Експерти: Новата емисия позволява по-лесното управление и обслужване на дълга

Нестандартното решение да се издадат облигации с матуритети от 7, 12 и 20 години допълва и разнообразява кривата на доходността и позволява по-лесното бъдещо управление и обслужване на дълга на България, смятат анализатори, с които Investor.bg разговаря. 

Припомняме, че през миналата седмица България пласира държавни ценни книжа (ДЦК) за общо 3,1 млрд. евро чрез нестандартно решение – да предложи три типа еврооблигации на международните капиталови пазари. Получената доходност бе ниска, въпреки че инвеститорите поискаха малко по-висока премия, за да купят книжата. Емисиите поскъпнаха в първите дни от влизането им в обращение, което означава още по-ниска доходност на вторичните пазари и че първоначалната доходност можеше да бъде свалена още.

Чрез емисиите страната на практика почти изпълни целта си за външния дълг, заложена в емисионната политика за 2015 г. Представители на управляващите, включително и министърът на финансите Владислав Горанов, все още не са коментирали публично осъществената емисия и дали през есента ще излезем повторно на международните капиталови пазари. Подобна заявка отправи самият финансов министър в началото на годината.

Но според експертите, ако това се случи, то през втората половина на годината можем да получим и още по-добри пазарни условия най-вече заради началния етап на програмата за количествени улеснения на Европейската централна банка (ЕЦБ). Рискове пред прогнозата обаче представлява ситуацията с Гърция и намерението на Федералния резерв на САЩ да повиши лихвите.

Свръхликвидният финансов сектор пък е сред една от причините за високия интерес сред българските инвеститори, които изкупиха 25% от книжата, т.е. 775 млн. евро. Като цяло оценката на анализаторите е положителна, тъй като получените средства ще послужат за рефинансиране на съществуващ дълг и за покритие на дефицита в държавния бюджет. Общата теза обаче е, че управлението на дълга представлява дългосрочна политика.

„България емитира успешно троен транш нови бенчмаркови еврооблигации – 1,25 млрд. евро 7-годишни, 1 млрд евро 12-годишни и 850 млн. евро 20-годишни. Доходностите, при които бяха пласирани трите емисии, са съответно 2,18%, 2,73% и 3,26%, като рисковите премии спрямо бенчмарковите немски държавни облигации са съответно - 219, 246 и 277 базисни точки“, даде своята оценка за емисията Кирил Стоименов, който е заместник-председател на Съвета на директорите на УД Тексим Асет Мениджмънт АД.

Той подчертава, че международните капиталови пазари изискват по-висока рискова премия, за да инвестират в български облигации. „През месец юни 2014 г. пласирахме 10-годишна еврооблигация с рискова премия от 170 базисни точки. Премията отразява намаляването на кредитния ни рейтинг от една от големите кредитни агенции S&P“, сравнява той рисковите премии при миналогодишния и тазгодишния транш.

„Като цяло много позитивен сигнал е заявеният интерес от 370 инвеститора с общ размер на подадените поръчки за 4,9 млрд. евро“, добавя Стоименов.

„Чуждите инвеститори показаха, че вярват на България“, обобщи емисията главният изпълнителен директор на Алианц България Холдинг Димитър Желев по време на представянето на резултатите от четвъртото проучване на Deloitte за нагласите на българските финансови директори. Това е една от причините, поради която Желев е оптимист за развитието на българската икономика.

„Емисията беше успешна благодарение на провежданата политика на ЕЦБ, насочена към намаляване на лихвите в Европа и сваляне на доходностите на държавните ценни книжа, включително и на тези с по-нисък рейтинг. В този контекст успя да се вмести успешно и българската емисия дълг. Министерството на финансите трябва да изкаже благодарности на Марио Драги“, споделя пред Investor.bg своето мнение и главният изпълнителен директор на Конкорд Асет Мениджмънт АД Петко Вълков.

„Емисията може да бъде разказвана като голям успех и , азбира се, когато Министерството на финансите го прави, има пълното основание, защото това бе уникално голяма емисия с уникално добри параметри като доходност и срок“, коментира в ефира на ТВ Bulgaria On Air икономистът Георги Ганев.

Кирил Стоименов определя решението сумата от 3,1 млрд. евро да бъде набрана посредством емисии на три типа облигации като „стратегически много правилно“. Според него това позволява да се допълни и разнообрази кривата на доходността.

„По този начин ще се даде възможност на бъдещите правителства по-лесно да управляват и обслужват дълга на България“, допълва заместник-председателят на СД на Тексим Асет Мениджмънт.

Подобно е и мнението на Петко Вълков, според когото „разделянето на емисията на три типа би съдействало след години да не се появи струпване на голяма главница за изплащане наведнъж. Също така разделянето на три матуритета подобрява изграждането на кривата на доходността на българския дълг“.

Според анализаторите обаче това не означава, че не съществуват и рискове.

„Това, което днес обаче изглежда добре, не означава, че в бъдеще при акумулиране на нов нетен дълг и повишаване на нивото на дълга като процент от БВП, няма да окаже повече негативно отражение върху страната. Т.е. управлението на дълга представлява дългосрочна политика“, аргументира се Вълков.

Според Стоименов щеше да бъде притеснително да се съсредоточи падеж на няколко милиарда евро държавен дълг на една дата, каквито бяха първоначалните анонси. По негови думи високата ликвидност е сред причините 25% от книжата да попаднат в ръцете на български инвеститори.

Георги Ганев е на мнение, че добрите параметри на емисията не са единственият положителен факт, „защото в крайна сметка става дума за финансиране на два големи проблема, които България има. Единият е КТБ, а другият е покриването на дефицита през 2015 г.“, казва икономистът.

„Възможностите им за инвестиране ще се ограничат допълнително с поетия курс от Министерството на финансите да рефинансира вътрешния дълг, падежиращ през периода 2015-2017 г. на международните пазари, чрез емитиране на еврооблигации“. Според него това обяснява сравнително високия процент на записване по трите емисии от родни инвеститори.

От своя страна Петко Вълков не е изненадан от участието на българските инвеститори. Той смята, че те биха могли да запишат и по-голямо количество. Според него интересно би било да се разбере официално дали и от незаписалите инвеститори също има такива с произход от България и на каква стойност са били поръчките.

„Емисията поскъпна в първите дни, така че българските инвеститори успяха да реализират доходност при поетия риск. Ако техните поръчки не бяха удовлетворени в предлаганото, те биха пропуснали да реализират тази доходност в рамките на няколко дни. От друга страна обаче поскъпването на емисиите в първите дни означава, че първоначалната доходност би могла да бъде свалена още. Това се доказва и при съпоставяне с доходността по вътрешните емисии дълг“, коментира още директорът на Конкорд Асет Мениджмънт.

В контекста на влиянието на политика на ЕЦБ върху доходностите по облигациите на страните в Европа Георги Ганев прогнозира, че през 2016 г. лихвите по държавните ценни книжа могат да се покачат, защото председателят на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън загатва за повишаване на лихвените проценти.

Към момента не е ясно дали Министерството на финансите ще реши да излезем повторно на международните дългови пазари. Според експертите е трудно да се даде еднозначен отговор и на въпроса дали условията тогава биха били по-добри.

„Ако доходностите в еврозоната бъдат притиснати още, то нова емисия през есента би била емитирана при по-добри нива“, споделя своето мнение Петко Вълков. „От друга страна, ситуацията с Гърция предполага и появата на известни сътресения през годината, които биха могли да увеличат доходностите при емисиите с по-нисък рейтинг, каквато е българската. А може и да се окаже, че правителството все пак ще излезе още веднъж на международните пазари до края на годината“.

Според Кирил Стоименов от Тексим Асет Мениджмънт не е коректно да се коментира темата, без да има официална позиция на ведомството. Георги Ганев пък е на мнение, че именно четирите банки, които са натоварени с управлението на средносрочната облигационна програма на страната, са посъветвали правителството да издаде книжата сега, а не да се реализира нов транш през есента. Икономистът определи избрания момент като подходящ.