Министерството на финансите (МФ) пласира успешно емисия краткосрочни държавни ценни книжа (ДЦК) с номинал 300 млн. лв. Постигнатата среднопретеглена годишна доходност на одобрените поръчки на проведения вчера аукцион е 0,78%, съобщават от ведомството.
Постъпленията от емисията са предназначени за рефинансиране на изплатената на 4 септември 2014 г. емисия едногодишни ДЦК в същия обем, уточняват от МФ. На аукциона в понеделник са постъпили поръчки за близо 694 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие в размер на 2,31. Падежът на едногодишните сконтови облигации е 10 септември 2015 г.
За сравнение, на търга, проведен на 2 септември 2013 г., интересът е бил по-висок, тъй като коефициентът на покритие е бил 3,53. Освен това и доходността е била по-ниска - 0,60% средна годишна доходност.
Издадените книжа са краткосрочни и по тях не се изплаща лихвен купон. Доходността за инвеститорите се формира на база отстъпката от номиналната стойност при придобиването им. Средната цена, по която участниците закупиха книжата, е 99,22 лв. за 100 лв. номинал, информират още от ведомството на Румен Порожанов.
Разпределението на инвеститорите на аукциона, проведен в понеделник, е идентично с това от миналата година, като банките придобиват 70% от книжата, пенсионните фондове 16,89%, застрахователните дружества - 7,56%, а договорните фондове - 5,55%.
Регистрираната на аукциона доходност е по-ниска от пазарната доходност на книжа в национална валута с остатъчен матуритет от една година на следните държави: Унгария (1,32%), Гърция (1,44%), Полша (1,97%), Румъния (2,10%), Хърватия (2,15%), Сърбия (8%) и Турция (8,47%), съобщават още от МФ. Спредът спрямо бенчмарковите федерални германски облигации е 0,86%.
Междувременно делът на държавния дълг нарасна до 22,8% от брутния вътрешен продукт, а МФ обяви плановете си за емисии на дълг на вътрешния пазар за октомври. Ведомството ще се опита да набере 110 млн. лв. чрез продажбата на 5-годишни и 10,5-годишни ДЦК с номинална стойност от по 55 млн. лв. Търговете са насрочени съответно за 6 октомври (денят след предсрочните парламентарни избори) и за 20 октомври.
преди 10 години И трето - изказвам лично мнение за Бг щот колегата дава за пример жълтурите което мен лично не ме интересува въпреки че смятам че там нещата сериозно се замазват за да изглеждат прилично . Просто в Бг работят само най-простите правила - доказано в практиката многократно отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да...Китайците: бедни, гладни, боси, се възприемат като най-големите независимо къде са по света. И на първо място са китайци, после други. Да-има изключения, но те са точно това-изключения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Първо - здрасти , изгуби се някъде чак съ бяф притеснил да го е. Второ : само да ми посочиш разликата в сектора бюджет и данъчна политика между отделните партии ?Това за влиянието на политиците върху съдебната система няма да го коментирам - само ще ти напомня излиянията на Боце за избора на Цацаров като най пресни отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Между другото, сега като се замислих, малко са средствата(публични или частни), които могат да се похвалят с добро управление. Чети От сърцето на Джак Уелч да видиш кво пише за GE преди да почне да я реформира. Изключения-малки екипи, с голям директен контрол на високо мотивирани хора. Чел съм, че на Уорън Бъфет му е структуриран така офиса(19 човека управляват над 65 000). С което искам да кажа, че големите пари(частни или публични) са податливи на корупция, а и създават една такава ниша за хора, които не правят нищо, но уж работят някъде на големи заплати. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години не знам що смяташ, че има някъде публични средства, които да се управляват добре. Освен това работата на политиците(една от основните) е да ръководят икономиката. В България това им е основната задача(щото такива структури като НАТО и ЕС ги ограничават в редица други техни задачи-например: война). В интерес на истината се справяха доста успешно до преди 4-5 год. В същност бюджета и данъчната политика различават партиите една от друга. Политиците не могат пряко да влияят на съдебната власт. И по принцип не би трябвало да могат да влияят и на изпълнителната, освен да я насочват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Според мене, преките причини (това за което говориш), които са формирали в Китай такава работеща конструкция : "общество-елит", са от значение до толкова, какъв резултат са дали, а именно - държава и държавност (общество-елит-институции) , способни да постигат общи цели. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години аааа ;)) аз точно за това направих следното уточнение: "не тр. да се поставя знак на равенство м/у вс. политици по глобуса, качеството им зависи от състоянието на обществото, традициите в държавността и т.н. " отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години хъм , струва ми се странно да разсъждавате на темата , че видиш ли някъде по света държавната администрация може би се справяла добре . По-важното в случая е , че Бг и българите имат изключително лош опит с управлението на публични средства . По принцип личното ми мнение е , че благодарение на специфичните условия на местна почва участието на политиците в икономиката трябва да бъде забранено със законови средства под всякаква форма ! Просто личен опит ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години А чувал ли си какво тласна Китай към икономическите реформи и политиката, която направи от тях производител номер 1 в света?Например какво и как се случи на китайските пенсионни фондове че се оказаха празни в началото на 90-те години и колко от милионите членове на ККП сънуваха кошмари всяка вечер как озверелият пролетариат ги беси наред на червения площад? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ест. чувал съм, без да съм в редиците на тесните специалисти по този въпрос. Съществуването на явление като балоните в икономическата реалност, не означава че държавата като икономически агент е неспособна на адекватни действия и успешно реализирани дългосрочни стратегии, балоните са проявление на системни дисбаланси, които нямат късателство с това дали агентите в системата ги определяме като частни или държавни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар