Кабинетът „Петков“ не оцеля

България изпадна в още по-дълбока политическа криза, след като правителството на министър-председателя Кирил Петков загуби вота на недоверие в парламента, което увеличи перспективата за четвърти парламентарни избори в рамките на само две години.

Петков, който от встъпването си в длъжност миналата година се опитваше да се справи с подкупите и да ограничи руското влияние, ще трябва да подаде оставка, след като в сряда бивш по-малък партньор в крехката му коалиция се присъедини към опозиционните депутати, за да му гласуват вот на недоверие.

На извънредно заседание Народното събрание подкрепи вота на недоверие към кабинета на Кирил Петков. „За“ вота гласуваха 123 депутати, „против“ бяха 116, без въздържали се. В залата бяха 239 депутати, единствено отсъстваше Елена Гунчева от "Възраждане" по здравословни причини.  

Правителството на Петков беше свалено, докато се опитваше да излезе от задънената улица в преговорите за разширяване на Европейския съюз с балканските държави, което накара младши член на коалицията да напусне, отчасти защото се противопостави на усилията да се подпомогне кандидатурата на съседна Северна Македония за влизане в блока.

"Беше чест за мен да водя правителство, което беше свалено от г-н Пеевски, г-н Борисов, Слави Трифонов и г-жа Митрофанова. Това, което искам да заявя ясно, е, че този вот е малка стъпка от един дълъг път. Те не разбраха, че така не могат да спечелят българския народ. Ние ще продължим в тази битка – да отвоюваме държавата си. Един ден ще имаме България без задкулисие, без мафия, една нормална и успешна европейска държава", каза премиерът Кирил Петков след гласуването. 

Секунди след това от ДПС демонстративно напуснаха залата. Специално за гласуването в парламента пристигна и Делян Пеевски.

Припомняме, че на 15 юни ГЕРБ внесоха вота на недоверие срещу кабинета "Петков". Аргументът на най-голямата опозиционна група в Народното събрание бе "провал на правителството във финансовата политика". След консултации с парламентарните групи подкрепа за внесения вот на недоверие заявиха депутатите от "Има такъв народ" (ИТН), "Възраждане" и ДПС.

Седмица по-рано пък Северна Македония и актуализацията на бюджета развалиха управляващата коалиция - лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов с изявление във Facebook съобщи, че изтегля министрите си от кабинета и "слага край" на тази коалиция.

Премиерът Кирил Петков заяви, че кабинетът няма да се поддаде на шантаж и ще се опита да състави правителство на малцинството, след като управляващите загубиха парламентарното си мнозинство.

През изминалите дни шестима депутати напуснаха групата на "Има такъв народ" в парламента. Това са Кирил Симеонов, Георги Георгиев, Иво Атанасов, Николай Радулов, Деян Петков и Светлин Стоянов. 

Вчера, по време на поредния многохиляден протест в защита на правителството Кирил Петков обяви, че независимо от вота никой не може да спре промяната на България. „Никога няма да предадем каузата, за която сме тръгнали, няма да сключим никакви сделки, рано или късно България ще бъде там, където трябва - просперираща, европейска, с работеща съдебна система, с добро образование и здравеопазване. Вие сте причината да почувстваме, че си заслужава, това което правим", каза премиерът.

Сега се очаква президентът Румен Радев да организира консултации между политическите сили за връчване на мандат за нов кабинет. Към момента най-голямата политическа сила е „Продължаваме промяната“, ако те не се справят, мандатът ще отиде при ГЕРБ-СДС като втора сила. При третия опит президентът има право на избор. Ако процедурата се провали, тогава Румен Радев ще разпусне парламента и ще насрочи предсрочни парламентарни избори. До идването на нов редовен кабинет страната ще бъде управлявана от служебно правителство, назначено от държавния глава. Преди няколко дни президентът сподели пред медии, че евентуални парламентарни избори могат да са само краен вариант за изход от политическата криза в България.

Обществените нагласи

41,3% от участвалите в анкета на „Галъп интернешънъл болкан“ споделят, че по-скоро не са съгласни да има нови предсрочни избори, а 26,5% са на обратното мнение. По отношение на оставка на правителството анкетираните не са толкова категорични, но дори и там изглежда, че нежеланието за оставка все още надделява, макар и с малко – 39,8% срещу 36,7%. Социолозите констатират, че и по двата въпроса личат сериозни дялове на колебание сред българите. Въпреки това обаче личи, че настройка за радикални политически промени от страна на обществото в първата половина на този месец няма.

„Български възход“, партията на Стефан Янев, който бе първият военен министър в кабинета на Кирил Петков, също претърпя сътресения, въпреки че бе официално учредена тази седмица. Съоснователят на формацията Ралица Симеонова обяви, че напуска проекта в деня на неговото учредително събрание. Тя бе сочена за "дясна ръка" на бившия служебен премиер Стефан Янев и обяви решението си с пост във Facebook. „Няма как да бъда част от този проект, чрез който аз, в лично качество, не мога да изпълня основния си ангажимент, т.е. не мога да гарантирам, че няма да бъдете излъгани и предадени за пореден път", написа Ралица Симеонова. Като основен мотив за решението си тя посочва кадровите решения в партията. Според нея проблемът вече е нерешим, а "Български възход" се пълни "със странни партийни отломки".

Кабинетът на Кирил Петков бе официално одобрен от Народното събрание на 13 декември 2021 г. Избирането на редовно правителство се оказа трудна задача и стана факт след поредица от преговори и след подписване на коалиционно споразумение между партиите “Продължаваме промяната”, БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България”.

Няколко теми обаче пропукаха необратимо крехкия коалиционен мир. Изборът на нов управител на БНБ буквално скара ПП, които предлагаха Андрей Гюров за поста, и ИТН, които пък се опитаха да лансират председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси – Любомир Каримански. В крайна сметка процедурата се провали, а Димитър Радев все още е начело на централната банка.

Влизането на България в еврозоната бе друга тема, която отдалечи хората на Петков от хората на Трифонов. От ИТН се заядоха с коалиционния си партньор, че решава еднолично този така важен въпрос и принудиха финансовия министър и БНБ да изготвят анализ за ползите и рисковете от приемането на единната валута.

Отказът на Асен Василев да включи 2,5 млрд. лв. допълнително за Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в актуализацията на бюджета сякаш съсипа окончателно надеждите за помирение между ПП и ИТН.

Промените в най-важния финансов закон на държавата все още не са гласувани. Проектът успя да премине едва през първо четене в пленарната зала.

Какво следва