С поемането на планирания нов дълг от 4,5 млрд. лв. ще се увеличат парите в обращение и това може да създаде напрежение, прогнозира пред телевизия Bulgaria On Air проф. Гарабед Минасян - макроикономист и бивш член на УС на БНБ.
„Въпросът с дефицита в държавния бюджет и с емитирането на нов дълг не е само фискален проблем. В условията на паричен съвет, когато БНБ е фиксирала курса на българския лев към външна валута – еврото и тогава, когато Централната банка няма право да печата пари, допускането на дефицит на практика представлява монетарно действие“, обясни той.
Проф. Минасян посочи, че в момента има около 10,5 млрд. лв. в обращение, а ангажиментът на правителството за дълг от 4,5 млрд. лв. ще добави допълнително 45% към паричната маса.
Новите средства ще влязат в обращение, след като бъдат изплатени гарантираните депозити в КТБ. Част от тях ще се върнат в банковата система, но категорично не цялата част, смята икономистът.
По негови изчисления парите в обращение се увеличават годишно със 7 – 8%, при условие че БВП „крета с 1% годишно“. В същото време икономическата теория казва, че когато БВП расте, по-високият му размер изисква по-голямо парично обращение.
„Въпросът е какво става с тази парична маса – защо се увеличава, при положение че БВП остава на едно и също равнище. Отговорът е, че част от тези пари остават в населението. Затова периодично има съобщения за битови кражби на крупни суми“, коментира той.
Проф. Минасян определи случващото се като потенциална „ликвидна бомба“. Ако тези пари са в банковата система, могат да бъдат контролирани от БНБ. Когато парите са в населението и извън банковата система, не е ясно в даден момент накъде може да тръгне процесът, както в случая с банковата паника от лятото, даде пример той.
„Категорично не искам да кажа, че нещо такова ще се случи. Но преценявам, че се натрупва определено напрежение. Когато то се съчетава с ниските темпове на развитие на БВП, което също подклажда огъня, не е ясно дали с една безобидна капка чашата няма да прелее“, допълни икономистът.
„Въпросът не е за величината на бюджетния дефицит или на дълга, който е поносим. Въпросът е, че сме в паричен съвет. Когато се пускат пари в обращение, които нямат стоково покритие, това може да избие като напрежение на друго място“, обясни той.
Той допълни, че ЕС като цяло е регионът в света с най-ниски темпове на развитие в сравнение със САЩ, Азия, Южна Америка и Азия. Това е най-вече заради общата валута – еврото, което е в противоречие с фискалната политика на отделните държави. А в рамките на тази слаборазвиваща се общност ние сме съвсем „на опашката“.
По повод гласуваната на първо четене актуализация на бюджета проф. Минасян заяви, че управляващите не трябва да правят своеволия, тъй като ставащото в НС се отразява директно на икономическото развитие.
Вижте още видео материали в сайта на Bulgaria On Air
преди 9 години Не на опашката Гарабед, ние сме под опашката на ЕС. отговор Сигнализирай за неуместен коментар