МФ: При вето президентът да отговаря за забавени плащания

Ако бъде наложено вето на актуализацията на бюджета, отговорността за посрещането на спешни социални нужди и редовно плащане към бизнеса се пренася към президентската институция. Това се казва в позиция на финансовото министерство. Президентът Росен Плевнелиев заяви вчера, че до два дни ще се произнесе по евентуално вето на Закона за бюджета.

Ако се забави или отмени актуализацията, това ще затрудни сериозно бюджетния процес. Намесата би направила невъзможна за изпълнение правителствената програма, посочват от Министерството на финансите (МФ).

Ето и аргументите, които експертите в министерството са подготвили срещу евентуално вето на президента:

Възможни последици от евентуално налагане на вето

Първо, преодоляването на евентуалното вето може да се очаква през септември и така актуализираният бюджет ще влезе в сила най-рано през октомври. В случай, че не бъдат одобрени предвидените допълнителни средства в размер на 40 млн. лв., ще се постави под риск изпълнението на бюджета на социалното министерство за 2013 г. и разплащането на социалните помощи до края на годината.

Най-голям е недостигът от средства за финансиране на правата на хората с увреждания. Неприемането на актуализацията ще замрази плановете за увеличение от 1 август на месечната добавка за отглеждане на дете с трайни увреждания. Сумата  в момента е 189 лв., искането на правителството е да се увеличи до 217 лв. По този начин ще се попречи на 22 000 деца и техните семейства да получат увеличение от 28 лв. на месец.

Второ, работниците и служителите няма да получат ваучери за храна, орязани в Бюджет 2013 г. с 40 млн. лв.

Трето, безработните от уязвимите групи, които са рисков контингент, няма да получат допълнителни 8 млн. лв. за програми за заетост.

Четвърто, държавата няма да може да се превърне отново в коректен платец към бизнеса и да разплати просрочени задължения. Възможно е да се повтори ситуацията от 2009 г., когато държавата не разплати задължения към фирмите в големи размери и срещу страната беше открита процедура за прекомерен бюджетен дефицит.

Пето, няма да е възможно връщането на просроченото ДДС, което в началото на мандата беше в размер на 320 млн. лв. и натоварва бюджета с излишни разходи за лихви. 

Шесто, ще се блокира бюджетната процедура за 2014 г.

Седмо, предвид очаквания нисък размер на буфера във фискалния резерв към края на 2013 г. и изчерпаната законова възможност за нова емисия на дълг през текущата година, през първите месеци на 2014 г. ще възникнат ликвидни затруднения, свързани с погасявания по дълга в размер на около 450 млн. лв. и авансовите плащания по директните плащания в размер на над 1 млрд. лв.

Ако не бъде увеличен лимитът за новопоет дълг от 2 на 3 млрд. лв., рискуваме в края на годината равнището на фискалния резерв да бъде под регламентираното в Бюджет 2013 ниво от 4,5 млрд. лв.

При запазване на текущия лимит за нов дълг оценката на МФ е равнището на фискалния резерв в края на годината да бъде 3,9 млрд. лв., а през първото тримесечие на 2014 г. да бъде в интервала 1,6-3.5 млрд. лв., което ще наложи търсенето на спешно финансиране през 2014 г., за да се запазят средствата от автономни фондове във фискалния резерв - например Сребърен фонд. Това ще увеличи разходите за обслужване на дълга, емитиран при по-високи лихви.

Повишаването на лимита за новопоет дълг от 2 на 3 млрд. лв. няма да доведе до по-високо равнище на дълга от 14,6 млрд. лв. в края на 2013 г. предвид изплащането през август на емисията на 6-месечни съкровищни бонове в размер на 800 млн. лв. Основната причина за увеличение на лимита за поемане на нов държавен дълг е непланирана емисия от 800 млн. лв., с която нормативно се изчерпаха възможностите за гъвкавост при дълговото финансиране на бюджета.

Разпоредбата на новия §14а от преходните и заключителни разпоредби на бюджета за 2013 г. дава възможност за диверсифициране на пазарите, на които може да бъде пласиран нов държавен дълг чрез използването на оптимална комбинация от дългови инструменти в размер до 1 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута.

По този начин поемането на допълнителното дългово финансиране може да бъде осъществено както на вътрешния, така и на външния пазар или в комбинация от двата пазара. Възможността за емисии на външните пазари е съществувала във всички годишни закони за бюджета от 2001 г. (и през годините с бюджетни излишъци), с изключение на 2009 г. и 2013 г.

Евентуално вето ще лиши правителството от възможност за използване на инструменти за дългово финансиране на бюджета и това може да доведе до критични нива на фискалния резерв.

Осмо, по отношение на средствата от еврофондовете, Европейската комисия (ЕК) възстановява в рамките на съответната календарна година всички разходи, които държавата членка заяви до края на октомври същата година. Това е под условие, че ЕК има финансов ресурс за тези разплащания.

През пролетта на тази година е получено писмо с информацията, че ЕК най-вероятно няма да бъде в състояние да изпълни ангажиментите си да възстанови сертифицираните средства в двумесечен срок поради сериозни ликвидни проблеми. С частичната актуализация на бюджета на ЕК за 2013 г. рискът от неразплащане до края на октомври е минимизиран, но все още съществува.

Значително по-висок е рискът от невъзстановяване на разходите, които България ще сертифицира до края на ноември. Традиционно предходните три години, ЕК възстановяваше на България и разходите, сертифицирани през ноември, въпреки че формално няма такъв ангажимент. Евентуалното забавяне на възстановяването на средствата може допълнително да влоши параметрите на приходите и фискалния резерв.

В позицията на финансовото министерство се казва още, че настоящата актуализация на Закона за държавния бюджет е наложителна и навременна, не противоречи на конституционните и законовите разпоредби в България. Тя не е прецедент в бюджетната практика, но би било прецедент да се наложи вето „по целесъобразност и с чисто политически мотиви“.