Трите сценария за преодоляване на липсата на работна ръка в България

Три сценария за преодоляване на липсата на работна ръка в България предложи вицепремиерът Томислав Дончев - активиране на неактивните безработни българи, ремиграция на тези българи, които в момента работят в чужбина, и привличане на чужди работници от трети страни. Това стана в рамките на 12-та годишна среща на бизнеса с правителството с акцент върху основния проблем на пазара на труда в момента - как България да постигне устойчив ръст, докато губи човешки капитал.

Що с отнася до първия вариант - активирането на безработните българи, които са неактивни – около 200 хиляди души, Дончев призна, че това е трудна задача, тъй като около 75 хил. от тях са дълготрайно безработни и освен че са нискообразовани, са и без трудови навици. По думите му става дума дори за десоциализация.

Безспорно ремиграцията е добър вариант, посочи вицепремиерът, както и привличането на работна сила от трети държави с български общности. По думите му този сценарий работи, а и вече са видими резултатите особено в сферата на услугите.

Относно варианта с ремиграцията Дончев каза, че около 11 хиляди българи се връщат годишно в страната, което е два пъти по-малко от темпа на емиграцията и изтъкна, че трябва да се работи по този сценарий като се анализира в детайли. 

Заплатата е основен движещ фактор, призна той, но беше категоричен, че не може да се водим само от доходите като единствен стимул. Той акцентира върху комплекса от фактори, които трябва да са налице, за да говорим за ремиграция и то на качествена работна сила. В този смисъл Дончев посочи два резерва, които са неизчерпани – жилищна политика на първо място, тъй като в страната има много необитаеми жилища. Ако местните власти разполагат със свободни жилищни фондове, може да се предлага като стимул, каза вицепремиерът.

Социалният министър Бисер Петков посочи дисбалансите на пазара на труда и се съгласи с Дончев, че ключовите стъпки са активиране на неактивните на трудовия пазар, ремиграцията и вносът на работна ръка.

Като предизвикателствата пред ремиграцията той открои нуждата да се посочи на тези хора къде ще работят, какво ще бъде възнаграждението им, каква ще бъде средата за семействата им, включително обучението на децата им, жилищата им.

Той каза, че чрез трудовите аташета на България в пет държави ще се организират кариерни форуми с конкретни пакети и оферти към българите, за да се върнат у нас. Вече беше организиран подобен форум във Виена, припомни Петков и уточни, че тази година ще бъдат организирани такива форуми в Лондон и Берлин.

Що се отнася до привличането на работна сила от трети държави, социалният министър напомни, че беше либерализиран режимът за сезонните дейности, както и този за висококвалифицирана заетост чрез облекченията за получаване на синя карта.

Може да се работи още и по баланса между личния и професионалния живот, има резерви по отношение на дългото майчинство например, каза Бисер Петков.

От ключово значение е подобряването на бизнес средата, овладяване на пропуските във висшето образование, изтъкна Дитмар Думлих, ръководител за региона на България, Румъния и Турция на Европейска инвестиционна банка (ЕИБ).

Когато експерт решава дали да се установи в дадена държава, се интересува от заплатата, адекватните медицински услуги, как ще живее семейството му, административни услуги и др., каза той. За него решаването на проблема с липсата на кадри за икономиката минава през създаването на екосистема, така че хората да имат усещане, че животът им е добър.

България е изправена пред исторически шанс, смята Дитмар Думлих. Той каза, че България още разполага с европейските фондове и е хубаво да засили усвояването им. Той напомни, че ЕИБ също има програми за съфинансиране, така че да се привлекат българските работници обратно в страната си. Имате и друга възможност, обърна се той към представителите на правителството - да се възползвате от нулевите лихви и да изчистите дълговете от баланса си. По думите му си струва рискът да се инвестира в иновативни инструменти за финансиране на иновативни компании,

Ксавие Марсенак, вицепредседател на борда на директорите в Telus Interndtional Europe, разкри каналите, които фирмата им у нас използва вече няколко години, за да привлича кадри. Той посочи, че от години привличат от служители от ЕС, също и българи, които работят в чужбина, като им предлагат финансови стимули за определен период от време, хотелско настаняване, самолетни билети и др.

Шон Бош, генерален мениджър на ALC, се включи в дискусията, като заяви, че компанията в България е готова да наеме неквалифицираните безработни хора, които са тук, и да ги обучи за нуждите на бизнеса им. Това е възможност, която не трябва да се изпуска, каза той, отчитайки, че зад граница заплатите са по-високи, но и разходите са повече.

Емиграцията е загуба за българската икономика. Икономиката на страната щеше да е с 4 млрд. лева по-голяма към 2016 г., ако нямаше емигранти. Това беше един от акцентите от проучването на Капитал и Colliers International, представен от Марк Робинсън.

Българската емиграция намалява според статистиката, но все пак около 700 хил. българи са в чужбина към момента - повечето са в Германия, Испания, Великобритания, каза той.

Според него проблемът с недостига на работна сила може да се реши чрез преструктуриране на публичния сектор, въвеждането на електронното управление, увеличаване на базата на уменията на работната сила в посока производителност. На следващо място да се увеличи процентът на активното население в страната. Друго решение е обратната миграция в страната, посочи Робинсън, представяйки проучването.

Той изтъкна, че нито едно правителство в Европа не е направило достатъчно по този проблем. Що се отнася до правителството на България, той каза, че то може да направи още по въпроса освен поддържането на ниски данъци.

България вече от десет години прави това, но това не доведе до вълна на чужди инвестиции, каза Робинсън. България трябва да улесни стартирането на собствен бизнес, посъветва експертът. Трябва да се подобри положението с корупцията, допълни той.

Ако 14 хил. българи продължат да напускат ежегодно България, до 2030 г. работещите ще намалеят драстично, прогнозира той.

При връщане на българите на работа в страната ще си гарантирате 3,7 милиона души на трудовия пазар и това е силата на имиграцията, което реално може да допринесе за реален икономически растеж, посочи Робинсън. Иначе икономиката на България ще спре да нараства през 2027 г. При обратно връщане ръстът на икономиката може да бъде съществен, заключи той.