И шестте български банки от стрес теста изпълняват пруденциалните изисквания

Четири от шестте български банки, които бяха обект на цялостната оценка на Европейската централна банка (ЕЦБ) вследствие на искането на България за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българска народна банка, -„УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД – нямат капиталов недостиг, тъй като резултатите им не попадат под съответните прагове, използвани в прегледа на качеството на активите и стрес теста.

От друга страна, резултатите на „Първа инвестиционна банка“ АД попадат под прага за съотношението на БСК1 от 8%, използван както в преглед на качеството на активите, така и в базовия сценарий на стрес теста, а също и под прага от 5,5% в утежнения сценарий на стрес теста. Същевременно резултатите на „Инвестбанк“ АД попадат под прага за съотношението на БСК1 от 8%, използван в базовия сценарий на стрес теста, както и под прага от 5,5% в утежнения сценарий на стрес теста.

При прилагането на негативния сценарий на стрес теста, включващ неблагоприятни икономически дисбаланси и продължителен спад в икономиката на страната, ПИБ би имала нужда да изгради допълнителен капиталов буфер от 262,9 млн. евро. При същия сценарий „Инвестбанк“ би имала нужда от 51,8 млн. евро.

ПИБ вече е осигурила 130 млн. евро от допълнителния капиталов буфер, както следва:  от печалба преди провизии - 65 млн. евро за първото полугодие на 2019 г., провизии по кредити в размер на 37 млн. евро в резултат на въвеждането на МСФО 9, отчетени във финансовите отчети за 2018 г. и погасени кредити и допълнителни обезпечения по експозиции от проверката в размер на 28 млн. евро.

От банката уверяват, че ще адресират оставащата сума от 133 млн. евро с печалбата си от дейността, с дерискинг на кредитния портфейл, както и с други допустими мерки.

По отношение на „Инвестбанк“ резултатите от цялостния преглед също показват, че банката е значително по-устойчива на неблагоприятни пазарни условия и финансови шокове, в сравнение с извършения през 2016 г. преглед на качеството на активите.

В базисния сценарий на стрес теста, който принципно е най-близък по отношение на очакванията за макроикономическо развитие, съотношението на базовия собствен капитал (СЕТ1) след прегледа на качеството на активите е 10,01%, което е над минимално изискуемото регулаторно съотношение. След прилагане на стрес теста най-ниската стойност на коефициента СЕТ1 възлиза на 5,67%.

В утежнения сценарий, който е хипотетичен и малко вероятен, поради заложени в стрес теста съществени спадове на пазарните цени и макроикономическите показатели за продължителен период от време, съчетани със сътресение на оперативните доходи, банката регистрира негативен гап през 2021 г. Потенциалната необходимост от капиталова подкрепа ще намери отражение в капиталовото планиране на банката, уточняват от институцията. Този сценарий не е икономическа прогноза и не следва да се приема като индикативен за бъдещите финансови резултати на банките и националната икономика.

За допълнително укрепване на капиталовата позиция от „Инвестбанк“ АД уверяват, че ще продължават да водят умерено консервативна политика по отношение на управлението на риска, като диверсифицират и преструктурират активите си. Финансовият резултат ще бъде капитализиран, като банката не предвижда разпределение на дивиденти.

Към юни 2019 г. „Инвестбанк“ АД вече е предприела конкретни мерки във връзка с констатациите от индивидуалния преглед на кредитните досиета, като е извършила рекласификация на проблемните експозиции и оптимизация на рисково претеглените активи.

Обстойната и обширна цялостна оценка потвърди устойчивостта на "УниКредит Булбанк" при хипотетичен крайно неблагоприятен макроикономически сценарий, подкрепена от солидната капиталова позиция на банката, превишаваща многократно минималните прагове определени в методологията на оценката. В третата година от симулирания период в хипотетичния крайно неблагоприятния сценарий (2021 година) базовият собствен капитал от първи ред (CET1) на УниКредит Булбанк е 14.3% при изисквано ниво от 5.5%, докато при основния сценарий (отразяващ най-вероятните макроикономически и финансови тенденции), СЕТ1 е 19.2% при минимално изискван 8%, се казва в становището на банката.

Прегледът на качеството на активите, като компонент на цялостната оценка, потвърди устойчивостта на баланса на УниКредит Булбанк и консервативния подход при класификацията на активите и обезценката на портфейла от необслужвани вземания. Този подход е непрекъснато поддържан от банката, включително и в периода след референтната дата на цялостната оценка (31 декември 2018). Междувременно банката допълнително подобрява и покритието на портфейла си от обслужвани вземания. Финансовата институция ще продължи конструктивния си диалог с независимите си финансови одитори и Българската народна банка по отношение на кредитополучатели с многогодишна безпроблемна кредитна история, при единични случаи от които изключително взискателната регулаторна методология на Проверката на качеството на активите идентифицира сигнали за прекласификация.

УниКредит Булбанк взема под внимание съобщението, направено днес от ЕЦБ, и напълно приема резултатите от проверката, пояснява още банката. 

"Резултатите потвърждават силната и устойчива капиталова позиция на ОББ при прилагането на консервативната методология на ЕЦБ и хипотетични икономически стрес сценарии. Те показват, че ОББ е много добре подготвена и има значителни капиталови буфери, за да посрещне извънредни икономически шокове. Както може да се проследи в таблицата по-долу, налице е незначително въздействие върху капитала от първи ред към 2018 г., както и стабилно представяне на проведените стрес тестове за следващите години. ОББ не само отговаря на минималните капиталови изисквания при различните сценарии, но и значително ги надвишава", пояснява в свое прес съобщение банката. 

„Много сме горди с резултатите, потвърждаващи разумната политика за управление на риска и счетоводните принципи, прилагани от ОББ, които са в пълно съответствие със стандартите на нормативната уредба и МСФО. Без съмнение това е резултат и от прилагането на груповите политики и стандарти на нашия акционер, белгийската KBC Груп. Резултатите ни дават увереност, че ОББ ще продължи да подкрепя растежа на българската икономика, както и успеха и просперитета на нашите клиенти. В допълнение бих искал да изразя дълбокото си удовлетворение от ползотворното партньорство и отлично сътрудничество с ЕЦБ“, коментира резултатите Петър Андронов, Кънтри мениджър на КВС Груп за България и Главен изпълнителен директор на ОББ.

В същото време Централна кооперативна банка (ЦКБ) съобщи, че проведеният преглед на активите и стрес тест от Европейската централна банка (ЕЦБ) са установили адекватно управление на банката, покриващо изискванията на ЕЦБ. Капиталовата адекватност на Базовия собствен капитал от 1-ви ред на ЦКБ АД изчислена в края на 3-годишния хоризонт на стрес теста е 17,54% в базовия сценарии и 7,97% в утежнения.

Показаните резултати превишават значително референтните капиталови прагове за ЦКБ АД и не бе установена нужда от каквито и да е допълнителни капиталови мерки, казва се в съобщението на банката.

ДСК също съобщи, че е запозната и напълно приема оповестените от ЕЦБ резултати от проведения стрес тест.

Резултатите от стрес теста, включващи и тези от прегледа на качеството на активите показват, че коефициентът на базов собствен капитал от първи ред (CET1) на Банка ДСК на консолидирана база би се променил от отчетеното към края на 2018 г. ниво от 19%, на 19,1% (за 2019 г.) при базов сценарий и на 12,3% (за 2021 г.) при утежнен сценарий. Това са двете години с най-нисък резултат от 3-годишния период за всеки от сценариите.

Тези резултати са значително над границата от 8% при базов сценарий и 5,5% при утежнен сценарий, и потвърждават доброто качество на кредитния портфейл на институцията, както и стабилността на капиталовата база в случай на забавяне на икономиката, казва се в прессъобщението на ДСК.

По отношение на капиталовата позиция, което е и най-важният резултат от процеса на комплексна оценка, Банка ДСК показа убедителни резултати и стабилност, допълва се в съобщението.

Припомняме, че цялостната оценка е задължителна част от процеса на установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган на държава членка на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото.

Оценката обхвана УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Централна кооперативна банка АД и Инвестбанк АД, като всички те се съгласиха констатациите да бъдат оповестени. Българските органи ще предприемат последващи действия въз основа на констатациите. Цялостната оценка се състоеше от преглед на качеството на активите (ПКА) и стрес тест, като и двата се основаваха на методологиите, които банковият надзор в ЕЦБ прилага в редовните си цялостни оценки на банките, класифицирани наскоро като значими или с възможност да станат значими.

Прегледът на качеството на активите има по-скоро пруденциален, отколкото счетоводен характер и осигурява на ЕЦБ моментна оценка на балансовата стойност на активите на банките на определена дата (за шестте български банки това е 31 декември 2018 г.). Този преглед също така определя дали е необходимо укрепване на капиталовата база на банката. Прегледът на качеството на активите на българските банки бе извършен въз основа на актуализираната методология на ЕЦБ за ПКА, която беше публикувана през юни 2018 г. и в нея бе взет предвид ефектът от счетоводния стандарт МСФО 9.

Прегледът на качеството на активите бе допълнен от стрес тест, който показва как биха се променили капиталовите позиции на банките при хипотетичен базов и утежнен сценарий през следващите три години (2019–2021). За стрес теста бе приложена същата методология като в стрес теста на Европейския банков орган през 2018 г.

През 2016 г. също имаше стрес тестове и преглед на качеството на банковите активи, но само от страна на БНБ, който обхвана всички банки.

Сега, след мониторинга на ЕЦБ, имаме цялостна представа за състоянието на трите най-големи финансови институции в страната (“Уникредит Булбанк“. „ДСК“ и „ОББ“), както и на първите три най-големи с български собственик - „Първа инвестиционна банка“, „Централна кооперативна банка“ и „Инвестбанк“.

Процедурата е заради искането на България за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, което бе официализирано на 18 юли 2018 г. заради заявеното желание на страната за присъединяване към валутно-курсовия механизъм ERM II, по-известен като "чакалнята" за членство в еврозоната.

Цялостната оценка на банковия сектор започна през ноември миналата година, но тя е доста по-различна от тази през 2016 г. Чисто технически нещата са сходни, но не съвсем. Така например преди 3 години банките сами си избираха одитори и консултанти от индикативен списък с допустими имена на БНБ. Освен това заплащаха сами този одит. Сега консултантът за всяка от 6-те банки беше назначен от самата ЕЦБ, а „сметката“ бе платена от Франкфурт.

Сегашният преглед на качеството на активите и стрес тестът се основават на методологиите, които банковият надзор в ЕЦБ прилага в редовните си цялостни оценки на банките с актуална класификация като значими или с възможност да станат значими. През 2016 г. БНБ заедно с консултанта си Deloitte използваха наръчника на ЕЦБ, но го промениха за местните условия, което според различни експерти е могло да смекчи крайната оценка за качеството на активите.

Методологията, която се използва сега за прегледа на качеството на активите като компонент на цялостната оценка, е описана в наръчника на ЕЦБ за преглед на качеството на активите на банките. Методологията, която се използва в стрес теста като компонент на цялостната оценка, е същата като приложената към банките, включени в ръководения от ЕБО стрес тест през 2018 г. (т.е. с йерархически възходящ подход).

Въпреки обявените резултати обаче едва ли в близките месеци страната ни ще получи отговор за влизането в ERM II и Банковия съюз, който също е част от „сделката“. Както вече писахме решението ще бъде отложено най-рано за есента, след избирането на нова Европейска комисия и може би дори след изтичането на мандата на сегашния президент на ЕЦБ Марио Драги.

Припомняме, че финансовото министерство и БНБ подадоха българската молба за влизане в Банковия съюз миналия юли. Още тогава някои наблюдатели предупредиха, че в замяна на пълното сътрудничество на българските власти комисията не е поела нито писмени ангажименти, нито е дала каквито и да било ясни гаранции за София.

Също така е особено важно от Министерство на финансите, като водещ орган в процедурата по присъединяване да коментират дали наличието на две банки, които имат нужда от допълнително финансиране, ще се отрази по някакъв начин на евентуалното ни членство в Банковия съюз. Вероятно този факт ще отложи финалния отговор от страна на ЕЦБ и Брюксел с поне 9 месеца.

В този контекст трябва да припомним, че Международният валутен фонд (МВФ) публикува на 21 май доклад от проверката за системата на банковия надзор в България. В него се посочва, че страната ни трябва да обърне внимание на рисковите кредити и че провизиите и капиталовите буфери за този вид кредити не могат да бъдат същите като за стандартните заеми. От МВФ настояват за тези проблемни кредити да има допълнителни капиталови изисквания. Под рискови заеми се има предвид такива, за които има съмнения, че не са спазени вътрешните процедури на съответната банка или са отпускани на лица със съмнително кредитно досие.

Според документа страната ни все още има проблем с високото ниво на необслужени кредити. Все пак от МВФ отчитат, че делът им намалява значително, но различията по този критерий между отделните банки с сериозно – т.е. някои се справят добре, за разлика от други.