Колко ще плащаме за здраве при новия здравноосигурителен модел?

До края на септември министърът на здравеопазването Кирил Ананиев трябва да представи за обсъждане в Комисията по здравеопазване на Народното събрание нова концепция за развитие на здравното осигуряване в България и за секторни реформи в здравеопазването с конкретни цели и срокове за изпълнението им.

Обсъждат се два варианта за промяна на здравноосигурителния модел в България. Първият предвижда надграждане на сегашния модел с възможност за допълнителна здравна застраховка, при което да плащаме основния пакет услуги на Касата и при желание да се осигуряваме допълнително или пък да плащаме от джоба си скъпите терапии при нужда. Вторият вариант е демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с много конкурентни здравни каси.

И в двата случая не се предвижда вдигане на вноските за здраве.

Дали да има повече здравни каси и дали гражданите да сключват здравни застраховки за процедури, които не се поемат от Здравната каса, или както досега да продължат да плащат от джоба си за по-качествено медицинско обслужване – дебатът за това ще започне в края на септември, когато здравният министър ще разясни визията си.

Планираната промяна на здравноосигурителния модел не би трябвало да доведе до увеличаване на здравната вноска през тази и следващата година. Промените, които ще предложи през есента здравният министър, трябва да увеличат дела на здравното застраховане, коментира преди дни председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Даниела Дариткова. 

Здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков заяви, че лансираните предложения му звучат като копиране на пенсионния модел.

"Допълнително задължително здравно осигуряване като допълнителното задължително пенсионно – тези 2%, за които се говори, че ще бъдат. Такава идея имаше и когато здравната вноска се вдигна от 6 на 8% - тези два процента да бъдат резерв, който да бъде разпределен към частни фондове, но в крайна сметка си останаха за НЗОК“, коментира Шарков пред БНР.

Когато не ни предлагат по-качествен продукт, задължението да ти вдигнат вноската е неблагоразумно, допълни Шарков. Относно идеята допълнителният процент за здравно осигуряване да отива за лечение на редки заболявания и по-скъпи терапии, както и за медицински изделия Аркади Шарков коментира: „Интересното е как ще бъде оценено това. Като говорим за застраховане, всеки застрахователен фонд си прави сметката срещу непредвидени обстоятелства, а тези заболявания в по-голямата си част са доста непредвидими.“

Икономистът изрази съмнение, че фиксираният процент може да бъде ефективен срещу подобни непредвидени обстоятелства, а диференцирана вноска би означавала прекалено оскъпяване. Той даде пример със САЩ, където се прилага т.нар. pre existing conditions модел – изследване на историята на фамилните заболявания и обремененост, според които се изчислява здравната вноска.

Има нужда от демонополизация на НЗОК, но демонополизацията не бива да означава 8+2%, а 8-2%, тоест Касата постепенно да започне да отстъпва част от своя ресурс надолу, категоричен е Шарков.

Конкуренцията смъква цените и повишава качеството, но въпросът е как ще бъде направено, подчерта той.

„Дали ще бъде направена по начин държавата да издава определени лицензионни режими за здравноосигурителните дружества и да ограничи пазара за едни, докато допуска други, тоест дали ще създаде олигополи, каквито имаме в други сфери, за които са казали, че има пазар, а де факто няма, или ще позволи реално на свободния пазар да определи какво се случва".

Не е добре да се копират чужди модели, смята Шарков. Той посочи Чехия и Унгария като лоши примери за демонополизация на здравните вноски, а като добри примери назова Швейцария и Холандия.

"Проблемът на Касата е, че бюджетът се гледа от година за година и се гледа тази година да се закърпи и догодина, а няма дългосрочна перспектива как следва да се развива финансирането на определени области. Вижда се, че лекарствата са в свръхразход, че болничната помощ е свръхфинансирана за сметка на доболничната и на превенцията. Тези проблеми продължават да стоят. Но има много заинтересовани страни, които предпочитат моделът да остане по същия начин, отколкото да бъде променен", обобщи Аркади Шарков.

Според Българския лекарски съюз моделът с конкурентни на Касата фондове няма да осигури баланс в системата. „Когато има много фондове и когато там правилата не са разписани, може да се окаже, че за някои пациенти има солидарност, а за други – не”, поясни председателят на БЛС д-р Иван Маджаров в коментар по bTV.

От националната пациентска организация твърдят, че и двата модела не са в полза на пациента. „Ако се стигне до там пациентът сам да избира пакета си, това означава, че в един момент този пациент може да остане без пакет за някакво друго заболяване”, посочи Андрей Дамянов от организацията.