През февруари преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната възлизат на 41,3 млн. евро. Сумата е със 72,9% по-малка от капиталите в обем на 152,5 млн. евро, прекосили границите на страната през февруари 2013 г. Размерът им е и с 43,27% по-малък от ревизираните в посока нагоре инвестиции за 72,8 млн. евро за януари.
Така от началото на годината общата сума на ПЧИ възлиза на 114,1 млн. лв, разкриват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) за състоянието на платежния баланс за първите два месеца на 2014 г. Тенденцията за понижение на показателя остава, тъй като спрямо януари-февруари 2013 г. той се свива с 48,9%, или със 109,2 млн. лв.
Не е новина, че инвестициите са далеч от рекордните предкризисни нива, но тепърва предстои да разберем как ще се отрази изтеглянето от страната на две големи компании, обявено в края на февруари.
Тогава „Видеолукс Холдинг“ - собственикът на веригата за техника „Технополис“ - подписа предварителен договор за покупката на българското поделение на германската верига Praktiker. Другият инвеститор, който продава, е белгийската верига за търговия на дребно с хранителни продукти Delhaize Group. Kомпанията съобщи, че ще се раздели с веригата „Пикадили". В последствие стана ясно, че Delhaize продава бизнеса си в Босна и Херцеговина и обмисля да излезе и от Румъния.
По държави от началото на годината лидер е Холандия, коато е най-големият чуждестранен инвеститор за периода с 48,7 млн. евро. Подгласник са Британските вирджински острови с 18,6 млн. евро. Най-големите нетни отрицателни потоци за периода са към Франция - 6,5 млн. евро, показва още статистиката на БНБ. Британските вирджински острови са офшорна зона и сумите, влезли в страната, едва ли са под формата на дълготрайни инвестиции.
През миналата седмица пък председателят на УС на Френско-българската търговска камара Стефан Дьолае разкри, че Франция възнамерява да удвои инвестициите си в България, които по негова информация до момента са за около 1 млрд. евро. По думите му френските компании желаят все повече да инвестират в нашата страна и не се оплакват от корупция.
Същевременно обаче един френски инвеститор е напът да напусне страната ни. Най-голямата европейска верига от типа „направи си сам“, британската Kingfisher, има намерение да придобие конкурента си Mr. Bricolage, а с това и франчайз бизнеса ѝ, част от който са магазините на веригата в България, стана ясно в началото на април.
Taблица: БНБ. Отрицателният знак показва нетно нарастване на активите на българските предприятия в чужбина.
В абсолютно изражение през февруари финансовата сметка, която включва преките и портфейлните инвестиции, е на дефицит от 169,5 млн. евро спрямо дефицита от 121,9 млн. евро, регистриран през февруари 2013 г. За първите два месеца на годината финансовата сметка се е свила до отрицателните 606 млн. евро при дефицит по перото от 1,212 млрд. евро за същия период на миналата година.
През първите два месеца на 2014 г. постъпленията от чужди туристи в страната се увеличават с малко над 3% на годишна база до 219,9 млн. евро. За сравнение – през януари-февруари 2013 г. приходите от чужди туристи са били 213,4 млн. евро.
През разглежданите месеци сумите, които българските туристи са похарчили при пътуванията си в чужбина, растат с 9,4% до 147,6 млн. евро. За пътуванията си през същия период на 2013 г. сме похарчили 134,5 млн. евро.
Текущите трансфери, които включват преводите от българи в чужбина, евросубсидиите и членския внос на България в бюджета на Европейския съюз, към 28 февруари 2014 г. са 275,1 млн. евро. Данните показват, че сумата на текущите трансфери се покачва с 13,87% от 241,6 млн. евро, отчетени година по-рано.
Данните за износа и вноса вече бяха обявени от Националния статистически институт (НСИ) в петък. Статистиката отчете, че през февруари износът се е понижил с 5,3% на месечна и минимално с 0,7% на годишна база. Спадът на вноса е с 6,2% на годишна база. Данните показаха още, че конфликтът между Русия и Украйна може да се отрази по-съществено на нашия внос от страните, отколкото на износа към тях.
През февруари текущата и капиталовата сметка е положителна и възлиза на 4,9 млн. евро при дефицит от 413,4 млн. евро през февруари миналата година. За първите два месеца на годината текущата и капиталовата сметка е отрицателна и се свива до 275,8 млн. евро при отчетените година по-рано 500 млн. евро.
В края на миналия месец Министерството на финансите завиши прогнозата си за икономическия растеж на страната за 2014 г. до 2,1%. Според ведомството един от факторите, който ще задвижи икономиката ни, ще са инвестициите. Финансовият министър Петър Чобанов залага за ръст на вложенията в размер на 3% в следващите три години заради капиталовите разходи на правителството.
Очакванията на МФ са, че ПЧИ ще се стабилизират на нива от леко под 3% от брутния вътрешен продукт. Ако това равнище бъде постигнато, те ще осигурят пълно покритие на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.
Общият платежен баланс продължава да е отрицателен. През втория месец на 2104 г. той е в размер на минус 324,8 млн. евро при отрицателен общ баланс от 258,1 млн. евро спрямо същия месец на 2013 г. Сумата на общия баланс за първите два месеца на 2014 г. е 952,2 млн. спрямо 1,57 млрд. евро година по-рано.
Повече за перспективите пред икономиката на България можете да разберете от разговора между Делян Петришки от Bulgaria On Air и Свилен Колев от Investor.bg.
преди 10 години хахаха Голямо приказване му удряте . ЧУЖДЕСТРАННИ и МЕСТНИ инвестиции няма защото няма ПЕЧАЛБА в икономиката . И това се знае от всеки който се опитва да оцелява в бг икономическата действителност отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Заблуждаваш се много. Цените не са водещ фактор за привличане на инвестиции. Високата цена винаги ще пъди инвеститора навън, а не обратно както твърдиш. Нашите цени пъдят даже българите извън България. Ако високите цени водеха озобщо до растеж, Зимбабве щеше да икономика номер 1 в света, а не САЩ (там една подстрижка струва 20 USD). Посоката, в която трябва да върви цената е винаги нула, а инфлацията е съдадена да подрива цените, а не да ги поддържа. Заради това един компютър през 70-те струва цяло състояние, а днес джобни пари, което значи че цената непрекъстато върви само и само надолу. Инвеститорите правят комплексна оценка на много фактори в действителност и е невъзможно лесно да се измери ползата от този или онзи актив. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Основния фактор който отблъсква....."Да не търсим под вола теле! Икономиката като наука и практика няма никакво късателство към причините за липса на чужди инвестиции. Причината е толкова проста че се чудя как масите не вдяват! Просто никой ама никой разумен човек не би инвестирал на територия управлявана от мафия. Вижда се с просто око как стоят нещата у нас. Кого лъжем не разбирам. :) Едни и същи приказки за причините от '89 година насам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Основния фактор който отблъсква - излъчва навън инвестициии или ги привлича са цените. Когато сме в дефлация - парите изкарани тук бягат навън, когато има инфлация и цените тук растат отвън прииждат пари и се инвестират тук. Данъци, съдебни системи и други справедлиности влияят но те не определят посоката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Интересува общия процент от дохода, който отива за ВСИЧКИ ДАНЪЦИ И АКЦИЗИ, а не са някой. Това е единствения начин да се направи цялостта оценка на данъчната политика. Моята сметка показва, че този процент у нас е около 70% и 2 пъти повече отколкото същото нещо за САЩ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Виж - завишените такси за всякакви държавни "услуги" не влизат отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Сметката не е коректна със сигурност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години приходите от ддс влиза в преразпределителната функция на бюджета отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години В твоята сметка влизат само преки данъци(осигуровки и ДОД), но не коствените като ДДС, а те са основния ценообразуващ фактор у нас. Имай в предвид, че ДДС се налага многократно върху даден продукт/услуга, а не еднократно. Например веднъж се прилага като се купува суровина, а втори път като продава продукция върху същите блага. Така, че имайки в предвид това 38.2+30(ефект на ДДС) = 68.2. Сега вече съм съгласен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години пре разпределението в България е 38+2 % от БВП - коментарите : по ниски , по високи и т.н. са субективни . Добре е да се сравнява пре разпределителната функция на бюджета . Примерно през социализма се пре разпределяха 80 % от БВП и т.н. За да няма субективизми де отговор Сигнализирай за неуместен коментар