Русия ли е тайният кукловод на България?

Руската верига хранителни магазини „Берьозка“ отвори стотици обекти в страната. По данни на Центъра за изследване на демокрацията около една трета от БВП на България се контролира от руски компании или от техните олигархични български съюзници.

Кремъл разполага със съюзници както в правителството на Борисов, така и сред опозиционните партии, подчертава Independent.

Според Татяна Дончева чрез един по-внимателен поглед върху икономическата обстановка в България може да се види, че всички пътища водят към Москва.

Представителят на българските власти признава, че страната е зависима, подобно на други страни в Европа, от руския газ, но се бори да разнообрази източниците и да ограничи руското влияние.

Той настоява, че критиците преувеличават степента на руски контрол върху икономиката на България. Никой руснак, според него, не контролира българските банки или медии. Той подчертава, че британските граждани също притежават множество имоти в страната.

„Има американски компании с дялове в стратегически бизнеси, както и австрийски, френски и дори английски“, споделя представителят, добавяйки: „Това са хора и докато спазват върховенството на закона и допринасят за нашата общност, са добре дошли“.

Случаят „Трайков“

Историята на бившия министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков илюстрира силата, която Кремъл държи зад кулисите. Той беше част от първото правителство на Борисов, за да помогне на грубата му дясноцентристка партия да се сдобие с технократски блясък.

Почти веднага той беше подложен на натиск да подпише редица енергийни сделки с Русия, като в същото време се сблъска и с представителите на българския бизнес на „Лукойл“.

„При всички енергийни сделки, свързани с Русия, не съществува пазарни цени“, споделя Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията. По неговите думи по този начин се „изсмукват“ милиарди от българската икономика.

През 2011 г. Трайков забрани на своя заместник Димитър Чохаджиев да сключи спорно енергийно споразумение, с което, според мнозина, облагодетелства Русия.

Въпреки това Чохаджиев подписа споразумението, след което последва неговото уволнение от страна на Трайков. В крайна сметка премиерът Борисов назначи наново Чохаджиев, а Трайков беше изгонен, обвинен, че е забавил подписването на споразумението.

След като напусна кабинета, Трайков застана в опозиция, печелейки място в Софийския градски съд. Той взе участие и в президентските избори през 2016 г., обръщайки внимание върху връзката между бизнеса и политиците, които са под влияние на Русия.

Трайков се превърна в мишена за редица български медии. Огромната империя на депутата от ДПС Делян Пеевски, който, според Independent, е свързан с Кремъл, започна медийна атака срещу него.

Прокуратурата започна разследване срещу Трайков по обвинения в корупция. Въпросните обвинения бяха отхвърлени от три отделни съдилища, но в крайна сметка новосъздадената антикорупционна комисия замрази активите му.

Трайков продължава да отрича обвиненията.

Представителят на българските власти е категоричен, че българската съдебна система е независима и всеки има правото да заведе дело срещу медия, която го е унизила или е представила невярна информация за него.

Енергетиката

Особено силно се усеща желанието на Русия да увеличи своето влияние в България, когато става въпрос за енергийния сектор.

Руският държавен газов гигант „Газпром“ е единственият доставчик на този ресурс в страната. Компанията за ядрени технологии и енергия „Росатом“ доминира в българския ядрен сектор. „Лукойл“ контролира единствената петролна рафинерия в страната и половината от пазара на горива. В съдействие с Турция, Русия изгражда полемичен газопровод през България, който има за цел да засили енергийното влияние на Москва в Европа и да притисне американските доставки на втечнен природен газ, смятат от Independent.

След колапса на КТБ през 2014 г., Москва и руските компании стъпиха още по-здраво в България.

През годините руският кредитор ВТБ не спира да засилва своя контрол върху телекомуникационната компания Vivacom.

Според Центъра за изследване на демокрацията България, една от най-бедните страни в Европа, плаща на „Газпром” между 10% и 26% повече за доставки на газ, отколкото другите европейски държави.

Това ще струва 1 млрд. евро на страната през следващите пет години, което се равнява на целия годишен бюджет за образование.