България вече е платила за членството си в еврозоната, предстоят само ползи

Обединени сме за влизането в еврозоната така, както бяхме обединени за влизането в Европейския съюз (ЕС), заяви председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова по време на дискусията „България в еврозоната. Икономическа логика срещу митовете“, организирана от лидера на ПЕС Сергей Станишев и Института за пазарна икономика (ИПИ).

Стоянова добави обаче, че позицията на правителството е за паралелно присъединяване към банковия съюз и еврозоната.

Само няколко часа по-рано финансовият министър Владислав Горанов беше лаконичен по темата и сподели пред журналисти, че е твърде рано да се говори за влизане на страната ни в банковия съюз.

Investor.bg припомня, че този въпрос се отлага от дълго време. Първо се очакваше да приключат прегледът на качеството на активите на банките и стрес тестовете им, дори след това така и не се обяви официално становище на БНБ и управляващите по въпроса.

Въпреки че на дискусията присъства на практика целият политически и икономически елит на страната, не стана ясно дали, в крайна сметка, приемането на България в банковия съюз трябва да прехожда влизането ни във валутния механизаъм ERM II.

Според Йордан Цонев (ДПС) пътят на правителството е правилен, но депутатът се обяви категорично против банковия съюз като първа крачка преди ERM II. По думите му България отдавна изпълнява всички изисквания за надзор над финансовия и нефинансовия сектор. 

„Нещо повече, от години у нас има свръхрегулации. Изпълняваме всички договорености. Нямаме нужда от пътна карта, която намеква към някакви дефицити, нямаме дефицити“, обясни Цонев.

Икономистът Петър Ганев коментира, че правителството не бива да допуска подобни „пазарлъци от типа: ти приеми това, пък ще видим за другото“.

Иначе, според Менда Стоянова ползите от присъединяването към еврозоната са много. Тя визира повишаване на доверието на чуждестранните инвеститори, по-ниски лихви, улеснен достъп до финансиране и увеличаване на търговската интеграция.

Евродепутатът Сергей Станишев припомни, че Европа не е „като преди 10 години“.

„Имаме прозорец от възможности, които не трябва да изпускаме сега, когато България председателства ЕС и самата еврозона се променя“, посочи той. Според него отлагането на подобни стъпки за влизане в еврозоната носи сериозни рискове за бъдещето на страната ни.

"Еврозоната е интеграционното ядро на ЕС и ще бъде такова и занапред. Прозрачност на българските финансови институции, засилване на българската икономика и позициониране в А-отбора на ЕС“, обобщи той ползите от присъединяването на България към ERM II.

"Еврозоната от години практически е реалното изражение и най-ценният елемент на европейската интеграция", коментира евродепутатът Ева Майдел. Тя отбеляза, че отдавна се говори, че сме изпълнили критериите и самото присъединяване към ERM2 е въпрос на политическо решение, а в последните десет години няма приет нов член.

Според финансиста Любомир Дацов, който в момента е и член на Фискалния съвет, това, от което има нужда България в момента, е икономически растеж, а чакалнята на еврозоната ще спомогне за реализирането му.

Относно страховете за фиска той коментира, че това е въпрос на политика и няма връзка с влизането в еврозоната.

„Няма задължение да увеличаваме размера на публичните разходи, тенденцията в ЕС е точно обратното, средното ниво на тези разходи е спаднало с 8-9% от БВП. Бюджетът, който имаме в момента, е много добър на макроикономическо ниво. Размерът на публичния сектор не е макроикономическа величина. Но, когато имаш по-голям частен сектор, след криза той наваксва и генерира много по-висок икономически ръст“, коментира Дацов.

Петър Ганев добави още, че България има нужда от внос на капитал, за да се развива добре. „Всички периоди на добро икономическо развитие съвпадат с моментите, в които е влизал такъв капитал. Кой доставя подобен капитал наоколо в момента – ЕС“, посочи Ганев.

Относно цената, която България трябва да плати за евентуалното влизане в еврозоната, Йордан Цонев посочи, че това вече е факт. „Още преди 20 години с въвеждането на валутния борд се случи това и по отношение на доходите, на банковата система, на цените и социалните условия. Смятам, че ние няма да платим висока цена от влизането в еврозоната. Ние вече изконсумирахме голяма част от негативните ефекти", подчерта Цонев. Според него нашите публични финанси показаха изключителна устойчивост по време на банковата криза. 

Лидерът на БСП Корнелия Нинова изрази опасения, че партиите ще успеят да намерят допирни точки по линия на реформите.

„Ще намерим ли минимум съгласие към реформите, които предстоят? Ако останем само с целта „еврозона“, без средствата, с които да я постигнем, се опасявам, че няма да имаме резултат. Имаме нужда от национална енергия за тази цел“, подчерта Нинова.

Бившият финансов министър Милен Велчев коментира пред Investor.bg, че причината да не се инициират по-рано стъпки към членство във валутния механизъм е вероятният отказ и негативните политически ефекти, които би довел.

„За страна с валутен борд никога не е твърде рано влизането в чакалнята. Няма нищо лошо в надзора от ЕЦБ“, посочи още той. Според Велчев твърденията, че при евентуалното ни приемане лихвите по кредитите ще намалеят, са леко спекулативни, защото „едва ли има още накъде да падат“, но поне ще бъдат елиминирани част от рисковете пред банковата система и ще попречи да се увеличат след време при евентуални сътресения.

„Няма да потекат милиарди евро за свободно харчене към България от членството ни в еврозоната, но действително ще се освободят значителни резерви, които ще допринесат за финансовата ни стабилност“, коментира още Велчев.

Научете повече по темата за еврозоната на специализираното издание на Клуб Инвестор „Банки и финанси“, което ще се проведе на 9 май 2018 г. в Capital Fort. Събитието е посветено на актуалните теми в банковия сектор и дигитализацията на финансовата индустрия. Повече за програмата и лекторите тук.