На кого не са нужни пенсионните фондове

През последния месец започна усилено говорене по въпроса за ролята, работата и в някакъв аспект за смисъла на частните пенсионни фондове. След скоростното приемане на промените в КСО на 19 декември постфактум се започна търсенето на аргументи за тази промяна. Интересното е, че опорните точки, подготвени за защитниците на промените (основно депутати от мнозинството), бяха основани както на обективни аргументи, така и на странно и едностранно тълкуване на тези параметри, изваждайки някои данни от отчетите или демонстриране на откровено неразбиране на инвестиционната материя, пише в свой анализ Николай Майстер, изпълнителен директор на инвестиционния посредник Intercapital Markets.

Таксите, събирани от фондовете, трябва действително да са елемент за пазарна конкуренция за привличане на пенсионно-осигурени лица. Също така доходът, реализиран от управлението на активите, е от съществено значение за избора на едно пенсионно дружество пред друго. 

Но излизайки от тези пазарни критерии и представяйки на широката непрофесионална публика констатации от рода „пенсионните фондове са на загуба; имат отрицателен доход за последните 10 години; от тридесет фонда само девет работят“, трябва да се запитаме в крайна сметка каква е реалната цел на реформата – право на избор на осигурените лица или дискредитиране на частните пенсионни фондове?

И ако продължим в този ред – доколко пенсионните компании успешно инвестират парите на осигурените и какъв доход реализират. Резултатите за изминалите две години показват, че средната годишна доходност е 6%. За сравнение - доходността от банков депозит за година възлиза на 3%, а годишната доходност на родните ДЦК също възлиза на 3%. Това са факти, които говорят сами за себе си, и трудно може да се оспори ролята на пенсионно-осигурителните компании за професионалните им умения при инвестирането на средствата. 

Но нека се продължи по логиката на спора за работата на пенсионните компании. Следващият аргумент, който се чу от някои депутати, касаеше риска, съпътстващ постигането на упоменатата доходност. Тук трябва да се посочи, че този риск е ясно отчетен от законодателя още при въвеждането на реформата за пенсионното осигуряване през 1999 година, както и при приемането на КСО през 2003 година и всички следващи промени за ограниченията за инвестиционните портфейли на пенсионните фондове. Това се отнася както за видовете инструменти, така и и за тегловото разпределение на инвестиционните класове в самите портфейли.

Нека за пример погледнем текстовете от КСО на чл.176 и чл. 177. Чрез тези ограничения инициално се постига разпределение на инвестиционния риск от една страна, и изискването на регулатора да се публикува и стойността на стандартното отклонение /риска/ паралелно с постигната доходност от всеки пенсионен фонд. Така информацията за връзката риск-доход е видна и ясна за всеки заинтересован.

Следващ „важен“ аргумент в спора е в какви финансови инструменти са инвестирани парите на осигурените лица. Този въпрос се задава с такава мистериозност, че едва ли не се очаква тези пари да са в офшорни сметки или яхти и дворци.

А фактите са доста прозаични - инвестициите на всички пенсионни фондове се отчитат ежедневно пред регулатора, като се прави и насрещна проверка чрез отчета и на банката-депозитар на пенсионния фонд.

Отчетността се прави позиция по позиция с цени, обеми, инструменти, компании, пазари, на които са реализирани сделките, така че КФН много лесно и бързо може да следи как се спазват изискванията за управление на портфейлите на пенсионните фондове. Към изискванията на КСО следва да се добавят и тези на чл. 177а и чл.178 за ограниченията за инвестиране в свързани лица. Според него до 10% от активите на даден фонд могат да се инвестират в една компания и свързани с нея лица.

В допълнение – има и ограничение за инвестирането в акции, търгувани на регулиран пазар - до 20% от активите на всеки фонд. Преведено на езика на дебата, това означава, че всички инвестиции в рамките на това изискване са законни, регулирани /надзиравани от КФН/ в компании с одобрени проспекти /надзиравани от КФН/ и търгувани на регулиран пазар /надзираван от КФН/.

Прави ли впечатление колко пъти повтаряме името на регулатора КФН - три пъти в едно изречение. Това показва, че пенсионните фондове и компании са може би най-регулираните, надзиравани и проверявани финансови посредници в страната.

И ако някой има съмнения за работата на фондовете или техните резултати, то адресатът на тези съмнения не трябва да е пенсионният бизнес. Аргументирането на позицията за благоразумното инвестиране на парите от страна на пенсионно-осигурителните компании се базира на споменатите вече текстове от КСО. За страните в дебата така направените дефиниции може да са сложни и объркващи, но те са ясни и точни както за бизнеса, така и за регулатора, защото съхраняването и умножаването на средствата на бъдещите пенсионери е отговорен процес, ясно осъзнат от всички ангажирани в тази дейност.

От друга страна - във всички подобия на дебати досега се говори или само за доходността на пенсионните фондове, или само за риска (или в какво са инвестирани средствата). Колкото и да не се иска на широката публика – двете неща са свързани. Няма доходност без риск!

Не е коректно да се казва, че доходността на фондовете е ниска, че трябва да е по-висока, но - ако може, и да е безрискова. Хората спестяват за пенсия по много начини. Като се трудят и плащат на сегашните пенсионери, те придобиват правото един ден бъдещите работещи да плащат техните пенсии. Правят се лични спестявания. Купуват се и се поддържат жилища.

Пенсионните фондове са една от многото форми на спестяване за пенсия. Намаляването на риска идва с диверсификацията – една част от парите се управляват от други хора, а не от самите бъдещи пенсионери (колкото и да си мисли всеки, че сам ще инвестира по-добре). Накрая рисковете намаляват и се допринася за това да има повече пари.

Какви ще са действията на законодателите от тук напред можем само да гадаем. Сега стана ясно, че на 21-и януари в бюджетната комисия ще се изслушат представители на КФН за състоянието на частните пенсионни фондове.

За бизнеса ще е доста интересно дали тази среща с настоящата медийна активност по темата ще е постфактум аргументация за направените промени в КСО, или ще е подготовка за следващи действия спрямо частния стълб на пенсионния модел?