Кр. Станчев: Изнасят се пари от страни с несигурна среда за частната собственост

Исторически прецеденти

Неизкушените в стопанската история могат да отворят Библията (Царства, I, 8, 11-18) и да видят какво е предупреждението на Самуил към синовете му, когато те го молят за съвет дали да си изберат цар и управници. Ето неговите думи:

„той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му....
ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си....".

Датирането на този текст е от 8-7 в. пр. н.е., тогава Юдея е зона със силно самоуправление, в съседство с юрисдикции (Вавилон и Египет) на силна централизация и високи данъци. Прецедентите не свършват до тук. Ето още примери на юрисдикции с ниски данъци, защита на права на собственост и изпълнение на договорите, изброени съвсем накратко:

Градът-държава Атина от т.нар. „златен век“ – т. е. от средата на 5 до средата 3 в. пр. н.е.;
остров Родос - около 220 г. пр. н. е. и след 1 в. до н. е., за около 100 години;

Юдея преди завоюването ѝ от Помпей поради междуособици между Садукеите и Фарисеите (67 г. пр. н. е.) и 70-79 г. от н. е.;

Александрия до царуването на Птолемей (който през 196 г. от н. е. връща ниските данъци в Египет, за овладее масов данъчен бунт);

Крит и още поне 4 гръцки острова по време на Османската империя (макар данъците там винаги да са били доста ниски) - нещо като днешните британски острови;

Сицилия по време мюсюлманското владичество и при Барбароса;

Новгород спрямо Московията и Хазайския съюз спрямо католическия свят;

Швейцария спрямо съседните страни в продължение на 700 години;

Венеция, Рагуза (Дубровник) до завоюването на Венеция от Наполеон Бонапарт;
редица юрисдикции в Китай, на които не им помня имената, но Хонконг и Макао през 19 в. и сега, Харбин до 1945 г.,

Шанхай след 1978 г., Тибет в продължение на векове;
гръцките колонии по сегашното българско и Кримско крайбрежие, с прекъсвания в продължение на поне 10 века;

Свищов в края на 18 в. до разрушаването му от Кутузов (два пъти между 1806 и 1813 г.) и Червен - до Русчук през 18 (края) и началото на 19 век.

Съвременната роля

Както винаги в историята, така и днес офшорните зони имат съществен принос за стопанското развитие. Накъсо то се състои в следното:

Намаляват цените и повишават на качеството на нещата, които хората купуват;

Улесняват достъпа на бедните страни до спестявания на хора и фирми в богатите юрисдикции - става дума за ПЧИ равни на поне 30-35% от глобалния БВП (за страни като България - 45-50% от ПЧИ след 1991 г.);

Спестяват средства на малоимотни, онеправдани и преследвани граждани от всички юрисдикции, включително богатите такива;

Служат за пример в управлението на закона и международните сделки; например на най-добрата защита на преводи от терористи и други забранени дейности дават процедурите на Каймановите острови;

Коригират макроикономически и фискални дисбаланси на юрисдикциите с високи данъци, за които стана дума по-горе;

Възпират ирационални политически и стопански начинания на несимпатични вождове и правителства;

Разкриват неприемливо поведение на борци с тези юрисдикции, които сами държат парите си там - например самият президент на Руската федерация или пък първия министър на финансите на Франсоа Оланд (който му помогна да спечели изборите с обещанието за 75% облагане върху „свръх-богатите“, но се оказа, че сам държи парите си в Швейцария);

Насочват, макар и рядко, инвестиции от криминализирани към некриминални стопански дейности – прането на пари е по-лесно в юрисдикции с по-лошо управление на закона.

Причини на използване

Казаното по-горе позволява да се резюмират икономическите мотиви на използване на офшорните зони.

Независимо от произхода, когато ресурси от тези зони биват инвестирани в другите юрисдикции, инвеститорите общо взето се подчиняват на правилата на играта - плащат данъци, отчитат се и пр., дори правят дарения.

Причината е проста: иначе не могат да оперират, да вземат кредит, да сключват договори, да наемат хора и да печелят, поемайки риск за своя сметка.

Зоните, предлагайки като Панамската комфорт на арогантни политически несимпатяги, нямат това за преобладаващо занимание. Панамската зона възниква като такава през 1903 г. като нормална реакция на въведените в САЩ и Мексико скъпи разрешителни и високи данъци върху морските превози и собствеността на кораби (по идея на самите собственици, за бъдат защитени от конкуренцията).

По време на управлението на генерал Нуриега от 1983 до 1989 г. (между другото след преврат, приветстван у нас като нова социалистическа революция в Латинска Америка), Панама става център на трафик на оръжие и наркотици, и съответно на обслужване на сделки по тези поводи.

Това мотивира десант на САЩ в Панама Сити, арест и осъждане на генерала първо в САЩ и сетне във Франция. След 1989 г. Панама се завръща в глобалната икономика, като предоставя онова, което правят и много други юрисдикции: сигурност и ускорение на оборота на капитали, поевтинявайки производство и предоставяйки - чрез своите клиенти на потребителите - по-качествени стоки и услуги на по-поносими, изчистени от данъчни тежести цени. (Иначе данъците биха били пренесени върху цените или биха ограничили производството.)

Вероятно това се случва в мащаб 8-12 трлн. щ.д., равни на глобалния оборот на зоните, т.е. 10 - 15% от БВП на Земята. (Има и други, по-ниски или по-високи оценки на оборота.)

Парите на несимпатягите и знаменитостите в тези зони са незначителна част от оборота, не повече от 100-120 млрд. Може с увереност да се смята, че поевтиняването е равно на сумата, необложена с данъци – т.е. 1,8 – 3 трлн. щ. д. на година. Това е паричният израз на благосъстояние, което никаква социална държава не може да осигури в такъв обем, особено в страните от т. нар. трети свят.

Защо несимпатягите ги харесват

Разкриването на Панамските документи показва, че не данъците са основен мотив на използването на офшорните зони от несимпатични властници. Очевидно Панама е предпочитана от тях поради високата степен за секретност на клиентите: законът предвижда сериозни наказания (затвор и глоби) при разкриване на тайните.

Но също така се вижда, че не просто данъците са водещият мотив за прехвърляне на доходи.
Интересен пример в това отношение са Русия и Саудитска Арабия. Нито президентът на Русия, нито кралят имат проблем с плащането или неплащането на данъци. А и данъчните ставки са съответно 13 и 0% върху облагаемия личен доход.

Сравнете тези ставки с 62,3 и 53,7% в Дания или Швеция за 2009 г. Оттам практически няма бягство на капитали, докато на другите две страни принадлежи шампионското място в това начинание. Защо?

Защото водеща мотивация е общата атмосфера на несигурност. Дори при държавните глави на тези страни.  За тях мотивът е някаква комбинация от срам, лакомия и страх от несигурността, създадена и поддържана от самите тях.

Може би има известно влияние и фактът, че тези страни са с икономики, вкоренени в използването на природни ресурси (които са държавна собственост). Но основното е, че в тези страни собствеността и бизнеса са тежка зависимост от политическите обстоятелства и усмотрението на властниците. Разумно е да не разчиташ на добрата воля на онези, които ще дойдат след теб.

България

България има дълъг опит в използването на офшорни зони за замитане на следите от срамни и криминални сделки. Той се разгръща от края на 50-те – началото на 60-те години на ХХ век, започвайки с въоръжаването на алжирските националисти в борбата им срещу Франция. 

Кога точно свършва е трудно да се каже. Известно е, че например Мултигруп тръгна от една регистрирана фондация в Цуг, Швейцария. Подобни започват да създават доход в страната, ако правилата на играта ги принуждават да правят това. Мултигруп и други не успяха.

Интересно е, че у нас основните коментатори на „Панамските документи“ са експерти по сигурността, които познават само този опит.

Тъй или инак, днес е очевидно, че разходът по прехвърляне на капитали от България е приблизително равен на данъците върху доходите.

Ако сега някой изнася капитали от България, то е поради мотиви, близки до описаните по-горе.
Става дума за осъзнаване, че бизнесът и доходите могат да ти бъдат отнети, включително от приятелите, които са ти помогнали да се сдобиеш с тях.

В тази ситуация българските законодатели вероятно ще приемат нов закон. Той с нищо няма да промени мотивите за използване на офшорните зони. Но ще разчисти терена за онези, които вече са навлезли в пазара на обществени поръчки и политически привилегии.

Аналогичните инициативи няма да успеят в глобален мащаб.

Ако предположим, че от определени страни се изнася цялата сума на данък печалба и че новите ограничения могат да бъдат приложени успешно, положителният ефект върху бюджетите не може да бъде значителен.

Впрочем приходите в държавния бюджет на България от този данък за последните пет години са практически равни на тези на Словения, Исландия и Германия.

Проблемът е другаде. И той е в лошите идеи, с които се тълкува ролята на офшорните зони в икономиката на отделните страни и в глобален мащаб.