БАСКОМ: Над половината от българите в чужбина обмислят да се върнат в родината

Близо 31 на сто от българите, които живеят и работят в чужбина, биха се върнали, други 21% се колебаят. Това показва анкета на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) сред 4300 българи в над 70 държави на всички континенти. Една трета от анкетираните посочват, че основната им мотивация да се върнат е възможността за професионално развитие. Други причини са свързани със стандарта на живот и това да са близо до семейството и приятелите.

Данните бяха представени на пресконференция в БТА от ръководството на асоциацията. От организацията обявиха, че ще инициират кампания "ЗАвръщането", за да бъдат привлечени тези хора в софтуерната индустрия, където има недостиг от кадри. Близо два милиона са българите в чужбина и те трябва да чуят, че вече в България могат да имат кариера такава, каквато биха имали където и да било по света, каза председателят на УС на асоциацията Доброслав Димитров. 

През последните пет години българската софтуерна индустрия се развива с бързи темпове, като през 2017 г. е отчетен ръст на приходите на бранша от почти 20%, а оперативните приходи са на стойност 2,54 млрд. лв., което е двойно увеличение спрямо 2012 г. Това показват данни от Барометъра на състоянието на софтуерната индустрия, който БАСКОМ изготвя всяка година.

Към момента в бранша са заети 27 хил. души, а през 2017 г. броят на новонаетите в индустрията се увеличава с 15 на сто спрямо предходната година, като в тези цифри не са включени специалистите, които работят в други отрасли като банковият, телекомуникациите и други. Всяка втора софтуерна компания планира ръст от 25 - 50 на сто на наетите през следващата година, но прогнозата за цялата индустрия е само 10 на сто ръст на наетите поради липсата на достатъчно кадри. Същевременно близо 60% от анкетираните заявяват, че биха работили в българската ИТ индустрия, но само 20 на сто имат необходимата квалификация.

Според Барометъра всеки пети зает в индустрията не е ИТ специалист. Проучването на Асоциацията показва, две трети от всички анкетирани, които биха се върнали в България, са с висше образование. Най-голям брой желаещи да се върнат в родината са в Англия, Германия и САЩ.

Нетната месечна заплата в сектора е около 2700 лева. Истината е, че българският стандарт спрямо Германия и Англия сме го постигнали. Човек от индустрията в България е равен или е по-добре от човек, който работи в IT индустрията в Германия, коментира още Доброслав Димитров, цитиран от БТА.

Любомир Стойчев - един от авторите на изследването, който също участва в пресконференцията, коментира повишаването на максималните осигурителни прагове и отражението им върху прогнозите за сектора за 2019 и 2020 година.

Софтуерният сектор е около една пета от цялата IT индустрия, но за последните седем години най-бързо развиващата се част от нея и вече заема дял от над 20 на сто, изтъкна Стойчев и посочи, че фирмите от софтуерната индустрията за 2017 г. са платили 70,6 млн. евро в осигурителните фондове на държавата. Той направи уговорката, че са изследвани фирми със служители 9 плюс и един милион долара оборот, което означава, че под този праг остават около 2500 компании. С повишението на праговете постъпленията във фондовете ще нараснат още около 15 - 16 млн. евро, което означава, че реалното повишение на данъците за софтуерната индустрия в частта осигурителни вноски е около 20 на сто. Дори и компаниите, които работя аутсорсинг, ще бъдат макар и минимално засегнати от промяната.

Председателят на УС на Асоциацията Доброслав Димитров заяви, че вдигането на осигурителния праг ще "удари" 148 хил. българи не само от IT сектора, но и от други браншове и това, по думите му, са хората, които създават огромна добавена стойност. Този данък е данък "успех", заяви Димитров. Стойчев посочи, че от тези 148 000 по груби разчети през 2019 г. 25 хил. ще бъдат от тази индустрия или по-малко от 1% от работната сила в България. Същевременно 3,13% от осигуровките в България идват от тези 25 хил. човека, допълни Стойчев и отбеляза, че за 2011 г. те са били 1,69 на сто, което означава, че за пет - шест години тази индустрия почти е удвоила прихода си, а ако нещата се развиват в правилната посока, би следвало да се очаква след седем - осем години те да станат над 10 на сто, изтъкна Стойчев.