Тотален хаос с наредбата за касовите апарати

По данни на НАП в страната има 380 хил. фискални устройства. Според данъчните към момента около 20 хил. касови апарати и фискални принтери вече подават данни съгласно новите изисквания. Същевременно от Българския институт по метрология (БИМ) заявиха, че към момента едва 38 устройства отговарят на изискванията, като подадените заявления за сертифициране са 110, от които са проверени 58 модела касови апарати. 

В началото на януари от приходната администрация заявиха категорично, че хаос с новите фискални устройства и софтуера няма да има. Данъчните призоваха фирмите да започнат веднага подмяна или актуализация на касовите си апарати, а не да чакат до последния момент.

Валентин Савов, председател за България на Международната данъчна асоциация (IFA), резюмира и основните проблемни изисквания, които би следвало да бъдат преработени и/или премахнати изцяло, като рискови, противоречащи на законодателството и на установените правни принципи, прекомерни, неприложими, неизпълними и т.н. Такива са:

• Дефинирането на СУПТО, електронен магазин и др., тъй като в момента са възможни всякакви интерпретации;

• Предварителното огласяване до всички ползватели на един софтуер, че той не отговаря на изискванията на Н-18, преди съответният акт да бъде проверен за законосъобразност от съда;  

• Задължението за предоставяне на достъп до “одиторския профил“ и директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните бази данни на използвания в обекта СУПТО. Това е неконтролиран достъп до данни за клиенти, отстъпки, номенклатури, доставчици, търговска информация, информация представляваща търговска тайна и ноу-хау;

• Създаването на неоправдани и нецелесъобразни трудности пред бизнеса с оглед въведеното задължение да се въвеждат данни в СУПТО за оператора на СУПТО – служителите по трудов или граждански договор;

• Липсата на възможност за поддържането на тестови и обучителни режими на работа на СУПТО;

• Противоречие със законови начини за предлагане на съобщителни и телекомуникационни услуги чрез тристепенна система препродажба на таксата на SIM картата на крайния потребител.

Сериозни проблеми има и при ERP-системите, с които реално работят 40% от българските фирми. При тях внедряването на наредбата е факт при едва 0,12% от компаниите.

Независимият експерт Наско Шарков коментира, че в сравнение с Европа България е в каменната ера, що се отнася до моделите касови апарати, които се използват на територията на страната. По думите му нито един модел в момента не може да бъде „ъпдейтван“ дистанционно, а техническата подготовеност на приходната администрация за новите текстове на наредбата са на ниво „Правец“.

В заключение председателят на БСК Радосвет Радев обобщи, че вместо към дигитална трансформация тази наредба изпраща българската икономика към дигитална деградация и че може да се говори за ДАНС-анизация на НАП, тъй като приходната агенция ще има практически пълен достъп за следене на бизнеса, вкл. за неща, представляващи търговска тайна, без да има необходимата защита от нерегламентирано изтичане на подобна информация към трети страни.

„Под благовидния анонс, че се бори срещу сивата икономика, тази наредба инквизира за сетен път белия бизнес“, заключи Радосвет Радев и настоя за продължаване на диалога с НАП и МФ, независимо от отсъствието им днес. Той подчерта, че БСК и браншовите организации няма да спрат усилията си за удължаване на сроковете и спешно стартиране на работни групи за преработка на конфликтните текстове в Наредбата.

Малко предистория

С промени в законодателството от 1 април 2019 г. се забранява едновременната употреба на касов апарат и софтуер, управляващ продажбите в един и същи обект, без софтуерът и касовият апарат да са свързани и софтуерът да отговаря на новите изисквания в наредба Н-18/2006г. Въвежда се изискване софтуерът задължително да управлява всички фискални устройства или принтери. Едновременно с това са въведени и нови изисквания към касовите апарати, като всяка касова бележка трябва да има отпечатан QR код и данни за нея да се подават към сървърите на НАП в реално време. Новите правила забраняват издаването на т.нар. служебни бонове. 

Проблемите със софтуера са предимно за големите компании, които имат свои собствени програми за продажбите. Става дума за около 25% от бизнеса в страната. Иначе, един нов касов апарат струва между 180 и 400 лв., в зависимост от нуждите на търговеца. Софтуерът е значително по-скъп, но това касае предимно големите фирми и веригите.

От приходната агенция съветват всеки търговец, който ползва софтуер за управление на продажбите, да се свърже с производителя му и да провери дали той ще бъде доработен съобразно новите правила. Производителите на подобен софтуер, от своя страна, са длъжни да декларират съответствие на продуктите си с променените законови изисквания, а публичен списък на софтуерите е достъпен на Портала за електронни услуги на НАП.

От приходната администрация са категорични, че не се очакват технически проблеми, свързани с обработката на информацията или сървъра от страна на НАП. Според тях няма дефицит на фискални устройства и принтери, както твърдят представители на бизнеса, а 50% от съществуващите касови апарати отговарят на изискванията и при тях ще се наложи само актуализация на софтуера.