В сегашния Закон за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд), на база чл. 13, ал. 8 се забраняват инвестициите в:
1. държавни ценни книжа, емитирани от българската държава;
2. общински ценни книжа, издадени от български общини съгласно Закона за общинския дълг;
3. акции на дружества, регистрирани на територията на страната, и свързаните с тях производни финансови инструменти;
4. акции или дялове в колективни инвестиционни схеми или договорни фондове;
5. недвижимо имущество, включително чрез дялове на акционерни дружества със специална инвестиционна цел;
6. ценни (благородни) метали и сертификати върху тях.
Ситуацията обаче се променя коренно с Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, наличен в уеб страницата на Министерството на финансите, който отменя точки от 1 до 3.
Предвижда се средствата на Сребърния фонд да могат да се инвестират в български ДЦК, както и в чужди с инвестиционен кредитен рейтинг, а така също и в дългови книжа на ЕЦБ, ЕИБ, ЕБВР и ЕС.
Позволяват се инвестициите в български общински ценни книжа с инвестиционен кредитен рейтинг, както и в чужди, които се търгуват на регулиран пазар и също имат кредитен рейтинг от инвестиционен клас.
Разрешават са вложенията в български и чужди облигации на емитенти, които се търгуват на регулиран пазар и имат инвестиционен кредитен рейтинг.
Фондът ще може да инвестира и в български и чужди акции на емитенти, които се търгуват на регулиран пазар и са включени в даден индекс, както и в деривати, базирани на тези акции.
Това означава, че около 50 от дружествата, търгувани на БФБ-София ще могат да бъдат купувани от Сребърния фонд, тъй като такъв е броя на компаниите, включени в индекси.
На фонда обаче се забранява да продава книжа, които не притежава, тоест да осъществява "къси" продажби.
Решенията за инвестициите ще се вземат от Управителния съвет на фонда.
В края на 2010 г. във фонда има 1,68 млрд. лв., които са част от фискалния резерв. Всички са вложени на депозит в БНБ, като приходите от лихви през годината са за само 3,4 млн. лв., или едва 0,2%.
Все пак държавата получава вноска от БНБ в централния бюджет в размер на 201 млн. лв. за 2010 г. и не може да се гледа само лихвата по средствата на Сребърния фонд, без да се анализира ефекта за държавата от печалбата на БНБ.
"През пролетта на тази година средствата в Сребърния фонд ще надхвърлят 2,1 млрд. лева, което ще даде по-големи инвестиционни възможности на фонда", обяви финансовият министър Симеон Дянков по време на парламентарния контрол на 24 февруари 2012 г. Министърът обясни, че много скоро по сметките на фонда ще постъпят 300 млн. лв. от приватизацията на "Булгартабак холдинг" и EVN.
По думите на Дянков сега действащият закон незаслужено игнорира възможността за инвестиции в местни, български инструменти, както на национално, така и на общинско ниво.
През януари 2013 година предстои погасяването на емисия български еврооблигации за 818,5 млн. евро, като за нейната замяна с нова ще се търсят капитали както от вътрешния, така и от международния пазар. Ако Сребърният фонд може да купува български ДЦК, това значително ще улесни рефинансирането на тази падежираща емисия.
Ето пълният списък с финансовите инструменти, в които Сребърният фонд ще може да инвестира:
1. депозити и други сметки в Българската народна банка;
2. депозити в банки - не повече от 20 на сто от активите на фонда;
3. ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България, задълженията, по които съставляват държавен или държавногарантиран дълг – не повече от 70 на сто от активите на фонда;
4. дългови ценни книжа – не повече от 30 на сто от активите на фонда, както следва:
а) издадени от други държави-членки на Европейския съюз, които имат кредитен рейтинг от инвестиционен клас, присъден от агенция за кредитен рейтинг, регистрирана или сертифицирана съгласно Регламент (ЕО) 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ, L 302/1 от 17 ноември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент 1060/2009”;
б) издадени от трети държави, които имат кредитен рейтинг от инвестиционен клас, присъден от агенция за кредитен рейтинг регистрирана или сертифицирана съгласно Регламент 1060/2009;
в) издадени от Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейския съюз или от организации на държави-членки от Европейския съюз.
5. общински ценни книжа – не повече от 15 на сто от активите на фонда, както следва:
а) издадени от български общини съгласно Закона за общинския дълг, които имат кредитен рейтинг от инвестиционен клас присъден от агенция за кредитен рейтинг регистрирана или сертифицирана съгласно Регламент 1060/2009;
б) издадени от чуждестранни общини от други държави-членки на Европейския съюз, приети за търговия на регулиран пазар в държави-членки на Европейския съюз, и които имат кредитен рейтинг от инвестиционен клас присъден от агенция за кредитен рейтинг регистрирана или сертифицирана съгласно Регламент 1060/2009;
в) издадени от чуждестранни общини от трети държави, приети за търговия на регулиран пазар в тези държави, и които имат кредитен рейтинг от инвестиционен клас присъден от агенция за кредитен рейтинг регистрирана или сертифицирана съгласно Регламент 1060/2009;
6. облигации и други дългови ценни книжа, различни от тези по т. 3 - 5 – не повече от 30 на сто от активите на фонда, както следва:
а) издадени от емитенти от Република България, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в държави-членки на Европейския съюз, и които имат кредитен рейтинг от инвестиционен клас присъден от агенция за кредитен рейтинг регистрирана или сертифицирана съгласно Регламент 1060/2009;
б) издадени от емитенти от други държави-членки на Европейския съюз, приети за търговия на регулиран пазар в държави-членки на Европейския съюз, и които имат кредитен рейтинг от инвестиционен клас присъден от агенция за кредитен рейтинг регистрирана или сертифицирана съгласно Регламент 1060/2009;
в) издадени от емитенти от трети държави, приети за търговия на регулиран пазар в тези държави, и които имат кредитен рейтинг от инвестиционен клас присъден от агенция за кредитен рейтинг регистрирана или сертифицирана съгласно Регламент 1060/2009;
7. акции, издадени от емитенти от Република България, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в държави-членки на Европейския съюз, и които са включени в индекс на регулиран пазар на ценни книжа - не повече от 10 на сто от активите на фонда;
8. акции издадени от емитенти от други държави - членки на Европейския съюз, които са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в държави - членки на Европейския съюз, и които са включени в индекс на регулиран пазар на ценни книжа - не повече от 40 на сто от активите на фонда;
9. акции издадени от емитенти от трети държави, които са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в тези държави, и които са включени в индекс на регулиран пазар на ценни книжа - не повече от 30 на сто от активите на фонда;
10. инструменти на паричния пазар - не повече от 10 на сто от активите на фонда;
11. други ценни книжа, които дават право за придобиване на акции на дружества по т. 7 - 9 - не повече от 10 на сто от активите на фонда.”
преди 12 години "...и така ще има по евтино финансиране за българския бизнес от чужбина." Добре, ще го следим това финансиране как поевтинява. Засега обаче има само ново повишаване на лихвите по банковите кредити. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Точно инвестицията в ценни метали е тип прасе -касичка .Когато една страна изпадне в крайна криза - война,бедствие,последния паричен актив остава златото.Примера със закупуването на жито от България миналия век след войната 1918 г. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Какво предпочиташ. Да плащаме 100 млн. лв. на година лихви на чужденци, или не? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Напротив, хубаво е Сребърния фонд да купи ДЦК, защото така ще се рефинансираме на 5%, а не на 8%, което ще понижи CDS-а ни и така ще има по евтино финансиране за българския бизнес от чужбина. Освен това ще плащаме 100 млн. лв. лихви не на чужденци, а държавата ще си ги плаща на себе си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не съм макроикономист, но ми се струва, че да купува държавата с парите от Сребърния фонд собствените си ДЦК, означава само едно - да се изхарчат едни 3-4% (лихва по книжата), за да се преодолее досегашната нормативна забрана да се ползва Сребърния фонд по усмотрение на управляващите за всякакви належащи плащания.Това е чисто фискална мярка и в никакъв случай не стимулира събуждането на българската икономика, каквото би могло да се очаква, например, при инвестирането в акции на БФБ. Вярно, че малко позабравихме за какво се ползва борсата, но нека да си припомним - за алтернативно на липсващото банковото финсиране. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Aдеееее опапаааааа и тоя фонд.Бог да ни е на помощ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Според сегашният закон на практика Сребърният фонд не може да ИНВЕСТИРА. Той е от типът "прасе-касичка". Не може да инвестира в акции, в имоти, в благородни метали... а КЪДЕ МОЖЕ?Това не означава, че съм съгласен да се разреши пазаруването на български ДЦК и то в такъв огромен процент. отговор Сигнализирай за неуместен коментар