Петков за НАТО-Русия: Деескалацията на напрежението ни е приоритет

Премиерът Кирил Петков декларира в Народното събрание, че първи приоритет за България по линия Русия-Украйна, Русия-Нато е деескалация на напрежението с дипломатически средства.

Първата и най-важна позиция е, че трябва да работим за деескалиране на напрежението с всички дипломатически средства. Деескалацията ни е приоритет, заяви българският премиер.

Днес парламентът заседава извънредно с цел изслушване на министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на външните работи и ръководителите на ДАНС, ДАР и Военното разузнаване във връзка с конфликта Русия - Украйна, напрежението НАТО - Руска федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България.

Позицията на българското правителство е ясна и изчистена. Първо, ще сме конструктивен съюзник в НАТО, член на Европейскяи съюз и нашата позиция е ясно декларирана от самото начало. България ще бъде отговорен съюзник с предвидима позоция и никой не трябва да се упражнява по таза тема, заяви премиерът Кирил Петков в Народното събрание.

Ползването на невоенни средства за деескалиране на напрежението е с най-висок приоритет, посочи той от трибуната на Народното събрание.

Ескалацията е реална. Следим ежедневно и ежечасно всичи развития по конфликта, каза той и обясни националната стратегия по темата.

„Нашата стратегия за първи път е да не сме консуматори на сигурност, а конструктивни партньори и съюзници. Слагаме нашата армия като приоритет за отбрана. Но през годините се откриват дефицити в Българската армия – имаме несистемни инвестиции, направени некоординирано и с не най-добрите опции за оптимизиране на отбраната. Отсега инвестицията в отбрана ще е на база системен преглед на дефицитите, така че да кореспондира на дъпжава членка на НАТО. Нашият избор е приоритет на Българската армия, с български войски, под българско военно лидерство и командване. За първи път това е основен приоритет“, заяви Петков.

Реално ще използваме кризата, за да инвестираме там, където има най-голяма нужда. Нашата армия трябва да има пълна боеспособност в отбраната си, посочи премиерът.

Работим за деескалация на напрежението и се фокусираме върху това стратегията ни да бъде основана на български войски. Следим дефицитите и инвестираме целевнасочено, обобщи Петков. 

Основните рискове за България от евентуален конфликт в Украйна са за енергетиката. Имаме ясни планове какво да се направи, за да защитим българското население и бизнеса и да няма директни ефекти, особено в сферата на газа, коментира Кирил Петков в отговор на въпрос на Хамид Хамид от ДПС за това има ли разчети каква ще бъде социалната и икономическата цена на евентуален конфликт. Петков посочи, че има такива разчети, но те ще бъдат представени на закрито заседание заради данни, касаещи националната сигурност.

Министър-председателят увери депутатите, че в последните дни с енергийния министър Александър Николов работят по стратегии за реакция на различни сценарии и има план какви мерки да се предприемат.

В отговор на въпрос на Кристиан Вигенин от БСП премиерът отново посочи, че главният приоритет на България трябва да бъде деескалацията на напрежението чрез дипломатически способи. Министърът на външните разговори непрекъснато участва в разговори, обмисляме стратегии как България да бъде конструктивен член в тази дискусия, посочи Петков.

Даниел Митов от ГЕРБ посочи, че от първоначалното изказване на Кирил Петков нищо ново не е разбрал. Той поиска от премиера да направи анализ на геополитическия сблъсък НАТО-Русия, да посочи какви цели преследва Русия и какви биха били последствията за България от ситуацията.

Петков каза, че „ако и утре ни извикате в Народното събрание, пак ще ви потвърдя нашата позиция“. Всяка държава има право да взема собствени решения за отбранителната си стратегия и – в нашия случай, в конструктивните рамки на НАТО, коментира той.

Геополитическата стратегия на България е точно конструктивната съвместна стратегия на съюза на НАТО. За да постигнем по-добър ефект, трябва да говорим с един глас, каза още Петков.

Той поиска от депутатите ясно да се определят дефицитите и да се постави фокус върху инвестициите в отбрана, когато се обсъжда бюджетът.

В отговор на въпрос на Атанас Атанасов от „Демократична България“ Кирил Петков каза, че Съветът по сигурността към Министерския съвет има нов секретар, който ще координира дейностите. По думите му капацитетът на службите е много висок и всички решения ще се вземат с помощта на този съвет и на базата на актуални данни от службите за развитието на ситуацията.

Министърът на отбраната Стефан Янев заяви пред депутатите, че трябва да се положат всички усилия да се предотврати конфликт. 

На предишни срещи на върха на НАТО са взети решения за укрепване на източния фланг на НАТО. Едната инициатива е за засилено предно присъствие и за адаптирано предно присъствие. Първата е за Черно море, втората - за Балтийско море. Търсят се нови военни опции, каза Янев. Той припомни, че среща на върха на НАТО предстои през лятото.

В момента се обсъждат мерки на засиленото предно присъствие, каза още той.

Не предвиждаме ескалация. Не предвиждаме планове за защита на национална територия, нито предвиждаме планове екип да ходи на друго място, заяви Янев. Той отново обърна внимание на дефицитите в отбраната ни.

Съществуващите дефицити в българската армия са в резултат на несистемен подход през годините и несистемно финансиране. Системата куца и не се развива. През тези години ние сме на положение, което да кажем, че системата на отбрана не е предвидима и предсказуема, каза той.

Янев призова парламентът да усъвършенства законодателната база, така че да се харчи за модерни въоръжени сили.

Идеята е да развиваме българските въоръжени сили, за което няма пречки. Да развиваме собствените си отбранителни способности чрез повече обмяна на опит и тестване в условията на бойна подготовка и с компенсиране на дефицитите с инвестиционни проекти в бъдеще. Така ще работим оттук нататък, заяви Стефан Янев.

Целим дипломатическо решение и полагаме усилия в тази посока. Не предстоят военни действия на българска територия, нито пък с участието на български военослужещи. Говорим за засилена подготовка на българските военни сили. Целта ни е разполагане на български войски със съответните канали за комуникация с НАТО. Така крепим баланса, така че да доминират дипломатическите усилия и в същото време да укрепваме собствения си отбранителен потенциал, каза още Янев.

Нито един български войник няма да участва в каквато и да е операция в Украйна или друга държава, без това да е решено в парламента и в Министерски съвет. Янев отново повтори, че става дума за по-интензивна военна подготовка.

Още от 2014 г. България е силно обезпокоена от напрежението по източния фланг. Даваме превес на дипломатическите усилия, каза министърът на външните работи Теодора Генчовска.

Очевидно Русия се опитва да внесе разделение между съюзниците, като ги дели на категории. България заяви позиция за зачитане на международните принципи за сигурност. Потвърдена беше подкрепата за суверенитета на Украйна, Грузия и Молдова. Отхвърлена беше руската идея за сфери на влияние. Очаква се днес САЩ да представят своите писмени предложения за дискусии с Русия, каза тя пред депутатите.

България последователно отстоява своите национални интереси, подчерта Генчовска. Ние като съюзници сме единодушни да отговорим по решителен начин, включително чрез засилването на отбраната, допълни външният министър.