42% от българите не биха подали сигнал за корупция, сочи проучване

Близо 42 на сто от българските граждани не биха подали сигнал за корупция. Това сочи проучване на тема "Обществени нагласи относно противодействието на корупцията през 2018 г.", представено от Асоциация "Прозрачност без граници" и фондация "Фридрих Еберт", предава БТА.

Гражданите биха подали сигнал, ако станат свидетели на корупция или имат информация за такава, до медиите – 24,5%, полицията – 20%, Комисията за противодействието на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) - 13,5 на сто, контролен орган – 10,2 на сто и прокуратура - 10,1 на сто.

Най-голям процент от участниците в изследването – 71,2%, смятат, че противодействието на корупцията трябва да работи в насока разследване на корупцията на най-високо политическо ниво. Според 63,7 на сто трябва да се разследва корупцията в местната власт, а 58,5 на сто искат да се разследва корупцията сред служителите в централната администрация. 

Проучването сочи още, че 19,7 на сто от гражданите смятат, че трябва да се провеждат информационни кампании сред населението, за да се противодейства на корупцията.

Калин Славов, директорът на "Прозрачност без граници", обобщи резултатите от изследването, като посочи, че сред гражданите има ниска степен на готовност да подават сигнали за корупция, както и слабо доверие в институциите. Според проучването гражданите биха подали сигнали, ако има безпристрастно разследване, опазване на данни за самоличността на подателя на сигнала, както и гаранции за защита от неблагоприятни последици.

Ваня Нушева, програмен директор на фондацията, обяви, че според изследването 36,4 на сто от анкетираните са готови да откажат подкуп, за да противодействат на корупцията. Почти същият процент обаче – 36,2% смятат, че като обикновен човек нищо не могат да направят, за да дадат своя личен принос в тази борба. 

Изследването сочи още, че 29,9% от анкетираните се страхуват от последиците и затова не противодействат на корупцията.

Политологът Антоний Гълъбов коментира, че ако КПКОНПИ успее да се възползва и се позиционира в ролята на граждански канал за задвижване на институциите, призвани да санкционират и преследват корупцията, тогава това би могло да започне бързо да намалява усещането за социална изолация, което е един от най-големите проблеми в българското общество.