Силната кредитна експанзия на КТБ на фона на скромния и като цяло почти нулев ръст в цялата банкова система трябваше да бъде „червената лампичка” за регулаторните органи. Това е основното заключение на София Касидова, финансов експерт и бивш вицепрезидент „Финанси” на Черноморската банка за търговия и развитие, изказано в ефира на телевизия Bulgaria on Air
През последните две години банката е имала рязко повишение на кредитите и активите си – почти двукратно по-голямо от предходния период. Тази експанзия е трябвало да предупреди регулаторите, а неглижирането на ситуацията подсказва слаб надзор върху банката, обясни още Касидова.
КТБ е имала много висока капиталова адекватност – почти 30% от общите активи, което е било най-високото ниво в банковата ни сфера, пояснява експертът, като се позовава на информация от докладите на агенцията за кредитен рейтинг Moody`s.
Тя подкрепи и искането на синдикати и работодатели за съставянето на надзорен комитет от експерти, които да направят кредитен анализ, финансов дю дилиджънс на КТБ, в допълнение към доклада на одиторите на трите независими консултантски компании.
"Какво е състоянието на банката сега само можем гадаем", коментира още Касидова. Тя допълни, че едва след анализите и докладите „ще стане ясно дали става дума за някаква неплатежоспособност, която може да се компенсира с допълнително внасяне на капитал от сегашните акционери, или става въпрос за една много голяма недостатъчност на капитал, заради която е нужно банката да се одържави, или да се пристъпи към нейната несъстоятелност и фалит”.
Според Касидова, ако се развие вторият сценарий и банката бъде одържавена, то тя трябва да се преструктурира, бързо да се оздрави и парите да се върнат в бюджета.
Същевременно Касидова посочи добри примери от практиката с оздравяването на банки в САЩ, при които отпускането на държавна подкрепа е проработило и няколко години по-късно те отново работят на печалба. От друга страна обаче, опитът на Кипър и Гърция е лош – след повече от година Bank of Cyprus все още е затворена и там се намесват корупционни скандали и фактори, „които очевидно не са добър пример”, обясни още Касидова.
За финансовия експерт е нужно най-вече бързо решаване на проблема с КТБ, защото тя не е изолирана част от банковата система. През последните години кредитният риск в банковата ни система се е повишил, като цяло ръстът в сектора е нисък, а има и висок процент на необслужвани кредити – 17%, докато през 2008 година лошите кредити са били едва 2,5%, обясни тя.
Решение на проблема е и влизането на България в Европейския банков съюз, смята още Касидова. „Членството на България в Европейския банков съюз е най-добрият подарък, който можем да си направим”, обясни тя и допълни, че той ще помогне на банковите надзорни органи да работят по-добре.
Всичко по казуса КТБ можете да следите тук
преди 10 години Ти изобщо не правиш разлика между лоши и несъбираеми кредити. Един кредит е лош, ако той не е обслужван в някакъв период от време например 90 дни, то това не значи, че е несъбираем. Повечето лоши кредити или 95% са загубени само частично, а и длъжника не може да фалира в повечето случаи и изплащането на кредита продължава и след продажбата на обезпечението. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Защо не го каза това преди 3 4 5 или 6 години а чак сега Сега няма особена полза Както го каза 1 " Като се преобърне колата експертите стават изключително много" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Банките обявяват лоши кредити 17% , ама това едва ли е истинското число . Има много трикове които забавят истината за тези кредити , непрекъснато ги предоговарят и ги отлагат назад във времето . Най вероятно истинското число на лошите кредити е някъде около 25% . Но пък дори и при 17% лоши кредити ,как въобще работят тези банки , те би трябвало да са на загуба . Свалиха доста лихвите си по кредити , те се движат в момента за по сериозните суми около 9-10% . Тоест ако имате един милиард раздаден на кредит , ще спечелите от него теоретично 100 милиона , ако загубите са ви дори 17%/ а те са повече / , губите директно 170 милиона . Ако прибавите ,че за да наберете този милиард давате на вложителите лихва дори 5% , това са още 50 милиона към загубите .Какво виждаме ,дори в най добрия случай губите 220 млн , а пък ви се връщат под 100 милиона . Таксите и комисионните от други дейности дали компенсират подобна разлика , все пак банките дават тлъсти заплати , подържат офиси , спонсорират .... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Като се преобърне колата... всеки е експерт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар