ИПИ: Минималната заплата и колективните договори трябва да отпаднат

Въпреки кризата облагането на трудовите приходи е увеличено с 40% за периода 2007-2011 г., показаха данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), представени на пресконференция днес.

От гражданите на трудов договор е удържан данък общ доход в размер на 1,77 млрд. лв. през 2011 г., спрямо 1,4 млрд. лв. през 2007 г.

Според данните на ИПИ другите приходи на държавата намаляват. Според тях подоходният данък е успешен за бюджета. На въпрос на Investor.bg не са ли тези данни доказателство, че ударът на кризата е поет от средната класа, отговорът беше отрицателен.

Икономистът на ИПИ Калоян Стайков заяви, че Институтът за пазарна икономика е за отпадането на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата (МРЗ). Той уточни, че именни повишението на минималните осигурителни прагове с 5% годишно след 2009 г. и с 26% годишно преди това води до увеличение на облагаемите доходи от трудови договори.

На практика ръстът на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата увеличават официалните (тоест облагаемите) трудови доходи, а 10% от тях отиват в държавата. Тоест с увеличаване на осигурителните прагове държавата получава първо повече от осигуровки и второ повече данък общ доход. Именно осигурителното бреме е причина за съкращаване на работници, заявява Калоян Стайков.

На въпрос на Investor.bg защо се нарича плосък данъкът от 10%, след като при фирмите се облага само печалбата (приходи минус разходи), а при физическите лица всички приходи, Петър Ганев отговори, че данъкът е плосък по отношение на цялата група физически лица, затова се нарича така. Не могат да се сравняват физическите и юридическите лица, сподели той, като уточни, че е съгласен данъкът за физическите лица да е 0%.

В презентацията си от ИПИ обявиха, че целта им е създаване на средна класа, която според тях у нас е около 1,2-1,3 млн. души с доходи между 500 и 2 500 лв. Те са свързани с почти всички членове на обществото и могат да подпомагат родителите си и децата си, което ги прави важни за икономиката. Доходът от 600 лв. е с 60% над минималната работна заплата и близо двойно над прага на бедността.

Бюджетите товарят средната класа основно с неефективното харчене, вдигането на максималният осигурителен праг от 2 000 на 2 200 лв. и други, сподели Петър Ганев.

Предложеният данък върху депозитите облага средната класа, защото основните депозити са нейна собственост, смята Петър Ганев.

От института искат премахване на данък дивидент (сега 5%), намаляване на данъка за едноличните търговци (ЕТ) от 15% на 10%, намаляване на държавни и общински такси.

Разходите за пенсии вече са 10% от БВП, като 60% от пенсиите се покриват от данъци, а не от осигуровки, което се прикрива. Ние не просто имаме дефицит на фонд пенсии, той просто е празен и има годишен дефицит от 4 млрд. лв. Всички пари в универсалните пенсионни фондове няма да покрият дефицита на НОИ за дори само една година.

След 20 г. пари за пенсии няма да има, ако няма структурна реформа, е изводът на ИПИ. Предложението на ИПИ е акцентиране върху личната пенсионна сметка.

Според данните на Калоян Стайков в България са загубени 13,6% от работните места от 2010 г. насам, като и в момента губим работни места. Причините според него са ръстът на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове и колективните трудови договори. Последните имат право да се разпростират административно върху цели сектори, без дадена фирма да е подписала.

По данните на Стайков в области като Смолян и Хасково спадът в заетостта е около 25%, докато единствено в област Търговище има лек ръст.

Предложението на ИПИ е отпадане на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове и колективните трудови договори.