Може ли валутният борд в България да обхване и търговското банкиране?

******
Като се има предвид този успех във валутната сфера е направо шокиращо, че вместо България да управлява своето валутно шоу изглежда, че Брюксел управлява шоуто. Да! В момента България, под наставленията от Брюксел, всъщност обмисля да се откаже от собствената си валута, лева и своя валутен борд (управление „Емисионно“ на БНБ). Те ще бъдат заменени съответно с еврото и Европейска централна банка (ЕЦБ). Такъв драматичен ход повдига редица тревожни въпроси:

Защо България би искала да се опита да поправя нещо, което не е повредено? Няма разумен човек, който би се опитал да прави така. Данните от проучванията сочат, че българите са „умни“. Те не са много съгласни с идеята да изоставят любимия си лев и да го заменят с еврото. Тези настроения сред обществеността би трябвало да предизвикат у българските политици безпокойство спрямо евентуалното приемане на еврото.

Защо в тези времена на повишено внимание към националните въпроси България обмисля да се откажете от паричния си суверенитет? Народът знае, че когато страната официално се присъедини към еврозоната, България ще се откаже от националния си суверенитет над своята парична система. Този суверенитет е още по-ценен, ако еврото срещне проблеми. Ако това се случи, България може незабавно да превключи валутата си от привързване към еврото към друга валута като котва. Освен това България може да извърши подобно превключване, без да пита за разрешение която и да било друга държава или организация, защото с валутния си борд страната запазва пълен суверенитет над своята парична система. 

Защо България би искала да се присъедини към еврозоната и по този начин бъде прикована към клуб, чието бъдеще е несигурно? Официалното влизане би било като регистрация за нощувка в хотел „Калифорния“. Това беше заглавието на хитовата песен на „Игълс“ от 1976 г. Както се казва в текста на песента: „Можете да се регистрирате по всяко време, но никога не можете да напуснете“.  Понастоящем единствената страна, която може да се регистрира и все пак да напусне еврозоната, е Дания. Тя се е сдобила с тази ценна опция да може да се откаже, нещо, което България няма и никога няма да получи.

Защо България би искала да понесе разходите, необходими за официалното влизане в еврозоната? Например, когато Литва изостави своя валутен борд и валута, литаса, за да се присъедини към еврозоната през 2015 г., трябваше да преведе общо 43 051 594 евро като част от своя принос в капитала на ЕЦБ. В допълнение тя преведе 338 656 531 евро в чуждестранните активи на ЕЦБ и 162 454 493 евро в резервите на ЕЦБ. Тези трансфери представляват не друго, а разход, тъй като тези средства – веднъж прехвърлени на ЕЦБ – макар и все още литовски (или евент. български) активи, се оказват заплетени в мрежа от правила и политики на ЕЦБ / ЕС. Така че загубата на свобода и гъвкавост се придружава и от прехвърлянето на средства, необходими за официалното влизане в еврозоната (Lietuvos Bankas 2016 & Eesti Pank 2018).

Защо България би искала да се откаже от ясни правила на поетия път и фискална дисциплина срещу морален риск, който насърчава лошото фискално поведение? Да. Влизането в еврозоната носи морален риск, който не е свързан с валутен борд. Просто погледнете Гърция. Интересно е, че може би точно за това мечтаят някои български политици, които се застъпват за официално членство в еврозоната. Може би са им омръзнали усмирителните ризи, които валутният борд им е надянал. Разбира се, българският народ харесва тъкмо тази черта на валутния борд да служи за усмирителна риза. Всъщност това е причината, поради която обществеността основателно се притеснява от приемането на еврото и премахването на усмирителната риза на валутния борд.

Защо България трябва да преследва целта официално да влезе в еврозоната, след като вече е част от единна валутна зона: еврозоната? Да, тъкмо по силата на факта, че левът е клонинг на еврото България всъщност е „вътре“ в еврозоната, без да се налага да поеме тежестта на някой от разходите, свързани с официалното влизане.

Има ли смисъл България да обмисля влизане в клуб, който използва различни стандарти –  едни за влизане за България и други, използвани за предходните членове? Изисква се голямо внимание, когато има вземане-даване с организации, които прилагат двойни стандарти. И Естония, и Литва използваха системата на валутния борд. Тази система в двете страни беше сходна с тази в България и, не е изненадващо, даде подобни резултати. Един от нас (Ханке) знае това от първа ръка, тъй като той е участвал дълбоко в проектирането и внедряването на системата на валутен борд в трите държави.

Но когато Естония (през 2011 г.) и Литва (през 2015 г.) приеха еврото, това беше ясен процес, какъвто нямаше как да не бъде. Така или иначе и двете страни вече бяха част от единна валутна зона - еврозоната - каквато между впрочем е България. Обаче по мистериозни причини стандартите за официално влизане в еврозоната, прилагани спрямо България, са различни от тези, които са били прилагани спрямо Естония и Литва. Всъщност процесът се оказва неясен в българския случай. През май 2019 г. на България бе отказано правото да влиза в ERM-2 от Европейската комисия. Това предполага, че дори ако България официално влезе в еврозоната, би рискувала да не бъде третирана въз основа на същите принципи като другите страни.