М. Илиева: В Европа кредитирането е пресъхнало, а България е като кредитен рай

- Като че ли основният проблем на системата е, че поради непреценяване на риска на много от кредитополучателите, сега тежестта се плаща от коректните клиенти? Дали все още системата раздава кредити и на потенциално некоректни платци?

Не мога напълно да се съглася, че тежестта се изнася основно от коректните платци. Банките поемат солиден дял от цената, да не кажа основната. Това е видно и от спадa на банковата печалба. Медиите често пишат с колко по-малко печелят банките днес в сравнение примерно с три години по-рано. Тази разлика не идва от това, че банките днес работят по-малко ефективно. Напротив, от началото на кризата ефективността се е увеличила значително. Като допълнение ще кажа и това, че лихвите по кредитите сега са по-ниски от тези, които бяха преди кризата.

- Одобрявате ли въвеждането на фалит на физическо лице или това ще доведе до още по-голяма тежест върху коректните платци?

Основният риск е от евентуална злоупотреба от страна на длъжника спрямо банката. Всички в сектора станахме много по-внимателни, особено след началото на финансовата криза. Въпреки това има предпоставки и условия да се катализира желание у част от населението за злоупотреба с правата, които един такъв закон би им дал. Факт е, че подобен закон не е някаква финансова екзотика по света. В същото време не съм убедена, че всички хора са наясно с последиците, които би имало едно обявяване в персонален банкрут за длъжника. Като че ли всички виждат по-скоро ползите за хората. Като цяло човек, преживял такъв фалит, вече няма да може да разчита на кредит до края на живота си. И това е нещо, на което трябва да се гледа сериозно.

- Одобрявате ли премахването на наказателната такса при предсрочно погасяване на вече сключени кредити?

Както е известно тази такса, наречена доста стряскащо наказателна, не е приумица на банките и начин, по който да увеличат печалбите си. Тя е по-скоро компенсация за направени разходи. Банките правят стриктни разчети на своите финанси, това е естеството на бизнеса им. И ако днес те ангажират 30 000 евро за срок от 20 години, за да могат да финансират покупката на нов дом на клиент, те правят разчети по пари по кредита.

Все пак по-голямата част от депозитите са със срок до една-две години, има значителна част и от по няколко месеца. Банките вземат тези къси пари и ги отдават на дълги кредити. Това има своята цена. И ако по някаква причина клиентът не изпълни договорката си с банката и върне тези 30 000 евро 15 години по-рано, банката претърпява щети.

Но от друга страна конкуренцията в сектора е толкова висока, че повечето банки вече предлагат финансиране без тази наказателна такса. Единственото условие, което се поставя е погашението да е със собствени средства, а не от рефинансиране, за да не стимулираме и кредитния туризъм.

- Очаквате ли значително реинтегриране на провизии след продажба на обезпеченията?

Може би е още малко рано да се правят такива прогнози, но е напълно възможно финансовите резултати на част от банките наистина да се повлияят положително от едно такова реинтегриране. Това няма да се случи за първи път в най-новата история на банковия ни сектор. Но преди това лошите кредити трябва да спрат да растат, да се раздвижи пазара за обезпеченията. С други думи има доста работа да се извърши преди това.

- Банковата криза вече е начислила обезценки за близо 4 млрд. лв. в последните 3-4 години, с което може би е абсорбирала половината от лошите кредити. Това звучи ли успокояващо?

След три години на изтощителна икономическа криза може би е близо момента, в който ще можем с голяма доза вероятност да отсеем кредитите, които са неспасяеми от жизнеспособните. Вече част от отпуснатите преди 2008 г. бяха предоговорени и преструктурирани, като част от тях се върнаха в графата успешни, но други не.  За успокоение обаче е много рано да се говори. Средата е нестабилна, като може би за първи път в най-новата история на България тази нестабилност е вносна, а не е наш продукт.