Бисер Петков: След 2040 г. ще има криза с пенсиите, ако системата не се реформира

Актюерсикте разчети сочат, че до 2040 г. пенсионната система ще е стабилна, след това ще е нужна реформа. Това обяви по bTV социалният министър Бисер Петков по повод притесненията, че може след две десетилетия осигурителната система да бъде изтощена и поколенията, родени между 1973 и 1977 г. ще са първите, които ще го изпитат.

По думите на министъра след 20 години работещите в момента няма как да останат без пенсии заради демографската криза.

"Няма вариант след 20 години да няма пари за пенсии, защото актюерският доклад, изработен миналата година, показва, че в този времеви период по-скоро имаме тенденция на финансово стабилизиране на държавната пенсионна система", заяви той. Петков напомни, че до 2037 г. постепенно ще нарастват стажът и възрастта за пенсиониране и тогава те ще се изравнят за мъжете и жените.

Достъпът до системата ще е все по-труден, каза Бисер Петков. И припомни, че пенсионните промени от 2015 година предвиждат увеличаване на годините за пенсиониране и трудовия стаж, тоест ще се забави вливането на пенсионери в осигурителната система.

Бисер Петков потвърди, че демографската криза действа неблагоприятно на пенсионната система. Възрастта, на която е над половината от българското население е 43 години и тя е третата най-висока в ЕС след Германия и Италия, посочи Петков.

Възрастовата пирамида непрекъснато се променя. Тя постепенно се обръща - основата й намалява - тези, които са в работоспособната възраст, докато населението над пенсионна възраст нараства относително, обясни министърът.

Социалният министър каза, че все повече на пазара на труда ще навлизат роми, тъй като такива са реалностите. Затова усилията на правителството са насочени към образованието – за да може да се намали процентът на непосещаващите училище, на отпадащите от училище. Затова са и усилията в посока на различни мерки и схеми за квалификация на работната сила - за да отговаря тя на критериите на търсенето на работна сила. Най-големият проблем на трудовия пазар е недостигът на квалифицирана работна ръка, каза социалният министър.

Относно ниската безработица в България - през юли безработицата е 6,7%, Петков коментира, че основният проблем на пазара на труда е липсата на квалифицирани работници.

До голяма степен е вярно твърдението на премиера, че в България всеки, който иска, може да работи. Защото сред безработните голяма част са неактивните, тези които не са мотивиран и са продължително безработни и реално не търсят работа. 

На практика, ако доскоро се търсеше работа за хора, сега се търсят хора за работа, каза министърът.

По думите му цената на труда би трябвало да балансира търсенето и предлагането на пазара.

Нарастването на средната заплата е с над 10%, което би трябвало да направи атрактивно завръщането на част от българите на българския трудов пазар. Това са хора, които работят в чужбина – над 1 млн. българи в трудоспособна възраст са напуснали през последните години, посочи още Бисер Петков.

Другият голям резерв на пазара на труда, според него, са майките. Стимулите за тяхното по-бързо връщане на работа са с оглед те да не се деквалифицират и да продължават да продължават своята професия. 

Министърът припомни, че една от мерките, която действа от 1 юни, е когато майката се върне на работа след 6 месеца, да продължава да получава 50% от обезщетението за бременност и раждане. Според него първите резултати са окуражаващи – 275 майки вече са се възползвали.

Другата мярка - по линия на ОП ”Човешки ресурси”, е схемата „Родители в заетост”. Тя ще даде възможност на родителите да се върнат по-рано на работа, като осигури грижа по отглеждане на деца от безработни лица, които ще получават възнаграждение в рамките на минималната заплата. За тази мярка се отделят 20 млн. лева и се очаква 2000 семейства да се възползват.