Резултатите от прегледа на активите не налагат държавна подкрепа за банките

Резултатите от прегледа на качеството на активите не налагат предоставянето на публична подкрепа за банките с ресурси, финансирани от държавния бюджет. Това става ясно от отделни изявления на гуверньора на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев и министъра на финансите Владислав Горанов, разпратени до медиите.

В четвъртък Управителният съвет (УС) на БНБ е приел резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес теста на банките в България, обобщени от международната консултантска компания Deloitte. Подробните резултати за цялата банкова система и поотделно за всяка банк ще бъдат публикувани на 13 август в 13 часа, а от централната банка изразяват готовност да предоставят отговор на всеки поставен конкретен въпрос, свързан с резултатите след тяхното оповестяване.

В своето видеоизявление Димитър Радев посочва главно три извода от прегледа и стрес теста.

„Първо, банковата система на страната е стабилна. Основният показател за финансова устойчивост на банките, измерен като съотношение между базов собствен капитал и рисково претеглени активи, е значително над минималните регулаторни изисквания на системно ниво, а също така и над средните равнища за европейските банки, отчетени при наскоро приключилия европейски стрес тест“, коментира гуверньорът на БНБ.

Показателят, след корекциите в резултат на прегледа на качеството на активите, възлиза на 18,9% при регулаторен минимум от 4,5% и отчетени 19,98% към края на 2015 г. Стрес тестът показва, че ако актуалните макроикономически прогнози до 2018 г. се материализират, този показател допълнително ще се подобри до 22,2%. В случай на дълбока икономическа криза, която е малко вероятна, този показател би се понижил до 14,4%. За европейските банки данните са значително по-ниски и възлизат, съответно - на 13,9 и 9,4%.

„Следователно, капиталовата позиция на нашите банки на системно ниво е стабилна с възможност да абсорбира шокове при неблагоприятни пазарни условия“, обобщава Радев.

„Второ, капиталовата адекватност на всяка една банка, след прегледа на качеството на нейните активи, остава над минималните регулаторни изисквания. Разбира се, индивидуалните данни варират спрямо посочените осреднени числа. В зависимост от това са изготвени мерки, които за някои банки предвиждат поддържане на съществуващите капиталови буфери, докато за други са насочени към увеличаване на капиталовите буфери и намаляване на рисковите експозиции“, пояснява Радев.

Конкретните мерки и срокове са посочени в документите, които ще бъдат публикувани в събота, а изпълнението им ще започне от понеделник, 15 август 2016 г.

„Те ще бъдат включени както в плановете на банките за оптимизация на техния капитал и баланси, така и в надзорния процес, осъществяван от БНБ“, подчертава управителят на централната банка.

„Трето, резултатите от прегледа не налагат публична подкрепа на банките с ресурси, финансирани от държавния бюджет. Мерките за поддържане и подобряване на капиталовата позиция на отделните банки са основани изцяло на пазарни решения и частни източници”, категоричен е той.

От своя страна финансовият министър Владислав Горанов също е удовлетворен, че резултатите са показали, че „не е необходимо ангажирането на публичен ресурс за подкрепа на стабилността, ликвидността и доверието в нито една банка“.

Цитиран от пресцентъра на Министерството на финансите, той пояснява, че заделеният от правителството фискален буфер, който служеше като потенциална застраховка за запазване на стабилността на банковата система, ще бъде използван за плащания по дългови падежи, с което отпада нуждата от рефинансирането чрез нов дълг.

Димитър Радев отново подчертава, че основната цел на прегледа е била да се даде задълбочена и независима оценка на банките и банковата система като цяло.

„Това беше безпрецедентна по своите мащаби инициатива в банковата история на страната, в която под ръководството на БНБ бяха пряко ангажирани над 900 експерти, включително представители на най-реномираните международни одитни компании“, коментира Радев.

Владислав Горанов също е доволен от „резултатите и отличната организация“.

„Оценявам високо професионализма на колегите си от БНБ, които осигуриха спокойно и адекватно провеждане на тази изключително сложна процедура в съответствие с установената европейска практика. Така българската държава изпълни стриктно препоръките на Европейската комисия. Уверен съм, че освен реализирането на партньорския ангажимент, с приключилата процедура правим поредна сериозна стъпка към укрепването на банковия надзор в България, осигуряване на прозрачност и поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите“, заявява министърът на финансите.

Управителят на БНБ припомня, че провеждането на прегледа и стрес теста бяха възложени на БНБ със закон и произтичат от Националната програма за реформи на правителството и добавя, че е предоставил доклада с резултатите на министъра на финансите, а в понеделник ще депозира изводите в Народното събрание.

„Прегледът на качеството на активите и стрес тестът на банките не бяха самоцелно действие, а важна част от 18-месечния план за реформи и институционално развитие на БНБ, който представих при избора ми за управител през юли 2015 г.“, подчертава Радев.

Други ключови елементи на този план са същественото подобряване на дейността на банковия надзор и изграждането на институционална рамка за решаване на проблеми в банковия сектор.

„Стриктното изпълнение на плана досега помогна за установяването на дисциплина и подобряване на резултатите в сектора. Постигнатите много високи финансови показатели на банките през първите шест месеца на тази година ги поставят в добра изходна позиция за изпълнение на мерките, набелязани в резултат от прегледа на качеството на активите и стрес теста“, оценява Радев.

Централният банкер е категоричен, че „линията на дисциплина и реформи в банковия сектор ще продължи, като нейната основна насоченост ще бъде не към решаване на проблеми от миналото, а към успешно посрещане на бъдещите предизвикателства, свързани с поддържането на финансовата стабилност в страната и нейното пълно интегриране в европейската финансова инфраструктура“.

Владислав Горанов пък смята, че „съвместните усилия на отговорните политически партии в българския парламент, на държавните институции и на цялата банкова общност стоят в основата на стабилизирането на общественото и международното доверие в българската финансова система след злополучните събития от 2014 г.

Той оценява, че несъвършенствата в законодателството са отстранени след приемането на промените в Закона за банковата несъстоятелност и в Закона за гарантиране на влоговете в банките, както и с гласуването на новия Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

„Очаквам и съм уверен, че същото високо ниво на професионализъм ще бъде приложено и при оценката на качеството на активите на пенсионните и застрахователните дружества. Това е пътят за поддържането на цялостна стабилност на българската финансова система“, споделя в заключение Горанов.

Докато проверките в небанковия финансов сектор текат, Комисията за финансов надзор (КФН) ще трябва да възложи изработването на методология за стрес тестове на застрахователите и презастрахователите, тяхното организиране и провеждане от независимо външно лице, чрез открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Според решенията на кабинета от сряда прогнозната стойност в размер на 2,4 млн. лв. беше предоставена на КФН.