Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България през 2017 г. ще е между 3,9% и 4% с близко до тези числа увеличение и в следващите години, заяви пред парламентарната бюджетна комисия финансовият министър Владислав Горанов.
„Още през май имаше плахи оптимистични очаквания, че растежът ще надхвърли прогнозите на правителството. Последните оценки на Министерството на финансите леко увеличават очакванията за реален растеж на икономиката през 2017 г.“, каза министърът.
Горанов допълни, че бюджетът засега върви добре и няма рискове за изпълнението на закона. Той припомни данните на финансовото министерство за консолидираната фискална програма към август 2017 г. - 23,3 млрд. лева приходи и помощи, или 65,7% от годишните разчети.
Данъчните и неданъчните приходи нарастват спрямо предходната година със 7,2%.
Постъпленията от помощи са на по-ниски нива (след ударното приключване на европроекти миналата година – бел. а.).
Данъчните приходи, включително от осигурителни вноски, са близо 20 млрд. лв. - 69,2% от планираните за годината приходи, или с 8,4% повече спрямо август 2016 г. Благоприятното развитие при потреблението и пазара на труда са сред основните фактори за това.
Очертава се по-добро изпълнение на всички приходи, с изключение на помощите.
Приходите от корпоративни данъци, ДДС и косвени данъци, както и постъпленията от осигурителни вноски, ще надвишат разчетите за годината, каза Горанов, като отбеляза усилията на приходните администрации.
Приходите от преки данъци са над 3,5 млрд. лв., или 70% от годишния план, като нарастват с 8,4% спрямо същия период на миналата година. Косвените данъци са 9,6 млрд. лв. - близо 69% изпълнение, или ръст на постъпленията от 5,5%.
От други данъци приходът е 765,8 млн. лв. - 77,3% от годишните разчети.
Приходите от социалните и здравноосигурителните вноски са приблизително 5,5 млрд. лв., или 68,5 на сто от разчетите. Тук е отчетен ръст от 14,3%, което зависи от нарастването на разходите за труд в икономиката и намаляването на безработицата.
Неданъчните приходи са 2,8 млрд. лв. - 60,7 на сто от годишните разчети.
Приходите от помощи са 994,8 млн. лв., или 37,6 на сто от планираните за годината.
Разходите по КФП са 21,133 млрд. лв., което е по-бавно темпо спрямо годишния план, или 57,5 на сто изпълнение. Има значителен ръст спрямо разходите в края на август 2016 г., които тогава са били 19,7 млрд. лв.
В края на осмия месец на годината излишъкът е достигнал 2,151 млрд. лв. - около 2,2 на сто от прогнозния БВП.
В структурно отношение националният бюджет отчита подобрение спрямо същия период на 2016 г. заради ръста на данъчните и осигурителните приходи и заради влиянието върху салдото на някои забавени разходи на министерства и ведомства.
Фискалният резерв е 11,6 млрд. лв., в това число 0,5 млрд. лв. вземания – т. е. ефективният резерв е 11,1 млрд. лв.
За деветмесечието Горанов очаква леко свиване на излишъците през септември до 2,1% от прогнозния БВП.
Като цяло за 2017 г. той обобщи: „Със сигурност няма да имаме проблеми и необходимост от актуализация на бюджета“. Горанов очаква дефицит под 1,4% от БВП.
Според него потенциалът на икономиката ще бъде достигнат и ще се наложи „охлаждане“ - теза, която срещна отпор сред опозицията.
преди 7 години Признавам си, че не съм компетентен в областта на публичните финанси, но знам, че със структурни реформи може да подобри ефективността на ключови сфери, но парите могат да се използват там, където това не е възможно... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Като за начало държавата да почне да плаща реалните здравни вноски на осигурените от нея ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Бг е толкова назад от средните европейски показатели в публичната сфера , че не ми вярва в скоро време да се стигне до намаляване на данъците дори напротив - по реалистично е да очакваме увеличаването на данъците в дългосрочен план в предвид ниския размер на преразпределение спрямо средните показатели в ЕС . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Чудя се дали е по-добре да намали ДДС и така всички да се облагодетелстват или примерно да се направят някакви инвестиции (ако е по-добрият вариант от намаляване на дълга и приемем, че държавата разполага с експертния капацитет за това, което за мен е така).Дали АЕЦ, дали инфраструктура, но нещо което да има максимален ефект. Като се замисля БАН прави оценка за АЕЦ и може пък и да се сдобием нова такава... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Румъния е на дефицит 2.96 % от акъл (но и аз бих се радвал на ДДС 18 % или селективно за някои стоки 15 %) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Мнението на един черешар, случайно попаднал министър. ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години При толкова голямизлишък и доброизпълнение, какво правим? Защото Румъния при подобно положение преди 2г. използваха за да въведат по-ниско ДДС за храните и лекарствата.А ние, Горанов, какво правим ние? отговор Сигнализирай за неуместен коментар