За да вдигне продуктивността си на желаното ниво, България ще трябва да вземе мерки, за да гарантира, че населението може да посрещне нуждите на пазара на труда. Компаниите, които искат да създават и изработват комплексни продукти, се нуждаят от опитни работници, като например мениджъри, инженери и компютърни специалисти. България има твърде малко такива. Това е така, тъй като образователната система едва се справя с това да предоставя най-рудиментарни умения и познания на учениците. На международното оценяване PISA през 2015 г. се оказа, че 40% от 15-годишните българчета не могат да четат и осмислят прости текстове, да решават лесни аритметични задачи, както и да проумеят най-базовите научни концепции.
Една от причините за тези слабости е специфичната структура на българската образователна система. За една пета от учениците образованието завършва след шест или седем години в класната стая, което е много по-рано, отколкото законовия изискван минимум.
Учебните програми на тези училища са слабо ориентирани към нуждите на пазара на труда. Все още няма сътрудничество между работодатели, политици и образователни институции, когато стане въпрос за формиране на учебните програми. Липсата на ясно дефинирани стандарти също пречи много. Въпреки големия брой инициативи и реформени програми през изминалите години, ситуацията не се е променила много.
По подобен начин висшето образование допринася малко за модернизацията на икономиката. Не само че качеството на научните изследвания и преподаването е по-лошо, отколкото в другите страни на ЕС, но и студентите често избират специалност, за които има по-малко търсене, като например хуманитарните специалности. Поради тази причина голям брой завършващи висше образование работят професии, които са под нивото на професионалната им квалификация. В Националната си стратегия за развитие на висшето образование България се опитва да насърчи студентите да се ориентират към професии с бъдеще, като инженерство, биотехнологии и компютърни технологии.
Тъй като ще отнеме няколко години да се видят позитивни резултати от тези инициативи, уменията на настоящата работна сила трябва да се развият чрез допълнително обучение. Резултатите от европейско проучване показват, че две трети от българите между 25 и 64-годишна възраст не знаят как да ползват правилно компютрите и интернет. Всеки месец едва 2% от работоспособното население се регистрира за участие в курсове по компютърна грамотност. Броят в ЕС средно е 11%.
Друг потенциален ресурс за преодоляване на демографската трансформация може да бъде търсен сред тези, които нито работят, нито търсят работа. Близо една четвърт от населението между 25 и 64 години принадлежи на този "тих" резерв. Много жени не работят заради семейни ангажименти. България е и страната с най-дълго майчинство – 410 дни. Много жени пък напускат пазара на труда за години. В същото време тези, които принадлежат към поколението на бабите, често спират да работят преди пенсионната възраст, за да помагат при гледането на внуците си или други членове на семейството.
Неравностойни при всяко положение
Бедността е голям проблем в България. Тя обаче не засяга всички сегменти на обществото еднакво. Ромите, които са от 5 до 10% от населението, са особено застрашени. През 2011 г. три четвърти от тях са живеели в условия без най-основни неща, като тоалетна, кухня, душ или електричество. Само половината от тях имат здрави осигуровки, а продължителността на живота им е с 10 години по-малка от тази на българите. Тъй като рядко получават каквото и да е образование, те често са безработни или заети в нископлатени професии. Само 10 на сто от тях завършват средно образование. Близо две трети от ромите между 16-24-годишна възраст нито се обучават, нито работят.
Същевременно в България има голям брой спонсорирани от държавата и неправителствените организации инициативи, чиято цел е да помага на ромите. Образователните планове тук играят ключова роля. Заедно с неформални проекти като летни училища или програми за родители реформите в системата имат за цел да задържат децата в училище възможно най-дълго. Правителството въведе задължителна двегодишна предучилищна програма, както и целодневни училища. Семействата в нужда получават социални помощи само ако детето им посещава училище.
Частният сектор вече също организира обучителни програми, за да могат ромите да се реализират. Подобни усилия не се правят без дълбок мотив. Ромите са около 19% от хората, които пристигат на пазара на труда. Доколко добре или зле ще бъде интегрирано това малцинство може да е много важно за бъдещето на България.
преди 7 години Може и когат има респект към всеки един индивид. Когато в училищата окуражават всяко едно дете независимо от произхода към знанията и изграждане на переспективен манталитет.Тук не става въпрос за пари.Прогресивен манталитет, респект, щастие, свобода. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Може, ако има воля, желание и проблемите се подхванат от умни и кадърни хора.Но най-важното е коренна промяна на манталитета. А това трябва да започне от върховете. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Лозето не ще молитва, а мотика. Може би България ще дръпне напред ако разберем, че това не е "задължение" на държавата - т.е. на никого, а на всеки от нас. И ни остава все по-малко време.Дори си мисля, че неграмотността на малцинството не е най-страшното. Най-страшното може да стане поради факта, че все по-голяма е възрастовата група между 16 - 32 и все по агресивна. Все повече "инциденти". Вариант "Косово" не ми изглежда невъзможен. И това е проблем пред българският етнос. /Интересно дали редакцията ще ми сложи *** за българският/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар