Държавният дълг нараства до 22,8% от БВП към края на юли

През юли заради емисията на 10-годишни еврооблигации външният дълг на страната се увеличава с 1,512 млрд. евро спрямо юни до 5,499 млрд. лв. и възлиза на 13,3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Делът на вътрешните задължения пък е 9,5%, или 3,925 млрд. евро. Така към края на юли държавният дълг нараства до 9,424 млрд. евро, което е дял от 22,8% от БВП, сочат последните данни на Министерството на финансите (МФ).

Графика: МФ

В края на юни ведомството пласира успешно външен дълг на стойност 1,493 млрд. евро при доходност от 3,055%. Към предложеното количество ценни книжа имаше силен интерес, като то бе презаписано двойно. Подадените поръчки бяха на стойност над 3,7 млрд. евро.

Освен това МФ обяви и плановете си за емисии на дълг на вътрешния пазар за октомври. Ведомството ще се опита да набере 110 млн. лв. чрез продажбата на 5-годишни и 10,5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) с номинална стойност от по 55 млн. лв.

Търговете обаче ще провежда новото правителство, тъй като емисиите са насрочени, съответно – за 6 октомври (денят след предсрочните парламентарни избори) и за 20 октомври. Припомняме, че служебното правителство се опитва да пласира дълг за близо 530 млн. лв., най-голяма част от които ще бъдат предложени за продажба през септември – 428,454 млн. лв.

Плащанията по държавния дълг през юли възлизат на 622,1 млн. лв. От началото на годината само по външния дълг МФ е осъществило плащания в размер на 400,446 млн. лв., в това число 148,845 млн. лв. по главници и лихви за 251,6 млн. лв. Към края на юли извършените погашения са по държавни инвестиционни заеми (81,249 млн лв.), по кредити от Световната банка (54,674 млн. лв.), по задължения към Парижкия клуб (12,314 млн. лв.) и по активирани държавни гаранции - 607,9 хил. лв.

Платените лихви са предимно по облигации (251,6 млн. лв.), по държавни инвестиционни заеми (26,172 млн. лв.), по задължения към ЕС (12,963 млн. лв.), по заеми от СБ (2,96 млн. лв.) и по кредити от Парижкия клуб (2,093 млн. лв.), показват още данните на МФ.

Във валутната структура на външния дълг към края на юли делът на дълга, деноминиран в евро, нараства до 83,4%, а в долари и други валути намалява, съответно до 15,1% и 1,5%.

В структурата на общия държавен дълг относителният дял на вътрешните задължения възлиза на 41,6%, а на външните – 58,4%. В края на юли съотношението „държавен дълг към БВП“ се покачва до 22,8%. Коефициентите на вътрешния и външния държавен дълг са, съответно – 9,5% и 13,3%.

Държавногарантираният дълг намалява с близо 1,3 млн. евро спрямо юни и през седмия месец на годината достига до 372,1 млн. евро. 21,3 млн. евро от тях са вътрешните държавни гаранции. Понижението се дължи на извършените погашения по външни държавногарантирани заеми през юли. Съотношението държавногарантиран дълг към БВП възлиза на 0,9%, показват данните на МФ.

По силата на чл. 18 от Закона за държавния дълг държавногарантираният дълг представлява всички финансови задължения, за които Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията.

Tака към края на юли по отношение на отрасловата структура най-много държавни гаранции са предоставени на компаниите в сектор енергетика (62,3%), следвани от тези в сектор транспорт (23,8%). На вътрешния пазар държавата дава гаранции по силата на Закона за студентското кредитиране, а по външните задължения – за проекти към СБ, ЕИБ, ЕБВР и други.