Цената на страха

                                                                                                                                 КАЛИН АНГЕЛОВ
 
"Eдинственото, от което трябва да се боим, е самият страх".

Вярно, Франклин Рузвелт е имал предвид други заплахи, когато е казал това в прословутия си встъпителен адрес през март 1933 г. Но всъщност днешната глобална паника, предизвикана от един непознат доскоро представител на семейството на коронавирусите, сериозно заплашва да докара света до състояние, много близко до онова от епохата на Голямата депресия. А според много анализатори България е сред страните, които биха пострадали най-сериозно при такъв сценарий.

България е отлична илюстрация за неособено рационалния начин, по който човечеството реагира на тази пандемия. Допреди появата на първите диагностицирани случаи в страната като цяло цареше безгрижие - независимо от предупрежденията на хора като доц. Атанас Мангъров, национален консултант по инфекциозни болести, че вирусът почти сигурно е вече тук, просто не е засечен от твърде рехавото сито на тестовете. След първите потвърдени случаи настъпи истинската паника - не просто с презапасяване в магазините, а с често истерични действия и пълен отказ от нормалния начин на живот. Машиностроител от една от все още незасегнатите (поне официално) области се оплака, че от 270-те му работници на работа се явили едва 60. Повечето експортно ориентирани български предприятия и без това изпитват недостиг на работна ръка; в съчетание с намаляващите поръчки от чужбина това може да ги съсипе.

Основателна ли е паниката? В никакъв случай. Несъмнено положението е сериозно и не бива да се подценява. Отмяната на концерти и футболни мачове е разумна, макар и печално закъсняла мярка. Но да се барикадираш вкъщи в компанията на 60 килограма брашно определено не е рационална реакция, ако не си в рисковите групи - над 70-годишна възраст, или с раково или сърдечносъдово заболяване.

До средата на март смъртните случаи от т. нар. Covid-19 бяха около 5000 в световен мащаб. По изчисления на американския Ценър за контрол и превенция на заболяванията, всяка година обикновеният сезонен грип взима между 291 000 и 646 000 жертви. Но колко хора носят маски заради грипа? Колко се отказват от активен живот през зимата и се затварят вкъщи? Огромното мнозинство дори не се ваксинира, макар че противогрипната ваксина е евтина и доказано ефективна.  

Защо сега реагираме толкова различно? Повечето медии наблягат на драстично по-високата смъртност от Covid-19 - между 2% и 3.4%, според различните оценки (докато за грипа тя е едва около 0,1%). Но тези числа са всъщност драстично завишени. Просто защото извадката е само от регистрираните случаи - като цяло по-тежките. В голямото мнозинство от случаи инфекцията минава със съвсем леки симптоми, или дори без симптоми - и съответно не се засича. В повечето държави, включително България, тестването е ограничено до сериозно болните и техните най-близки контактни групи. В страни, където тестването е по-масово, смъртността е далеч по-ниска. В Южна Корея, лидера в това отношение, при 7869 потвърдени случая на коронавирусно заразяване има само 66 смъртни случая (до 13 март). Още по-добра илюстрация е круизният кораб Diamond Princess - от 3711 души на борда 696 бяха заразени, от които половината - без никакви симптоми. Починаха 7 души, всички на възраст над 70 години.

На базата на тези данни повечето вирусолози днес предполагат, че реалната смъртност от Covid-19 е някъде около 0,4-0,7 на сто. Пак е по-висока от тази на сезонния грип. Но е несравнимо по-ниска от тази на Испанския грип от 1918, убил десетки милиони хора, да не говорим за тези на SARS/ТОРС и Eбола. Като степен на опасност Covid-19 дори не може да се мери с възраждащата се на глобално ниво туберкулоза, от която през 2018 са отчетени 10 милиона нови случая, от които около 1.45 милиона - с фатален изход.

"За последните 30 години имам опит с много  кризи: HIV, SARS, туберкулоза, мултирезистентни бактерии. С всички се справихме спокойно и ефективно. Нито една не създаде паника като днешната", казва известният френски нефролог проф. Жилбер Дьоре. "Никога досега не съм забелязвал такава загриженост от инфекциозно заболяване. Не съм притеснен от медицинските последици от коронавируса. Нищо от данните за смъртността и за разпространението на вируса не оправдава степента на здравна и, преди всичко, икономическа паника".

Авиоиндустрията и туризмът логично са първите пострадали. Дори гиганти като Lufthansa предупредиха, че ще се нуждаят от подкрепата на правителството, за да се справят. Резервациите в Airbnb бележат цели 40% спад, най-вече заради Европа и Китай, и това вероятно ще отложи листването на компанията на борсата. В Китай продажбите на автомобили се сгромолясаха с цели 80%. В Италия като цяло животът е замрял до степен дори да не могат да се изчислят икономическите щети. Но всичко това е само върхът на айсберга. Отчаяното изсипване на нови стимули от американския Федерален резерв и Европейската централна банка за кратко спря срива на борсите; но после озадачаващото изявление на Доналд Тръмп за коронавируса му даде нов тласък и за един ден американските акции се сринаха с 10% - най-лошият им спад след зловещия Черен понеделник през 1987. The Financial Times окачестви подхода на Тръмп като "гасене на пожар с бензин".

Впрочем още преди това експерти на Bloomberg Еconomics разработиха четири сценария за възможните икономически ефекти от коронавируса. По-умерените два, предвиждащи ранно овладяване на разпространението на вируса, вече спокойно могат да бъдат отхвърлени, след като Световната здравна организация обяви ситуацията за глобална пандемия. Остават двата по-сериозни, които според Bloomberg могат да струват на икономиката до 2.7 трилиона долара от загубен брутен продукт - еквивалент на целия БВП на Великобритания.

Щетите за икономиката идват най-вече от мерките на правителствата за ограничаване на разпространението на заразата. Китай, където това разпространение изглежда вече овладяно, вероятно ще успее изцяло да възстанови производствения си капацитет още през април. Независимо от това китайската икономика може да се свие за първото тримесечие - нещо, което не се е случвало от времето на Мао Дзедун.

Производствената парализа вече е обхванала Италия, както и отделни сектори в Южна Корея, Япония, Франция и Германия. Тепърва ще се развива в САЩ, Бразилия, Канада, може би и във Великобритания. На практика и десетте най-големи икономики в света ще пострадат от вируса. При този сценарий глобалният растеж за 2020 ще се свие до 1.2%, този в САЩ - до 0.5%, а еврозоната и Япония ще изпаднат в рецесия.

Това е оптимистичният сценарий. Песимистичният - и все по-възможен - предвижда всички големи икономики да преживеят шок, съизмерим с този в Китай и Италия. "Ако това се случи, глобалният растеж пада до нула", отбелязва Bloomberg. В рецесия влизат и Съединените щати. Германската икономика се свива с 3.6%, руската - с 4.8%. Но най-потърпевши в този сценарий ще са страните от централна и югоизточна Европа: Словакия, Унгария, Румъния и България, при които спадът ще е 6 и повече процента.

Подобни сценарии предвиждат и други анализи. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие вече обяви, че очаква растежът през тази година да е най-ниският от 2009 насам. Експерти от Австралийския национален университет пророкуват, че ако темпото на разпространение на заразата - и на паниката - се запази, щетите може да надхвърлят 8% от брутния продукт в Северна Америка и Европа. Финансовите власти по света вече се опитват да противодействат на това, разбира се. Но дори и да изсипят милиарди в нови стимули, това няма да поправи изпочупените вериги за доставки. Нито ще накара уплашените до смърт хора да започнат да ходят на работа. Затова най-важната задача на правителствата днес изглежда да успокоят и да информират по-добре своите граждани. Но ако се съди по текущата ситуация, тази задача не е по силите на повечето от тях.
 
*Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE преди затягането на мерките за ограничаване на заразата в България, Франция и Испания.