Независимостта на БНБ и „таванът“ на възнагражденията

Голяма част от новините през седмицата бяха свързани със събирането на вземанията на изпадналата в несъстоятелност Корпоративна търговска банка (БНБ); с отговорността, която трябва да бъде понесена за състоянието, в което изпадна трезорът; с възнагражденията на ръководството на Българска народна банка (БНБ) и най-вече – с нуждата от налагане на т.нар. таван върху заплащането.

Докато някои народни представители прочетоха обемния доклад на международната компания AlixPartners, която бе наета със задачата да върне активите на фалиралата банка, само за ден и то в деня, в който финансовият министър Владислав Горанов внесе доклада в секретната секция на Народното събрание, други представиха информация за възнагражденията, които са получавали членовете на Управителния съвет (УС) на БНБ в месеците преди и след затварянето на КТБ. Трети пък коментираха отговорността, която хипотетично трябва да бъде понесена в един бъдещ момент. Четвърти пък може би за пореден път бягат от нея.

В крайна сметка всички тези бяха преплетени и едни от основните въпроси бяха – каква е „корелацията“ между тях, нужен ли е „таван" на възнагражденията в централната банка и в крайна сметка – какво би променил той (ако въобще може да бъде законодателно наложен)?

Друг въпрос пък въобще е дали е новина размерът на възнагражденията, които получават членовете на УС на БНБ. Все пак от централната банка вече оповестиха сумите, които настоящият ръководен състав получава, и методиката за определянето им. Дори възнагражденията на членовете на УС се оповестяват на периодична база в Годишния отчет на БНБ и в бюджета на БНБ за съответната година. Основата за определянето на заплащането пък е налична във Вътрешните правила за организацията на работната заплата за персонала на банката.

Може би е редно преди да говорим за централни банки да подчертаем тяхната независимост. Националните централни банки от държавите членки на Европейския съюз (ЕС), каквато е и БНБ, са единствените органи, чиято пълна независимост - функционална, институционална, персонална и финансова, е регламентирана в чл. 130 от Договора за функциониране на ЕС (Договора) и в Устава на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), от която е част и нашата централна банка. Може да се каже, че всяко нарушение на независимостта на национална централна банка е нарушение на Договора.

Всяка държава членка гарантира, че нейното национално законодателство, включително уставът на централната ѝ банка, е в съответствие с разпоредбите на Договорите и с Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. Тази година пък се навършиха 137 години от утвърждаването на Устава на БНБ, която е една от най-старите централни банки не само в Европа, но и в света.

Според Закона за БНБ (ЗБНБ), който регламентира функционалната, институционалната, персоналната и финансова роля на централната банка, БНБ е независима от изпълнителната власт и не е част от нея. Тя не е част от държавната администрация и служителите в БНБ не са държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител. Важно е и че БНБ не е орган на бюджетна издръжка, за разлика от всички други органи в страната, изпълняващи публично-правни и административни функции, а се самоиздържа от приходите от дейността си.

Факт, който може би не се споменава често, е, че банката всяка година внася остатъка от годишното превишение на приходите над разходите си в полза на хазната. Освен това БНБ не е част от разпоредителите с държавния бюджет, каквито са министерствата, например, и не е и бюджетна организация, която да получава субсидия или да има държавно капиталово участие. Не на последно място - БНБ разполага със самостоятелен бюджет, т.е. бюджетът на БНБ не е част от държавния бюджет.

В тази връзка статутът на БНБ е несъпоставим с този на Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране и Съвета за електронни медии, например, за чиито ръководства също се искаше да получават възнаграждения, поставени в определени граници. Тези органи са самостоятелни, но нямат статута на независимост, който имат централните банки по силата на Договора за функциониране на ЕС. Те пък и получават субсидии.

Стана ясно, че подобно предложение не се приема. Въпросът е защо сега отново се иска налагане на „таван“ върху възнагражденията и то само в БНБ? Защо не говорим за налагане на таван на възнагражденията в държавните предприятия, например, и търсене на отговорност за фалирали такива?

Според Закона за БНБ (ЗБНБ) трудовото възнаграждение на служителите в банката се определя от нейния УС, като то не може да е по-ниско от средното възнаграждение на служители със съответни функции в други банки в страната, което би следвало да е съобразено със състоянието на кредитната институция, сектора, а и общите условия за правене на бизнес, включително и фазата на икономическо развитие, което би трябва да е непрекъснато (а и не на последно място – от европейските регулации върху възнагражденията в банките и Наредба № 4 на БНБ от 21 декември 2010 г. за изискванията към възнагражденията в банките).

В тази връзка - съотнасянето и ограничаването на възнагражденията в БНБ по критерия „размер на възнаграждението на председателя на НС“ или „размер на заплатата на премиера“ не е ли в проитиворечие с независимостта и статута на БНБ като самоиздържащ се орган, поставен извън държавната администрация и бюджетната сфера?

Разбира се, налагането механично на „таван“ на възнагражденията на членовете на УС на БНБ би довело до намаляване на заплатите на целия персонал на банката. Но на централната банка не са ли ѝ нужни професионални и високо квалифицирани кадри, които да бъдат възнаградени подобаващо за работата по един преглед на качеството на активите в сектора, например? Подобно мислене е логично от гледна точка на дебатите „за“ и „против“ по-високите заплати в съдебната система и системата за сигурност, които биха намалили или ограничили така популярната у нас корупция. БНБ трябва да е способна не само да привлича, но и да задържа на работа квалифицирани служители.

Има и друг момент – че всички решения за изменение на законодателни разпоредби относно възнагражденията на членове на органите за вземане на решения на централните банки и нейните служители по принцип трябва да се вземат при тясно и ефикасно взаимодействие с ЕЦБ и след предварително консултиране.

Може да се направи допускането, че нарушаването на задължението за консултиране, респективно -. приемането на разпоредби в нарушение на принципите на независимост на централната банка на национално ниво, съгласно Договора за функциониране на ЕС, представлява негово нарушение. А и такива становища относно намесата в политиката по възнагражденията в централните банки е изразявала самата ЕЦБ. Достатъчно е да се замислим в кои други централни банки в Европа има „таван“?!

Националните централните банки не би трябвало да бъдат поставяни в позиция, при която имат ограничен или никакъв контрол върху своя персонал, както и правителствата не трябва да оказват влияние върху политиката на централните банки относно тяхната политика и техните служители. Иначе къде отива независимостта?

И ако трябва отново да се върнем към принципите на  функционалната, институционалната, персоналната и финансовата независимост на централната банка – трябва да ги разглеждаме и в контекста на основната цел на всяка централна банка – поддържането на ценовата стабилност. Тя пък е най-лесно постижима от напълно независима институция с точно определени правомощия.

Институционалната независимост забранява на централните банки и на членовете на органите им за вземане на решения да искат или приемат указания от институциите или органите на ЕС, от правителството или от който и да било друг орган. Принципът на персоналната независимост изисква гарантиране на несменяемост на членовете на тези органи - освен при наличието на изчерпателно посочени основания.

Принципът на финансовата независимост пък изисква централните банки да имат достатъчно финансови средства да изпълняват не само своите национални задачи, но и задачите, свързани с членството в ЕСЦБ (а в последствие – и в еврозоната, към което се стреми и България).

Ето защо правомощия, които трети страни биха имали при определянето или да влиянието върху бюджета на дадена централна банка, биха били несъвместими с финансовата ù независимост.