Повечето българи не знаят какво представлява Зелената сделка

Повечето българи не са чували за Зелената сделка - това показват две национални представителни изследвания сред пълнолетните българи на „Екзакта Рисърч Груп“, проведени през октомври 2020 г. и година по-късно - през октомври 2021 г. Интервюирани са 1005 пълнолетни българи в 72 населени места на страната.

На въпрос „Вие лично чували ли сте някога у нас да се говори в публичното пространство за Зелената сделка?“ през 2020 г. положително отговарят 36,5%, а през 2021 г. - 48,4%. За европейския преход към нисковъглеродна икономика през 2020 г. не са чували 63,5% от запитаните, а тази година - 51,6%.

През 2021 г. расте делът на запознатите с този термин, коментират социолозите.

67% от висшистите разпознават термина "Зелена сделка", а също и 57% от столичаните и 53% от жителите на областните градове.

По-малко се знае за процеса от младежите под 30 години (сред 56% от тях), сред възрастни над 60 години (сред 54% от тях), сред запитани с основно и средно образование, сред хора с нисък стандарт на живот и сред жители на малки градове и на села.

Какво представлява Зелената сделка

В сравнение с 2020 г. през 2021 г. има ръст от 7 пр. пункта в дела на правилно отговарящите (от 39% на 46%), че Зелената сделка е набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика. Така отговарят по-често хора на средна възраст, висшисти, както и жители на столицата и на големите градове. С цели 8 пункта за последната година намалява делът на хората без мнение по въпроса.

Според голям брой запитани България не е готова да извлече полза от тази трансформация – 40,8% през 2020 г. и 44,4% през 2021 г.

Замърсяване на въздуха

През октомври 2021 г. 40,2% от българите определят като трайно нерешен проблема за замърсяването на въздуха в своето населено място. За 59,8% това не е така.

Замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем за 81% от столичани и за половината от жителите на областните градове.

Замърсяването на въздуха не е трайно нерешен проблем за 67% от жителите на малките градове и за 92% от жителите на селата.

Данните за последната година показват устойчиви нагласи в отговорите на този въпрос.

Въпреки това повечето хора не биха сменили населеното си място за такова с по-чист въздух – 88,7% през 2020 г. и 85,4% през 2021 г. не искат да се местят по тази причина.

Делът на хората, които заявяват, че биха напуснали населеното място, в което живеят, за да отидат другаде, където въздухът е по-чист, расте обаче от 11% на 15%. Това твърдят по-често хора на възраст под 40 години, високообразовани и заможни респонденти. Такъв отговор дава и всеки четвърти от живеещите в населени места, където замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем.

През последната година нарастват дяловете на българите, които са готови персонално да подпомогнат борбата с климатичните промени. Най-слаба е персоналната готовност за подпомагане на борбата с климатичните промени, като се намалят пътуванията с автомобили.

Двете изследвания са реализирани със средства на "Екзакта Рисърч Груп" и с финансовата подкрепа на депутата в ЕП Радан Кънев.