив, че най-после се случва, защото, ако това стане факт, ще изглеждаме по съвсем различен начин в очите на инвеститорите. Има редица изследвания, според които присъединяването към ERM II води до повишаване на интереса към конкретната страна. Нещо повече - страните, приети във валутния механизъм, след това реализират по-висок икономически ръст. Освен това ефектът ще е огромен от политическа гледна точка, защото трябва да признаем, че за 10 години членство в ЕС не бяха постигнати двете основни цели – приемането ни в еврозоната и приемането ни в Шенген. Това политическо признание е стъпка към по-голяма интеграция“, коментира пред Investor.bg и финансистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов. 

Според него започването на процедурата по приемането на страната ни в ERM II е трябвало да започне още през 2010-2011 г., защото от чисто политическа гледна точка моментът е бил по-подходящ, отколкото сега. „След кризата се чистеха икономическите дисбаланси, имаше и добре оформена институционална рамка, за разлика от сега“, обясни той.

Финансистът призна, че предстоят сериозни ангажименти от страна на България за очакванията за провеждане на структурни реформи, което ще се следи изключително стриктно от ЕК. "Трябва да докажем, че имаме валутна стабилност", добави Дацов.

Всъщност, веднъж приети в чакалнята, трябва да покажем, че курсът на валутата може да се вмести в диапазон +/-15%. Българският лев е вързан към еврото от 1997 г., така че още от въвеждането на борда страната ни изпълнява това условие.

Нека припомним още, че още през 2003 г. ЕЦБ излезе със становище, че няма пречка държави с валутен борд, вързан към еврото, да влязат в ERM II и да останат в борда до приемане на еврото. 

Дългото поддържане на борда води до формирането на различни дисбаланси в икономиката и до изоставане в икономическото развитие. Паричният съвет е временна мярка, която спира БНБ да води цялостна монетарна политика, добави от своя страна Костов.

Дацов не пропусна да отчете приноса на служебното правителство на Огнян Герджиков, което постави темата на масата за преговори.

„След това, което неговият екип постигна, нямаше как да се избегне анонсиране на намеренията за приемане във валутния механизъм. В момента е необходима активна обществена дискусия, за да може обществото да припознае темата, но това може да се случи само с подкрепата на правителството. И досега е имало подобни дебати, но ефектите от тях не са били трайни, защото никое управление не е заставало зад тях. Време е това да се промени“, каза още финансистът.