Връщане на прогресивното облагане - предизборен PR трик и стъпка назад

БСП отново ще предложи идеята си за връщането на прогресивното подоходно облагане на доходите на физическите лица. Целта е хората с ниски доходи (до 3,6 хил. или 4 хил. лева годишно) да не бъдат облагани, а доходите над 10 хил. лева да бъдат облагани с около 30% данък общ доход (ДОД). 

Изчисленията на червените са, че стъпката ще увеличи приходите в хазната с 500 млн. лева. От управляващите пък са категорични, че мярката реално ще намали приходите, защото хората ще търсят начин да укриват доходите си. 

Екипът ни се допита до икономисти дали този ход е разумен и ето какво споделиха те:

К. Стайков: Плоският данък беше въведен заради множеството схеми за избягване на плащането на данъци

Чисто практически връщането на прогресивното подоходно облагане е лоша идея, смята икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков. „Въвеждането на плоския данък в страната беше продиктувано от слабата работа на институциите и множество схеми за избягване на плащането на данъци и осигуровки“, допълни той.

За него увеличаването на данъчната тежест се предлага в момент, в който пазарът на труда все още се възстановява, а инвестициите продължат да са на сравнително ниски нива.

„Това е като да се чудите как да се даде тласък на икономиката и в същото време да ѝ слагате допълнителни тежести“, посочи икономистът.

Според него увеличаването на данъците за хората с високи доходи ще е стъпка назад и ще се върнем към старите практики за укриване на доходи. Стайков припомни, че увеличението на минималните осигурителни доходи за самоосигурените лица през 2011 година е довело до по-малко събрани приходи от очакваните.

„Същото стана и с въвеждането на данък върху застрахователните премии и лихвите по срочни депозити“, обясни още експертът.

„Не мисля, че по света има институция, която да те накара да си плащаш данъците, хората го правят, защото го искат“, категоричен е Калоян Стайков. Той посочи, че у нас е трудно да накараш някой да иска да си плаща данъци или осигуровки на фона на раздутата администрация, неефективното управление на държавната собственост, множеството държавни субсидии за частния сектор и т.н.

„Докато хората не виждат смисъл да плащат тези данъци, не мисля, че има механизъм, който да ги накара да го правят - винаги ще се намери начин да ги избегнат“, уточни той. 

Кръстьо Петков: Моментът е подходящ за предизборна пропаганда, а не за промени в данъчната политика

„Няма логика ръководството на БСП, което е било „за“ въвеждането на плосък данък без необлагаем минимум преди години, шест месеца след парламентарните избори да се сети, че трябва да се върне към прогресивния данък“, заяви икономистът проф. Кръстьо Петков по повод идеята на БСП.

Според него разчетите на социалистите, че ще се повиши доверието в тях, точно заради това предложение, са погрешни.

Икономистът поясни, че последователно е бил един от най-острите критици на плоския данък в сегашния му вариант – без необлагаем минимум и ставка от 10%, но по думите му връщането към прогресивна скала трябва да стане при добра подготовка, а не „от днес за утре“.

Експертите в диалог с гражданското общество трябва да предлагат промени в данъчното законодателство, а не политиците, заяви проф. Кръстьо Петков.

„В БСП няма много специалисти по тази материя, с едно – две изключения“, каза той. Икономистът предложи да започне публичен дебат по темата.

Георги Стоев: Изчислението за влизане в бюджета на още 500 млн. лв. годишно е доста смела сметка

"В случая може би става дума за някакъв предизборен PR трик, просто за говорене, за да се вдига рейтингът пред техни хардкор избиратели. Всеки коментар, независимо дали става дума за положителен или за отрицателен, легитимира БСП като нещо смислено", коментира Георги Стоев от Industry Watch.

Според него предложението и изчислението за влизане в бюджета на още 500 млн. лв. годишно е доста смела сметка.

"Те трябва да обяснят точно от кои подоходни групи ще дойдат тези пари. Ако смятат, че програмистите, например, ще започнат да плащат повече пари, а няма да си преместят виртуално офисите в други юрисдикции с по-ниски данъчни ставки, трябва ясно и категорично да ни убедят в това", посочи Стоев.

По думите му трябва да се види дали се цели фискален ефект, или по-скоро постигането на социална справедливост. Дори да не им се сбъднат прогнозите по отношение на фиска, в крайна сметка ако по-високодоходните хора плащат по-висок данък, а по-нискодоходните – по-нисък, това също е аргумент пред техните избиратели – социална справедливост, аргументира се експертът.

"Това е чисто политическият ми коментар, тъй като това е политическо изказване. Ако целта е да покажат, че тяхната платформа е по-справедлива от алтернативните платформи, това няма общо с фиска. Но със сигурност има ефекти, които трябва да се вземат предвид – това са например инвестиционните планове на компаниите. Ако има техни избиратели, които ще загубят своето работно място, или такива, които няма да намерят работно място в дадени населени места, това трябва да им се обясни много ясно. Именно промяната на данъчното законодателство може да доведе до това и със социални мотиви да постигнем антисоциален ефект", допълни Стоев.

Според него въпросът дали такъв вид данъци е добър за икономиката като цяло, касае различни групи хора. За една много динамична част от обществото, каквато е IT индустрията и аутсорсинг индустрията, прогресивното облагане ще означава шок. И много мениджъри ще започнат да мислят за пренасочване на бизнеса си в тази индустрия, която не е никак маловажна, смята той.

"Странно е говоренето от редиците на БСП, че ниските данъци не помагат на инвестиционната активност. Нима високите данъци помагат? Нима наистина високите данъци са помогнали някъде? Според БСП трябва да се облагат силно печалбите и доходите, за да се раздават тези пари на хората, за да се засили потреблението. Как обаче може да имаме потребление, без да имаме доходи – как да харчим пари, без да сме ги изкарали?", попита Стоев.